Тъй като д-р Виделина Даскалова е главен герой в този разказ, полага й се безплатна обява във вестника - „приема болни сутрин в понеделник, сряда и петък, след обед във вторник и четвъртък“. Смеем се, но всяка сутрин се намира някой да звънне в 7 ч и да пита коя смяна съм днес, разказва с ведър тон лекарката, която от 2000 г. не си е сменяла графика.
Тя е единственият семеен лекар в поликлиниката, който си е монтирал специален апарат за номерчета на пациентите. Целта била да се въведе ред като в банков клон, но пък къде остава очарованието да се скараш в коридора на поликлиниката! - не сработила и тази система.
2500 са русенците, които са поверили здравето си в ръцете на д-р Даскалова. Половината са диспансеризирани или хронично болни и срещите с тях са всеки месец. Снимките на децата, отгледани от нея пък са стотици и красят стените в педиатричния кабинет. Имам вече абитуриенти, завършиха училище и сега някои учат, а други започнаха работа - поех ги като мъници и много им се радвам, разказва семейният лекар със сребърна значка от Българския лекарски съюз. Д-р Даскалова е
дъщеря на известната русенска детска лекарка д-р Юлия Желязкова
Примерът на мама е заразителен и след Руската гимназия тя се насочва директно към медицината и нищо друго. Шестте години във Варна минават като на един дъх и на 5 октомври 1991 г. с топла диплома в ръката д-р Виделина Даскалова вече е лекар в Ново село. Смешното беше, че аз се водех „завеждащ поликлиника“ с родилен дом, физиотерапия, стоматологичен кабинет. Трябва да се отбележи, че по това време майката на Виделина е шеф на дом „Майка и дете“ и има възможност да „изтегли“ детето си в града, но самата тя настоява да е на село - най-добрата школа за млад лекар изобщо. Естествено, че беше права - там пациентите са от 0 до 100-годишни, а болестите като в три учебника, признава д-р Даскалова.
Когато отива в Ново село, за младата докторка е трудно да си намери квартира, защото
никой от селото „не желае да го будят по нощите“
Спи на втория етаж на поликлиниката в стаичка, на която вместо врата слага одеяло, а чак в мазето е тоалетната. За битовите условия не е нужно да се говори повече, след като се добави, че кухня няма.
Това наистина беше голяма школа за мене, защото на втория ден дойдоха хора и казаха „Бързо, докторке, един умира!“, спомня си Виделина и допълва, че и два петъка служба е нямала, но е трябвало да реагира. В началото си пишех на листчета какво да правя при спешност и много ме беше страх да не сбъркам някъде, допълва тя.
Новоселският университет научава лекарката как да разпознава хапчета по форма, големина и цвят
Звучи забавно, но не й е било никак лесно.
Идваха при мене възрастни хора с една шепа хапове и направо искат да им изпиша същите, защото се чувствали добре. Обаче рецепти не пазят. Хващам аз лекарствата и право при аптекарката Дидка - гледаме, сравняваме, мислим и стигаме до решението какво е това и как помага на пациентите ми, разказва д-р Даскалова. След две години на село Виделина започва специализация по „Вътрешни болести“ и е участъков терапевт в Първа поликлиника.
Планът й е да продължи с кардиология, но започват разговорите за новата здравна система, за семейните лекари и д-р Даскалова е особено ентусиазирана. Надява се, че нещата ще се променят към по-добро и със сигурност ще внедрим най-добрия модел, познат на света. Ходихме на курс в София по обща медицина заедно с още трима колеги от Русе и тогава гледахме
филм за здравеопазването в Англия и ролята на семейния лекар там
Влюбих се в тая идея - беше превъзходно, мечта направо, разказва д-р Даскалова. Това е причината тя да е от първите лекари, които избират пътя на джипитата. На 1 юли 2000 г. се събудих в един кабинет, който през нощта бях боядисвала сама, започнаха да влизат пациенти, а ние нямахме нито списъци, нито лекарства, нито знаехме какво да правим точно, учихме се в движение, спомня си лекарката. В началото хаосът е пълен, но медиците са убедени, че все някога ще се нормализира системата. Разочаровани са от побългарения австралийски модел, но продължават да се надяват на чудо.
Напрежението с графика, домашните посещения, нощните дежурства в „Мобилмед“
и цялата система би било непоносимо, ако ги нямаше танците - моята Балинтова група за разтоварване от 11 години, казва лекарката-танцьорка в „Кукери“. Старае се поне по два пъти в седмицата да е на репетиция, а четвъртъкът е абсолютно забранен за други ангажименти и покани - първо е на танци, после на „разбор“ в механа. Не става дума за някакво майсторство и виртуозност - аз даже не съм толкова музикална, но
там никой не се оплаква от болежки, от работа, от семейство
просто всички разтоварваме и сме добри приятели, обяснява Види, както й казват в трупата. С „Кукери“ обикалят страната и чужбина по турнета и надигравания, през почивните дни са на риба, на походи в планината, за гъби или просто извън града на барбекю.
Националната награда, която д-р Даскалова получи в Деня на българския лекар, е част от признанието, което получават медиците за труда си. За безсънните нощи, за тревогите, за сънищата, изпълнени с диагнози и хапчета и за ежедневните въпроси „Докторке, днес от колко си в кабинета?“.