Изглежда като цинична шега, но според данните на Националния статистически институт е истина - реалните доходи на работещите в Русенско са се увеличили значително в кризисното време, въпреки че субективното усещане на мнозина е противоположно. Това показват докладите на националната статистика от началото на 2008 г. досега.
Ръстът на заплатите за този период е с 69%, докато инфлацията е малко под 27 на сто. Големият проблем обаче е в значително увеличената безработица. В сравнение с 2008-а броят на заетите в момента е по-малък с 20 800 души или с почти 20%.
Според данните на НСИ русенци започват 2008 г. със средна заплата от 399 лева, вземана от 106 200 души. След 6 години и половина, през юли 2014 г., средната заплата се е покачила до 676 лева. Тези 676 лева са се обезценили от инфлацията за периода, която е 27 на сто, така че са равни на 532 лева от 2008 г. Излиза, че заплатите реално са се покачили със 133 лева през последните 6,5 г. или с точно една трета (33,3%). И работещите сега са много по-добре, отколкото работещите през 2008 г.
Лошото е, че тези работещи намаляват и тенденцията така и не се обръща. Пикът на заетостта в Русенско всъщност е през 2009 г., когато работа са имали 111 500 човека. Оттогава броят на заетите се топи с темпо, което не намалява. В края на 2013 те са 88 300. През първото тримесечие на 2014 г. - 87 000, а през второто - 86 100. Една от причините е, че фирмите оптимизират персонала си и по-малко хора вършат повече работа. Числата на статистиката обаче опровергават често разпространяваната от синдикати и гравитиращи около тях икономисти теза, че в кризата работодателите увеличават експлоатацията на наетите, като ги карат да работят повече за по-малко пари. Да, работата наистина е повече, но реалният ръст на заплатите (33%) е по-висок от процента на съкратените от работа (20%).
Сравнението сумата на изплащаните в областта заплати през 2008 г. и сега също е в полза на настоящето. Преди 6,5 г. 106 200 русенци са получавали средно по 399 лева или общо 42,4 млн. лева месечно. През юли 2014 г. 85 400 работещи в региона са взели по 676 лева или общо 57,5 млн. Така че изплащаните от работодателите възнаграждения са се увеличили с над 15 млн. месечно или с 36% за 6,5 години. Което пак е над инфлацията за същия период от 27%.
Но ако числата на статистиката показват, че не сме чак толкова зле, защо всеобщото усещане е различно? Първо, тази статистика обхваща само работещите, а те са едва половината от населението в областта (42,9% по последни данни). При другите източници на доходи картината не е чак толкова добра. Второ, заради изплащаните заеми. Докато до 2008 г. домакинствата теглеха кредити и ги харчеха, сега връщат заемите и общата им задлъжнялост намалява. Замяната на плюса с минус води до значителна разлика в бюджетите им и свива потреблението. Трето, може би най-важно, преценката дали сме по-добре или по-зле е винаги субективна. Когато политици редовно предричат национални катастрофи, когато всеки ден някой се оплаква, че парите за нещо си не стигат и когато всички се оправдават с кризата, ако не могат да се справят с някакъв проблем, наистина е много трудно човек да бъде оптимист.