Ако попитате 5-годишния внук на председателя на Общинския съвет как се казва, със сигурност ще чуете гордото - Васил Пенчев Четвърти. Това е закачка на известния му дядо, която очевидно е впечатлила малчугана.
А дядото е Васил Пенчев-старши, който споделя, че малкото му име тръгва от неговия дядо по бащина линия. Освен че самият той го носи гордо, със същото име е и негов първи братовчед. Понеже държи на традицията, в дома му 1 януари се тачи и никога не минава без семейно тържество и гости за Василовден.
Понеже говорим за традиции, става дума и за дядото на баща му - Пенчо, който веднага след Освободителната война купил от изселващ се турчин чифлик на брега на Марица и станал едър земевладелец. През 1953 година обаче на големите чифлишки порти комунистите изписали с едри черни букви „Кулак №1“. Тогава Васил Пенчев бил 9-годишен и не си давал сметка какво точно се случва, но зловещият надпис останал завинаги в съзнанието му. Детските му очи запечатали и образа на прадядо му, който въпреки превратностите на съдбата доживял до 110 години.
Както може би вече се досещате, родът на Васил Пенчев не е свързан с Русе. Неговите корени са в Чирпан, откъдето е и един от големите български поети Пейо Яворов.
Любопитното е, че
председателят на Общинския съвет е свързан с Яворов не само по месторождение
Пенчев и Яворов са далечни роднини по майчина линия. Дълги години Васил Пенчев само бил чувал за тази връзка, но не знаел нищо по-конкретно, докато в края на 80-те години на миналия век не го издирил главният редактор на старозагорския вестник „Септември“ Пейчев, с когото също се оказали рода. Когато му се обадил, журналистът вече бил съставил родословното дърво и го поканил на родова среща край Панчаревското езеро. Сбирката била там, защото повечето роднини вече живеели в София и Пловдив. Над 300 души си дали среща край езерото.
Васил Пенчев разказва, че кръвната връзка с известния чирпански поет, драматург и воевода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация се дължи на баба му Ганка - достолепна и изискана жена, както личи от снимката, която внукът още пази в личния си архив. На фотографията от 1911 година тя е с мъжа си Христо Пенков.
Впрочем бащата на Христо Пенков - Петър, също е бил харамия. Малко преди Руско-турската война прадядото хайдутин бил заловен от турците и заточен в Диарбекир. Той извадил обаче късмет и с Освобождението на България се завърнал в родния дом. Живял до 1939 година и се занимавал с търговия - с кервани от мулета прекарвал стока до Анадола.
Бащата на Васил Пенчев Боньо пък завършил Търговската академия във Варна и станал банкер. По време на Втората световна война, когато Германия ни предоставя Беломорието, Боньо Пенчев бил командирован в Серес, за да участва в създаването на българска банка там. Той бил високо ценен специалист, затова дори след 9 септември, макар и син на кулак, останал банков чиновник. Е, разбира се, не можел да расте в йерархията, заплатата му била малка, а за майка му, която била начална учителка, имало работа само по селата. Пенчев разказва всичко това,
защото точно малките семейни доходи предопределят свързването му с Русе
Васил Пенчев има брат близнак Христо. Двамата обаче са разнояйчни и различни. Докато Васко от малък се увлича по техниката и се записва да учи в пловдивския механотехникум, Ицо завършва гимназия, а след това става студент по физика. Така когато Васил е абитуриент и завършва с пълно отличие, брат му вече е студент първа година.
Няма как да издържам двама студенти едновременно, брат ти е с гимназия и без висше за никъде не е, ти имаш професия, така че започваш работа, решил макар и с болка бащата на близнаците.
Така Васил Пенчев постъпил в чирпанския завод за селскостопански машини „Бъдащност“. Късметът обаче му се усмихнал само след 2-3 седмици. Директорът видял заложби в момчето и му предложил да учи висше със степендия на предприятието. Имало обаче условие - да запише ВИММЕСС-Русе, защото само там се изучават селскостопански машини. Така младият работник получил шанс да кандидатства, макар не желаната специалност, защото хобито му била електрониката. Спестявал пари, за да си купува части и да майстори свои радиопредаватели.
Впрочем младежът освен в Русе решил да пробва късмета си и кандидатствал и за новоразкритата специалност „Полупроводникова и промишлена електроника“ в МЕИ-София. Изкарал пълен отличен и бил първи в списъка на приетите, но стипендията била решаваща и потеглил към Русе.
И тук съдбата му се усмихва. Почти на финала на първи курс отличният студент получава предложение да продължи обучението си в чужбина. Току-що привилегиите са отпаднали и единственото условие бил успехът. Така Васил Пенчев заминава за Москва. Там всеки ден минава покрай електрофакултета и един път се престрашава да поиска среща с декана, за да попита дали не може да се прехвърли при тях. Отговорът е положителен, но е нужна благословията на нашето посолство, а там му дават карт бланш, като научават, че е заводски стипендиант. От Министерството на народната просвета пък веднага му осигуряват държавна издръжка, като разбират, че е отличник. Е, имал известни проблеми със завода, който не искал да го изпусне, но нещата се наредили. Така Васил Пенчев завършил в Москва електроинженерство, което му отворило пътя отново към Русе.
По щастливо стечение на обстоятелствата, докато се чудел накъде да потегли, видял във вестник „Труд“ обява, че ВИММЕСС обявява конкурс за асистент по електрозадвижване. Кандидатствал и го спечелил в конкуренция с трима русенци.
Така чирпанлията станал русенец заедно с
дамата на сърцето си от Воронеж - Раиса Алексеевна
Васил срещнал Раиса в Москва. Тя била голяма красавица, учела стоматология и не й трябвало много да се влюби в нашето момче, чийто вид също правел впечатление от пръв поглед. Оттогава до днес д-р Раиса Пенчева е до своя съпруг и гради кариера и семейство заедно с него в Русе.
Впрочем доц.Васил Пенчев предпочита да пази личния си живот далеч от прожекторите, но пък за сметка на това може много да говори за преподавателската и научната си работа, която далеч не се ограничава само в рамките на Русенския университет. Неговите интереси са в областта на електротехниката, електроенергетиката и електрониката. Защитава докторска дисертация в Москва на тема „Управление и регулиране на луминисцентни и газорегулирани лампи“, а в края на 80-те години получава значка „Почетен изобретател на Република България“.
По-късно пък регистрира два патента в САЩ
за нов вид електронна лъчева пушка с променлив ток и за управлението й. Откритието му е в съавторство с доц.Владимир Етърски и Венцислав Вълков. За непосветените обяснява, че не става дума за оръжие, а за технология, при която се емитират свободни електрони, които се ускоряват в електрическо поле. Днес има широко приложение във високите технологии, благодарение на това се правят перфектни заварки и се постига изключително висока чистота на металите. По-рано на нейния принцип са работели старите телевизори с кинескопи.
В академичната си биография Васил Пенчев е записал и създаването на факултета по „Бизнес и мениджмънт“ в РУ. Цели 14 години той е негов декан. Смята, че тъкмо тези негови усилия са причината Русенският университет неотдавна да го удостои със званието заслужил професор.
Разказва, че с пари от Държавния департамент на САЩ в Русе успява да разкрие първата у нас специалност по мениджмънт на регионалното развитие. Случва се благодарение на съвместен проект с престижния Корнелски университет. Няколко години по-рано Пенчев и едно от бившите лица на СДС Явор Димитров създават в Русе Център за мениджмънт и фирмено развитие.
Като всичко друго в живота му и пренасочването на доцента по електротехника и електроника към мениджмънта до голяма степен се дължи на щастлив шанс, но пък известна максима гласи, че късметът идва при подготвените.
Той навлиза в новата област благодарение на Британския ноу-хау фонд, който финансира обучението на 15 българи в мениджмънта. „Рофи парк“ е институцията, която извършва подбора и провежда 4-месечния курс край Лондон. След тежка селекция Пенчев попада сред избраниците. По време на престоя си в Англия се запознава с
лорд Джордж Янгър, министър на отбраната в правителството на Маргарет Тачър
Когато двамата се срещат, британският благородник вече е председател на Кралската шотландска банка. Пенчев споделя, че бил много приятно изненадан от Янгър, когато отворил дума за българските самолети LZ. Лордът похвалил ловешкото производство и изтъкнал, че те са много бързи и маневрени.
Васил Пенчев пази и много други впечатления от Острова, но най са му скъпи спомените от Ливърпул, градът на неговата любима група „Бийтълс“.
Непременно държи да каже, че след многобройните си обиколки по света, е разбрал едно - че силните нации се отличават с едно много важно качество - вярват в себе си, имат национално самочувствие и това за разлика от българите ги дърпа напред. 
Още в началото на демократичните промени университетският преподавател Васил Пенчев започва работа във франкфуртска фирма. Канят го да остане за постоянно, предложението, което му правят е повече от съблазнително -
фирмата е готова да му отпусне безлихвен заем, за да си уреди живота там
При това с всички екстри, но той отказва. Първо, защото на жена му ще е трудно да живее в Германия, където баща й е бил пленник, второ, защото тогава вярва, че до началото на новия век България ще се нареди сред проспериращите страни. Уви, предвижданията му не се оправдават.
През 2006-а започнах да съжалявам, че съм останал у нас, виждах, че продължаваме да затъваме, но тогава се появи ГЕРБ, разказва Пенчев за причините, които са го вкарали в политиката, от която дотогава е странял. Политическата му кариера започва като общински съветник, а 6 години по-късно казва, че не съжалява за избора си, защото ако не бил Симеон Дянков, България щяла да последва Гърция. И отбелязва, че не ламти за власт или за облаги, защото се смята за успял човек, а парите за него винаги са били средство, а не цел.