И днес по разрични телевизионни канали се върти един сериал, в който добрите неизменно побеждават лошите с помощта на един четириног полицай - комисар Рекс. Сериалът е австрийски, но следови кучета се ползват във всички полицейски служби по света.
Появата на респектиращите животни, обикновено немски овчарки, неизменно предизвиква силен психологически ефект, но
те не са само средство за демонстрация на сила
и решителност от страна на пазителите на закона. Напротив - това е последната им функция. Основната им работа е да използват безценните си носове за разкриване на престъпления.
Макар че напоследък използването на кучета е силно ограничено, одорологичните /мирисните/ следи все още си остават един от надеждните способи за разследване.
В Русе четириногите помощници влизат в милицията през 50-те години на миналия век и служат вярно допреди няколко години, когато и последната обучена немска овчарка излиза в пенсия. Издръжката на животните никак не е лека - те
спазват специален хранителен режим
например ядат само варено месо - и трябва постоянно да бъдат обучавани, за да не губят форма. Дали скоро в Русе пак ще има полицейски кучета не се знае, но ако се отвори такава възможност, вероятно ще бъдат охотно приети, защото доброто куче разпознава 160 специфични аромата и наистина е незаменим помощник.
Стандартният метод на работа при наличието на следово куче изисква периодично напръскване на подовете на магазини, касови помещения и други рискови места със специален препарат, който е безопасен и с недоловима за човека, но безпогрешно прихващана от кучето миризма. Проба от всяка различна миризма се запечатва по специален начин в буркан, който при произшествие се отваря и се поднася за подушване на „комисаря“. След това кучето започва да си върши работата.
Три стари случая от практиката на русенската милиция
показват колко лесно и бързо могат да се решават битовите престъпления
които по принцип са елементарни, но често без никакви податки за извършителите и поради това трудни за разкриване, ако се изпуснат първите 2-3 дни.
През 1975 година, малко преди Димитровден, именик от Мартен решава да заколи една ялова овца за курбан и почерпка. Работата е свършена вечерта, а през нощта закланото животно остава да виси на ченгел в лятната кухня. Когато става сутринта да транжира месото обаче, стопанинът заварва ченгела празен.
Веднага се оплаква в милицията и скоро в дома му идва милиция със следово куче. Обраният стопанин казва, че вероятно крадецът е съсед, защото малко хора са го видели да коли овцата. Тук се намесва четириногият „старшина“. Водачът води помощника си да подуши добре лятната кухна и след това го пуска по хванатата следа.
Животното без колебание тръгва към края на селото, но
спира само след четири къщи
и започва да драска по входната врата. Извиканият да отвори собственик отначало се стъписва при вида на оголилото зъби куче, но успява да си върне самообладанието и прави път на милиционерите да влязат в двора. Там ги посреща жена му, но дори няма време да се направи на изненадана. Следотърсачът застава до пълната със сено каруца и започва яростно да лае. Сеното набързо е разтоварено и под него лъсва откраднатата овца. Стопаните прибеляват, започват да заекват, но няма какво да кажат за свое оправдание. Посегателството не стига до следствие и прокуратура. Вместо тях с крадеца се занимава другарски съд, който решава стойността на задигнатото животно да бъде заплатена на собственика му, а изкушилият се съсед да бъде порицан по селския радиовъзел.
Друга подобна кръжба, също дребна, но не и за обрания, става в началото на декември същата година. От вила над булевард „България“ изчезват пет кокошки и един петел. Собственикът на вилата живее в града, но всеки ден се грижи за малкото си стопанство, а вечер затваря пернатите в курника, където те го посрещат всяка сутрин
до деня, в който намира вратичката отворена, а помещението празно
Дошлата след подадената жалба оперативна група вижда стъпки в падналия вечерта преди кражбата сняг, а служебното куче тръгва по тях. Тогава кварталният милиционер се сеща, че в схлупена къщичка в горния край на лозята живеят цигани, които се прехранват както сварят. Четириногият партньор отвежда милиционерите до коптора, а като влиза в двора, без да се колебае се втурва към външно огнище, на което ври голяма тенджера и започва да ръмжи. Дори не успява да излае - водачът му
отваря капака и вижда вътре две полусварени кокошки
Смаяните цигани започват да чупят ръца и да се чудят как да се оправдаят, но този път им се разминава. Плащат на стопанина двете хвърлени в тенджерата кокошки, връщат му останалите оцелели пернати, обещават повече да не пипат чуждо и така всичко свършва с хепиенд за всички.
Най-куриозният случай е свързан с божи служител.
Старият поп в едно от селата около Русе е пенсиониран и на негово място митрополията назначава млад свещеник. Ветеранът обаче не ще да хвърли расото. Свикнал е да бъде на почит, но още по-важно е, че е свикнал да го канят по венчавки и кръщавки и да взема по някой лев. С идването на младото попче на всичко това се слага край, а това никак, ама никак не му харесва.
Затова
старият поп започва да одумва пред бабите наследника си
че не служи по канона и въобще не си върши работата както трябва, но младият черноризец не се отклонява от пътя си и печели все повече симпатии. И тъкмо когато си мисли, че най-лошото е минало и занапред старият поп ще се успокои, а той ще си продължи службата, една нощ прозорците на къщата му са строшени с камъни.
Свещеникът веднага се обажда в милицията за нападението, а когато оперативната група пристига, разказва за завистта на предшественика си и честите му публични заяждания.
Началникът на групата тръгва кък къщата на пенсионера заедно със служебното куче и неговия водач. Бързо намират портата, потропват, а когато стопанинът излиза, началникът казва
„Е, дядо попе, ще кажеш ли какво стана или да пускаме кучето“
От втора покана няма нужда. „Недей, бе сине, Бог да ми прости, че посегнах на това момче, но то ми взе хлебеца и сега трябва да живея само на една пенсийка. Миналата вечер ударих две чаши вино от мъка, взех няколко камъка и му счупих стъклата на прозорците“, разкайва се грешникът.
Тогава милиционерите му съставят предупредителен протокол да не закача повече младия си наследник, а старецът обещава, заклева се пред кръста и така случаят е приключен.