По-зрялото поколение още помни този филм - „Кой сте Вие, д-р Зорге?“. А по-младото дори не е чувало за вдъхновителя му, от чийто живот сякаш са правели директни заемки, за да се направи калъпът за отливане на прочутия Джеймс Бонд. Това е Рихард Зорге, дошъл на този свят точно преди 119 години и очевидно орисан да има кратък, но пъстър, бурен и неподражаем живот.
Е, да започнем отначало.
Рихард Зорге е роден на 4 октомври 1895 година в Сабунчи, близо до Баку, столицата на Азербайджан. Наполовина е германец, наполовина - руснак. Рихард е най-малкото от деветте деца в семейството на немския инженер по нефтодобива Вилхелм Рихард Зорге и рускинята Нина Семьоновна Кобелева. Любопитен факт в биографията му е, че
неговият прачичо Фридрих Адолф Зорге е близък сподвижник на Карл Маркс и Фридрих Енгелс
и напълно споделя тяхната философия за диктатурата на пролетариата. Може би за такива шеги на съдбата бившият депутат от БСП и днешен кандидат за парламента Антон Кутев преди време подхвърли една забележка, която в широк смисъл гласеше, че социализмът се предава в семейството от поколение на поколение. Но да не се отклоняваме чак толкова.
Рихард няма никакви спомени от родното си място - когато е на три години семейството напуска Сабунчи и започва нов живот в Германия със събраните от работата в нефтената индустрия пари.
През 1914 година, когато Първата световна война набира сила, за да се превърне в най-голямата до момента кървава мелница за хора,
19-годишният Рихард се записва като доброволец в немската армия
и участва в бойните действия на Западния фронт в състава на полевата артилерия. На пагона му се появява нашивка на капрал /звание, равно на ефрейторското в Българската армия/, но съдбата прекратява твърде рано и по особено мъчителен начин военната му кариера. Всъщност може би му спасява живота - по време на бой бомба откъсва няколко пръста на капрал Зорге и завинаги го лишава от равна походка. Раната му носи Железен кръст „За храброст“ и му осигурява цяла вечност в леглото - първо в лазарета, а после и у дома.
Така младият боец има достатъчно време да преосмисли света и докато разсъждава за Доброто и Злото решава с помощта на други лекуващи се симпатизанти на левицата, че само комунизмът може да спре войната и може да направи хората щастливи. През 1917 година се записва в Независимата социалдемократическа партия, а две години по-късно открито афишира завиващите си все по-наляво убеждения, като се записва в Германската комунистическа партия. Това е годината, когато докторатът му по икономически науки е завършен и ветеранът от фронта защитава докторска степен в университета в Хамбург.
От 1920 до 1922 година живее в Солинген, където редактира комунистически вестници и се жени за Кристиана Герлах. През 1922-а се мести във Франкфурт и събира информация за финансовите и бизнес среди, но и там се задържа едва две години. За червения Зорге Германия става неудобна и през 1924-а пристига в СССР, взема гражданство и става член на РКП(б). След това завършва разузнавателната школа при Ян Берзин и Семьон Урицки. Развежда се с първата си жена и се жени за Екатерина Максимова.
През 1929 година постъпва във Военното разузнаване на Червената армия,
заминава за Англия и това е част от легендата на бъдещия топшпионин
През ноември същата година се завръща в Германия и по инструкции на Москва става член на нацистката партия, което служи за прикритие на дейността му.
Малко по-късно официално заминава за Шанхай като журналист на в.“Франкфуртер цайтунг“, а неофициално продържава да се вихри като рицар на плаща и кинжала.
През 1933 г. се завръща за кратко в Берлин, за да може след това да мине за немски журналист в Япония. През същата година посещава и САЩ като немски кореспондент.
По същото време става двоен агент и започва работа на два фронта - за татковината си Германия и за втората си родина Русия. Още с пристигането си в Токио в немското посолство го считат за нацист, но са длъжни да му съдействат във всичко. Годината е 1935, а задачата на Зарге е повече от деликатна - да организира шпионска мрежа в Япония. По-точно изглежда напълно неизпълнима, но „журналистът“ оборва и най-големите скептици, като си създава мрежа от 40 високопоставени информатори и голяма част от държавните тайни на Япония и съюзниците й във Втората световна война не са тайна за Зорге и за читателите на неговите шифрограми.
Междувременно в Русия задухва друг вятър и през 1938 година началникът на IV управление на Военното разузнаване Ян Берзин, който го вербува, е арестуван и ликвидиран. Зорге е поканен да се завърне в СССР, но успява на няколко пъти да отклони поканата. През цялото време продължава да дава важни данни, включително за нападението на Германия над СССР.
За най-голям успех в шпионската дейност на Рихард Зорге се счита периодът 1939-1941 г, когато
успява да разкрие и докладва Плана „Барбароса“ - решението на Германия да нападне Съветския съюз
Това сведение е поставено под съмнение и Зорге е на границата на отчаянието. Но на 22 юни 1941 година неговата информация се потвърждава.
Втори шанс да оцени професионализма на „Рамзи“, както е агентурното му име, командването получава след няколко месеца. Зорге съобщава, че Япония до края на 1941-а и в началото на 1942 година няма да нападне СССР, което би избавило Сталин от изтощителна война на два фронта. Този път се вслушват в сведенията му. Генералният щаб успява без особен риск да снеме от източната граница 26 свежи, добре обучени сибирски дивизии и да ги насочи в битката при Москва и това предотвратява превземането на столицата от хитлеристите.
Един от най-ценните информатори
на германеца е журналистът от водещия токийски вестник „Асахи Шимбун“ Озаки, който пък е близък с премиера на Япония и поверителната информация тече от него като река. Японското контраразузнаване полага максимални усилия да закове чужденеца, но все нещо не достига, за да се докаже принадлежността му към чужди разузнавателни служби. Провалът идва, когато японците, които отдавна подозират Озаки, че е къртица, намират доказателство за съмненията си и го задържат. Той не издава Зорге, дори успява да организира да му предадат бележка, че мрежата е разбита и трябва по спешност да се ползва през разработения за аварийни случаи спасителен канал.
Тук Зорге проявява една непростима небрежност, която му струва живота
вместо да изгори бележката след прочитане, той я изхвърля и така тя попада право в ръцете на дискретно следящите го денем и нощем токийски полицаи.
С този коз в ръкава през 1941 година японците задържат Зорге и започва тежък съдебен процес, в който никой не се застъпва за заловения шпионин. Сталин отрича да има такъв агент в Токио, Абверът също твърди, че няма нищо общо с крачещия към ешафода германец.
Зорге не признава нищо, но не е и нужно - японците са убедени във вината му и имат своите доказателства. През 1944 година го осъждат на смърт. Присъдата е изпълнена в 10,20 часа на 7 ноември - 27-ата годишнина от залпа на „Аврора“ - в токийския затвор „Сугамо“. „Благодаря Ви за любезността“, казва учтиво на палачите си разузнавачът миг преди да склопи завинаги очи и напуска с достойнство този свят.
Погребан в е двора на затвора, но през 1967 година тленните останки на Рихард Зорге са препогребани в гробището „Тама“ в японската столица, където почиват и днес.