В месеца преди парламентарните избори, редом с партийните кампании, течеше и разяснителна такава, но сякаш още има някои неясноти по механизма на гласуване и особено по изчисляването на мандатите, преференциите, недействителните бюлетини и така нататък.
Настоящата статия е опит да бъдат осветлени няколко важни въпроси относно настоящия вот.

Преференциите

Изборите за Европейски парламент доказаха, че нововъведеното преференциално гласуване работи. Тогава кандидат за евродепутат можеше да се изкачи нагоре в листата, ако бъде изрично предпочетен от поне 5% от партийните симпатизанти. Сега границата е с 2 процента по-висока, но предвид очакваната активност, това не е толкова голяма разлика.
Преференциално се гласува, като освен квадратчето с номера на предпочитаната партия или коалиция, вдясно бъде поставен знак Х или V в кръгчето с номера на харесван от нас определен кандидат-депутат.
Шансът да бъде изместен водачът на листата не е голям, но съществува. Тук е мястото да се изтъкне несъстоятелността на афишираното твърдение, че за да се измести водачът на дадена листа, някой от следващите го по ред кандидат-депутати трябва да вземе минимум 50 процента от преференцията. Идеята, изглежда, е да се бетонира първият още веднъж. На обучението, което Централната избирателна комисия направи в Русе, не се спомена подобна цифра, дори напротив - изрично се подчерта, че е възможно първият да стане втори, а защо не и да бъде елиминиран. По закон водачът, освен преференциалния си вот, взема и гласовете без преференция. Но нека не забравяме, че някои партии водеха активна кампания за преференциално гласуване по места или, с други думи, не е невъзможно бюлетините без предпочитание да са малко.
Освен това, ако водачът на дадена листа е „спуснат“ от партията, а след него има политик със силни местни позиции, изненадите са напълно възможни.
Ето един пример:
Партия Х печели 3 депутатски мандата в Район А, а двама от кандидатите й имат добър преференциален резултат.
Кандидат 1 (20% общ брой гласове)
Кандидат 2 (7% преференция)
Кандидат 3 (10% преференция)
Кандидат 4 (10% преференция)
Всички останали кандидати са с малък вот.
Кандидатите 1, 3 и 4 влизат, а номер 2 е изместен. Не е пресилено да се каже, че преференциалното гласуване има сериозен мажоритарен елемент и е начин гражданите по-ефективно да участват в определянето на състава на бъдещия български парламент.
На местно ниво е напълно допустимо няколко хиляди (а защо не и неколкостотин!) гласа да пренаредят изборна листа. Такъв сценарий става още по-вероятен, ако партия спечели точно едно депутатско място в даден район и някой от подгласниците на водача в листата има силна подкрепа.

Има ли смисъл гласуването за партии, които се очаква да останат под 4-процентовата бариера?

Чисто математически, гласовете за малките партии се преразпределят между тези, които са прескочили бариерата. За да е по-ясно, ето пример с лесни за смятане цифри.
Гласуват 3 000 000 души, от тях за Партия Х пускат бюлетина 990 000, което е 30% от вота. Да приемем, че общият брой на гласовете, получени от партии, които са прескочили бариерата, е 2 600 000. Само тези гласове влизат в разпределянето на мандатите. А 990 000 като процент от 2 600 000 е 38,1%. Такъв ще е и процентът мандати, които би взела Партия Х.
В перспектива обаче гласуването за партии с очакван резултат под 4% има смисъл, защото, както се знае, всяка партия, спечелила поне 1%, ще получи държавна субсидия. А някои малки формации наистина имат нужда от такива пари, за да продължат да са алтернатива и евентуално да постигнат по-добър резултат на следващ вот.

Как се разпределят мандатите?

Това е обяснявано доста в медийното пространство, но рядко можем да прочетем или чуем простично разясняване на механизма. Той се състои от няколко стъпки:
Стъпка 1 - изчислява се разпределението на мандатите на национално ниво, като участват само гласовете на партиите, преминали 4-процентовата бариера. Тук е моментът да направим едно много важно уточнение. Гледат се процентите за страната като цяло - по метода на Хеър-Ниймайер е напълно възможно партия с нисък резултат в даден район да изпрати депутат именно оттам.
Стъпка 2 - изчисляват се гласовете по места, дадени за партиите, преминали бариерата.
Стъпка 3 - пресмята се така наречената Квота на Хеър - брой действителни гласове по места на партии над чертата, разделен на брой мандати от дадения район. Нека дадем за пример парламентарните избори миналата година в Русе. Действителните гласове, участващи в разпределението на мандатите, бяха 80 439. Разделяме тази цифра на 8 и получаваме 10 054.875, което е квотата на Хеър.
Стъпка 4 - броят гласове за всяка партия над чертата се дели на квотата на Хеър. Получава се частно - десетична дроб.
Първо се гледа цялата част - това е първото разпределение на мандатите. Ако останат мандати, те се доразпределят, като първият се дава на формацията с най-голямо дробно число.
Пример:
В дадена област 85 000 гласа участват в разпределението на осем мандата. Квотата на Хеър става 10 625. Шест партии са преминали бариерата на национално ниво, а гласовете им в разглежданата област са разпределени по следния начин:
Партия 1 - 20 000
Партия 2 - 18 000
Партия 3 - 17 000
Партия 4 - 15 000
Партия 5 - 10 000
Партия 6 - 5 000

Делим всяко число на квотата на Хеър и се получава:
Партия 1 - 1.88
Партия 2 - 1,69
Партия 3 - 1,60
Партия 4 - 1,41
Партия 5 - 0,94
Партия 6 - 0,47

Стъпка 5 - изчисляване на мандатите на два пъти.
Първите 4 партии печелят по 1 мандат. Оставащите 4 мандата се разпределят по следния начин:
Партия 5 има най-голяма дробна част и печели мандат. Следват я партиите 1, 2 и 3. Финалното разпределение е:
Партия 1 - 2 мандата
Партия 2 - 2 мандата
Партия 3 - 2 мандата
Партия 4 - 1 мандат
Партия 5 - 1 мандат

Така работи методът „Хеър-Ниймайер“, ако не се получат усложнения. А какви са усложненията? Твърде възможно е при изчисляването кой колко мандата има, резултатите на местно ниво да се разминават с тези на национално, тъй като трябва да се добавят гласовете от чужбина, а освен това различните райони изкарват различен брой мандати. Тогава започват разместванията или както е терминът - интерациите. Партиите с повече мандати трябва да „дадат“ места на тези с по-малко мандати. Гледа се остатъкът (дробното число), получен при първите две разпределения. На партия с по-голям брой мандати на местно ниво, й се отнемат тези, които е получила с най-малък остатък, и се пренасочват към партията с последващ по стойност остатък.
Да се върнем на горния пример. Нека приемем, че партия 3 има мандати в излишък, а на партии 4 и 5 им липсват такива. Нека приемем също, че 0,60 е най-ниският дробен остатък, с който партия 3 е взела депутатско място. Чрез интерация партия 5 вече ще има 2 мандата, тъй като нейното дробно число е по-голямо от това на партия 4 и са й нужни депутати, за да се изравнят количествата мандати на местно и на национално ниво.
Важно уточнение! Ако по това правило някоя формация трябва да получи мандат, но има депутати в излишък, се осъществява още една интерация, докато не се стигне до партия, на която й липсват депутати.
За да стане още по-ясно, нека го кажем направо - по този начин дори формация, която е с над 4% за страната, но в даден район е далеч назад, може да получи мандат. При определени обстоятелства дори 500 човека могат да изпратят свой представител от определен град.
В обобщение, колкото повече партии минат чертата на национално ниво, толкова по-малко изкривяване ще се получи и по-малко интерации ще бъдат направени, когато се изчисляват мандатите. Сами си представете ситуацията - ако на национално ниво 3 или 4 формации влязат в Парламента, при 25 участващи на изборите може да се получи така, че партия с добър национален резултат да бъде далеч назад в определена област.
Има политически обединения, които са силни в някои населени места, но слаби в други. Активността на гласуване е важна за справедливото определяне на облика на следващото Народно събрание, а и само с активно гласуване можем ефективно да противодействаме на купените гласове.
Накрая, няколко думи за самия избирателен процес. Син химикал, Х или V в квадратчето до името на партията и в кръгчето за преференция. Всякакви други знаци или друг цвят на химикала автоматично правят бюлетината недействителна.