Анатоли Казаков в роден в Русе. Завършва право в Софийски университет „Св.Климент Охридски“ и от повече от 30 години е адвокат. От 1989 до 1999 година е член на СДС. Присъствал е на учредяването на местната структура на синята партия. Сега членува в ПП „Зелените“.

Капитализмът е гнил като мушмула - колкото повече обаче изгнива, толкова по-сладък става. Това е един от най-популярните вицове, които преди 1989 година са се разказвали под сурдинка. Под сурдинка, защото иначе властта те подхваща и ти стъжнява живота. При социализма е позволена само градивната критика, или иначе казано - зле прикрита хвалба в стил „Проблеми не липсват, но и успехите са налице“.
Именно забавния прочит и одумване на кусурите на строя са били чест гост на адвокатската кантора на популярния русенския адвокат Анатоли Казаков. В тази стая от 6-7 кв.м, освен обсъждане на Георги Марков и неговите „Задочни репортажи за България“ и програмата на Радио „Свободна Европа“, са намерили място още две паметни събития, разказва нейният стопанин. Едно от тях звучи актуално в продължение на вече 25 години - създаването на СДС и настъпването на жадуваната демокрация.
„На 17 ноември 1989 година в двора на Музикалната гимназия, където тогава се помещаваше адвокатурата
в запушената, мизерна и тясна като кибритена кутийка кантора се учреди първо организацията на КТ „Подкрепа“
към Русенския университет.
Дойдоха при мен мои познати от тогавашния ВИММЕСС, за да им помогна като юрист да оформят протоколите около създаването на структурата“, връща се назад адвокат Казаков.
Месец по-късно популярният юрист заедно с негови съмишленици вече вървят към създаването на първата демократична политическа сила от 45 години насам.
Идеята за учредяване на местната структура на СДС всъщност е разпространявана тогава от председателя на Движение Гражданска инициатива /ДГИ/ Любомир Собаджиев. Впоследствие движението се оказва една от общо 17-те присъдружни организации, които учредяват синия съюз. За коалиция не се говори, тъй като думата е непозната.
„Често Собаджиев идваше в кантората при мой колега. С него си говорехме за Георги Марков. За нас той беше светило, нямаше по-голям демократ от него. Голяма емоция беше да го слушаме как чете по „Свободна Европа“, разказва Казаков. Именно
Собаджиев обяснява как трябва на местно ниво да се създаде синя структура
и предлага на адвоката да се включи в историческото събитие. Така и става.
„На 20 или 21 декември 1989 година дойде Любо и ни извика в Клуба на дейците на културата. Там щяло да бъде учредяването на местната структура на СДС. Тогава бяхме млади, сърце не трае. Мечтали сме за това нещо, нямаше как да се скрием, макар че не знаехме какво ще стане. Отидохме, видяхме тук-таме познати лица. Собаджиев обясни, че сме се събрали да учредим ДГИ, че ще се борим срещу комунизма и тоталитаризма. Който искаше да се включи трябваше да подаде молба. Спомням си, че попитаха дали някой иска да каже нещо. Аз не знам защо станах и казах „Дайте да направим кръгла маса в Русе да решим нашите проблеми“. Това предизвика шум, тъй като не беше прието по онова време самоинициативно човек да се изказва. Тогава Собаджиев обясни, че е по-добре първо да видим какво ще кажат от София и да учредим съюза. Светкавично захвърчаха молби. Първо трябваше да станем членове на ДГИ, а след това движението става един от основателите на СДС. И това беше. Всичко продължи 30-40 минути“, спомня си с непресъхнала през годините емоция адвокат Казаков.
Разказва, че се е усещало, че събралите се свободомислещи и търсещи демокрация хора присъстват на исторически момент, макар и тогава това да не се е осъзнавало съвсем. Събитието никак не е приличало на паметните подписвания като днес - никой не е броял присъстващите, нямало е и снимки от знаменателното учредяване.
„Екзалтацията беше голяма. Това беше слагане на края на тоталитаризма и комунизма.
Тогава осъзнавахме, че става нещо важно, но чак че предстои нова епоха - по-скоро не. Осъзнахме го може би 5-10 години по-късно“, връща лентата назад Казаков.
И учредяването на местното КТ „Подкрепа“ към университета, и участието в създаването на СДС обаче са инициативи, които не всеки човек по онова време е готов да предприеме. Най-малкото от страх за бъдещето си, защото по него време такива неудобни зрънца са следени изкъсо.
„Усещахме, че това не може да става без надзора на Държавна сигурност. Те знаеха, че не сме от послушниците и официално вече можеха да ни фиксират. Тогава не се знаеше какво предстои - дали демокрацията е на път да дойде или пък не ни чака отново връщане на комунизма, а нас да ни пратят по лагерите“, споделя притесненията си оттогава Казаков.
Няма как обаче страхът му да надделее над идеята за  бъдеще като в приказките. Още повече, че популярният русенец е шило, което не стои в торба дори и по време на комунизма.
„Не случайно участвах в учредяването на СДС-Русе. Единият от потоците, които се включиха беше от идеалисти, интелектуалци, шемети като мен. Аз и тогава бях адвокат, човек със свободна професия. Преди 10 ноември част от адвокатите бяха широкоскроени, свободомислещи хора, които бяха елиминирани от системата. Такива хора нямаше как да растат в кариерата и грубо казано ги оставаха да си чупят главите. Някои
смятаха адвокатите за аутсайдери
колкото и странно да звучи към днешно време. Преди 10 ноември адвокатурата беше една интелигенция без бъдеще. Докато години по-късно да си част от адвокатурата се считаше за привилегия и „рог на изобилието“, разказва Казаков. Заради свободния си дух и непреклонност към системата той смята, че мястото му е било точно на паметното събитие.
Нещо повече - той е от малкото русенци, които са усетили демокрацията още като ученик.
„Като възпитаник на Английската гимназия аз съм имал досег със западната култура - идвали са при нас англичани да преподават. Тогава с ВЕФ-а слушах „Би Би Си“, „Свободна Европа“ - това беше една химера, че може би някога и по някакъв начин може човек да попадне в този западен рай“, разказва Казаков.
Заради непримиримостта си той дори
става известен като „Синия адвокат“
„Прякорът ми дойде, тъй като защитавах стачкуващите по време на правителството на Луканов. Това беше първото в Русе и в България дело, което собствениците на завод за безалкохолни напитки заведоха срещу стачния комитет на предприятието. Само аз се съгласих да защитавам стачния комитет. В съдебната зала съм отнесъл унижения и заплахи. Изведнъж Луканов подаде оставка, съдиите се разболяха, делата се покриха и така до ден днешен. Падна правителството - стачките победиха“, споделя Казаков.
Популярният адвокат, макар и със синьо разбиране, не си затваря очите за недостатъците на съюза.
„През 1999 година напуснах СДС заради огромно разочарование. Борихме се срещу лицемерната и демагогска система. Проблемът ни беше, че сме виждали капитализъм, но не знаехме как да го правим. Имахме желание, но не и опит. Хората ни обичаха истински, но не успяхме да ги приведем из лабиринтите и накрая ние излязохме виновни. Сигурно сме били виновни наистина. Комунистите бяха хитри и успяха и нас да изработят. Докато държахме пламенни речи, водехме митинги и шествия, те са си правели фирми, раздавали са си куфарчета с пари и са си плетели кошниците. Тогава не сме го знаели това, на акъла не ни е идвало, че е възможно да се случва. Те бяха царе на демагогията“, разказва с тъга по изгубената кауза Казаков.  
Канили го да става депутат във Великото народно събрание
„Най-жестокия удар срещу СДС беше по време на изборите за Велико народно събрание. Аз участвах като юрист в изборите. Аз съм жив свидетел, че тогава БСП фалшифицира вота. Те държаха всичко, цялата власт беше в тях - протоколи, администрация“, споделя Казаков. Адвокатът всъщност е можел да бъде от другата страна на изборния процес, тъй като е бил канен за народен представител.
„Делегация от КТ „Подкрепа“ дойде лично да ме покани да стана депутат във Великото народно събрание. Аз обаче отказах и не съжалявам за решението си. Реакцията ми тогава беше, че нямам какво да правя в София, при условие че в Русе има толкова проблеми за решаване. Тогава никой не знаеше за какво става въпрос, думата парламент звучеше имагинерно“, разказва адвокатът.
Казаков е силно огорчен и от силното нарояване на сини кариеристи, които влезли в редиците на СДС 10 години след неговото създаване и мигновено стигнали до високи постове.
„Пример за това е един бивш кмет на Русе. Той беше отявлен комунист и стигна до зам.-председател на СДС. Това е гавра с демокрацията, с хората, които изнесоха на гърба си смяната на системата“, коментира адвокатът.
Разказва обаче, че
пребоядисването на определени политици е било сигнал, че демокрацията е необратим процес
и осъзнаването на този факт е накарал много хора да преминат на другия фронт.
„Истинските наченки за смяна на системата реално бяха по време на управлението на Иван Костов, на когото не съм почитател. Той обаче не успя да я довърши. По негово време аз напуснах СДС, тъй като се появиха т.нар. „сини пеликани с големи гуши“, разказва още Казаков. И допълва, че след раздялата със синия съюз около 10 години не се е занимавал с политика. Започнал обаче да симпатизира и помага на „Зелените“ заради кауза, която преследват. Сега вече е част от техните редици.
„Борим се да спечелим 1%, за да ни забележат. Не успяхме да го постигнем на тези избори, но продължаваме напред, имаме заряд. Всеки човек е зелен в себе си, не може хората, които живеят на този свят, да не обичат майката земя и природата на България“, обяснява вижданията си вече „зеленият“ адвокат. Лаконичен е за настоящата ситуация в държавата. Смята, че правителството няма да издържи дълго време.