След сериозния спад през първите години на кризата икономиката на Русенска област бавно започва да се възстановява. Областта е на дъното на класацията по усвояването на европейски средства. Безработицата се движи в унисон с тенденциите в страната от началото на кризата насам, като през последната година дори се отчита леко понижение за разлика от продължаващото нарастване на национално ниво. През 2013 г. доходите са над средните за страната, ако изключим София-град. Здравеопазването продължава да е предизвикателство, а основните проблеми са свързани с недостига на медицински персонал. Това са основните изводи в изследването „Регионални профили: Перспективи за развитие“, изготвено от Института за пазарна икономика в сътрудничество с Региостат.
Икономика
Икономиката на областта бавно се възстановява след спада в началото на кризата. През 2011 г. БВП на човек от населението в областта е 7602 лв., или с с 15% повече спрямо предходната година. Ако извадим София (град) от сметката поради огромните разлики между столицата и останалата част от България, област Русе има по-висок от средния БВП на човек от населението (6924 лв.), независимо от по-големия спад на БВП след началото на кризата спрямо общото намаление в страната. Чуждестранните преки инвестиции в предприятия от нефинансовия сектор (с натрупване) са наполовина от средните за страната, като към края на 2012 г. достигат 1492,8 евро на човек. Въпреки това след присъединяването на България към ЕС инвестициите в Русенска област са нараснали със 120%, което е повече от два пъти над средния ръст в страната. Заетостта в областта продължава да спада за трета поредна година през 2013 г., като достига 44,2% от населението на 15 и повече години.
Към 31 януари 2014 г. областта е с най-малко изплатени суми на човек от населението по договори на общините като бенефициенти по оперативни програми - 152,1 лв., при 379,8 лв./човек средно за страната. Русе е далеч от първенеца - Габрово, който се намира в същия район за планиране и където стойността на изплатените суми е 940 лв./човек. В Русенска област най-много европейски средства са изплатени в общините Бяла (552,4 лв./човек) и Две могили (312 лв./човек), а най-малко - в Сливо поле (97 лв./човек) и Ветово (21,6 лв./човек).
Данъци и администрация
Русенска област получава добра оценка в категорията данъци и администрация основно заради ниските нива на местните данъци и такси, включени в изследването. Данъците върху недвижимите имоти, превозните средства и възмездното придобиване на имущество, както и таксата за битови отпадъци са по-ниски от средните за страната през 2014 година. От данъците и таксите, които са включени в изследването, единствено патентният данък за търговия на дребно е по-висок от средния размер в останалите области.
През 12-те месеца до месец май 2014 г. 56,7% от предприятията в региона са ползвали електронни услуги, предоставяни от общинската и/или областната администрация. Рейтингът за прозрачност на „Програма достъп до информация“ за 2014 г. поставя областта на нивото на средните оценки за страната. Най-високи са резултатите за прозрачност на местното самоуправление в общините Русе и Две могили, а най-ниски - в общините Ветово и Бяла.
Инфраструктура
Делът на пътищата в добро състояние е малък - едва 29% от пътната настилка е определена като добра, докато 44% от настилката е в лошо състояние. Гъстотата на железопътната мрежа е над средната за страната.
Линиите с най-голямо стопанско значение са Русе-Горна Оряховица и Русе-Варна. Град Русе е най-голямото речно пристанище в България, което го прави и важен транспортен център. Над 60% от обработените товари по речните пристанища в България са в Русе. 
Делът на домакинствата с достъп до интернет достига 57,6% през 2013 г., което е над средните стойности за страната от 53,7%.
Демография
В областта живеят над 230 хиляди души, като 77,2% от тях са в градовете. Русенска област е и най-урбанизираната област след София (град), Варна, Габрово и Перник. Негативните демографски тенденции в страната обаче са характерни и тук. Населението намалява с всяка изминала година. Коефициентът на естествен прираст достига -0,8% през 2013 г., което е доста по-висока стойност от тази за страната (-0,52%). Макар и малко над нулата (0,02%), Русе е една от малкото области с положителни стойности на коефициента на механичен прираст през 2013 г., т.е. тези, които се заселват в областта, превишават изселващите се.
Възрастовата структура на населението продължава да е влошена. През 2013 г. коефициентът на възрастова зависимост, измерен като съотношение между населението на 65 и повече години към населението на 0-14 години, достига 175,8% (при 142,3% средно за страната). Коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на възраст 15-19 г. към населението на възраст 60-64 г. също е по-неблагоприятен от средния за страната: 46,9% спрямо 59,3% през 2013 година. Това означава, че през следващите няколко години всеки 100 души от възрастовата група 60-64 г., излезли от работната сила в областта, ще бъдат заменени от 47 младежи.
Образование
Представянето на областта в сферата на образованието е противоречиво. Тук има по-малко училища спрямо населението в сравнение с това съотношение в страната, но пък нетният коефициент на записване в V-VIII клас за учебната 2013/2014 г. е малко по-висок от средния. В Русе се намира държавното висше училище Русенски университет „Ангел Кънчев“, което през 2012 г. получава акредитация за нов шестгодишен период с най-високата възможна оценка. Относителният дял на населението на възраст 25-64 г. с висше образование е 23,6% при 25,6% средно за страната.
Здравеопазване
Област Русе среща сериозни проблеми с финансирането на болничните заведения, недостига на болничен персонал и материалната база на лечебните заведения. През 2013 г. един общопрактикуващ лекар се грижи за здравето на малко над 2000 души при 1589 души в страната. При специалистите картината е подобна - съотношението към местно население в областта е по-неблагоприятно от средните стойности за страната. На всеки 1000 души има по 3,6 легла в МБАЛ през 2013 г., или точно с едно по-малко от средния брой за страната.
На 26,8% от живеещите в област Русе им се е налагало да правят нерегламентирани плащания за здравни услуги (общо за страната 24,7%). Около 30% пък са пътували извън областта, за да получат здравни услуги през последните 12 месеца, като 52,2% са го направили поради липса на специалисти в областта.
Околна среда
Качеството на околната среда в област Русе е оценено като „средно“ с резултат от 3,3 т., колкото е и средната оценка за страната. През 2012 г. делът на населението в селища с обществена канализация е 67,5%, което е значително под 74,3% средно за страната. В същото време делът на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води в област Русе, е 63,9%, което пък е доста над средната стойност за страната 56,1%.
Емисиите на въглероден двуокис в атмосферата са под средните за страната.
Социална среда
Удовлетворението на гражданите на област Русе от живота е малко над средното за страната. Над половината от изследваните лица (52%) не биха се преместили за постоянно в друга област. Показателите за бедност и социално включване в областта също са благоприятни. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 35,2%, което поставя Русе сред петте области с най-малко хора, страдащи от материални лишения.
Област Русе и в частност областният град се отличава и с интензивен културен живот. Функционират три театъра, четири музея, две кина и две библиотеки с фонд от над 200 хил. броя библиотечни единици.