Разбира се, че сме богати и не го крием. Тъй като сме университетски преподаватели все пак, проявяваме хитрост, като сме разпределили ценностите си в три точки - Берлин, София и 6-ти корпус на университета, никой данъчен инспектор не би се сетил да търси там. Всичко това казва в присъщия си стил и чувство за хумор един от зам.-ректорите на Русенския университет проф.Ангел Смрикаров и поглежда съучастнически съпругата си Таня. Двамата тази седмица отпразнуваха 65-годишнините си и като компютърни специалисти не пропуснаха да сборуват: 65+65=130, като от тях
40+40=80 години в залите на университета
Докато колеги и приятели се изчакваха в желанието си да ги поздравят, се чу следната реплика: „Това са 130 награди, исках да кажа 130 години, но и наградите им също са поне толкова“.
Този път на наука и семейна радост започва от влака.
Таня Смрикарова е родена на 5 август, петък, в Търговище и завършва с отличие Техникума по механотехника в Шумен. Умното момиче е прието веднага в Техническия университет във Варна. След първата година от следването й са обявени места за студенти в Киевския политехнически институт. По онова време не допускат който си пожелае, а ситото е изключително и се държат тежки изпити. Тя се справя отлично и е приета в елитната и модерна специалност „Изчислителна техника“.
Две седмици след Таня, пак в петък, в Русе проплаква Ангел, наследник на Димитър Смрикаров - човекът, който донася в България картофите и пише първият учебник по земеделие. Той също е пълен отличник и завършва със златен медал Техникума по електротехника, специалност „Радио и телевизия“. Приет е веднага в МЕИ-София и точно това му спестява две години в родната казарма. Не че не си отбива военната служба - случва се, но след като вече е асистент в университета и към званията си прибавя младши лейтенант. Първата година в София Смрикаров отново се отличава със старание в науките, затова е и сред кандидатите да заминат в Киевския политехнически институт. Явява се на изпит и е одобрен. Групата от амбициозни и умни български студенти е сформирана и семействата им са осигурили билетите за влака към украинската столица.
Във въпросния влак, потеглил на 19 август към Киев, са още двайсетина момичета и момчета. Още когато се качих от гарата в Русе,
огледах момичетата и веднага забелязах най-хубавата
признава сега професорът. Въпреки че откриват първото си съкровище: Таня - Ангел и Ангел - Таня, двамата здраво залягат над науките.
Да се учи в Съветския съюз на времето не беше шега работа, а и нашата специалност изискваше много усилия, споделят и двамата.
На финала трудът им е възнаграден с червени дипломи - най-високата възможна оценка, доказваща пълния отличен в подготовката.
Двамата стават инженери по изчислителна техника през февруари 1974 г., когато
за компютри никой не говори
а големите изчислителни машини сега пък никой вече не си спомня. Веднага след завършването им и двамата получават покана от проф.Филипов да продължат научната си кариера като младши асистенти в някогашния ВИММЕСС, сега Русенски университет. Амбицията на ръководството, а и на цялата просвета в България тогава е да се развива изчислителната техника, като се подготвят кадри. Готовите вече инженери са привлечени за преподаватели и преминават през изпитна комисия от София. Шест момчета и едно момиче с дипломи от Киев се вливат в редиците на академичната общност и свързват завинаги живота си с нея. Те поставят началото на катедра „Изчислителна техника“ в Русенския университет, чийто най-голям факултет и досега е Електрофакултетът.
Бяхме много млади, много нахъсени и преподавахме по записките си от Киев - нямаше учебници и интернет, обясняват Смрикарови. Високото ниво на подготовка от института им дава увереност, че ще се справят и ще продължат да развиват тази специалност. Така и става.
Огромните изчислителни машини, на които се учат Смрикарови - „Минск“ и „Урал“, започват да отстъпват място на нови и съвременни технологии, стават все по-малки, за да стигнат до смартфони и таблети. През цялото време преподавателите са в крак.
Светът се промени пред очите ни
на всеки пет години се сменяше изцяло технологията и трябваше да сме даже една стъпка напред, за да преподаваме адекватно, казват Смрикарови. Самите те най-добре разбират колко е важно да си на „ти“ с компютрите и заедно със студентите започват да помагат и на колегите си да опознаят света на информационните технологии. В екипа им всички са съмишленици и приятели, което прави работата им по-лека и успехите по-сладки. С навлизането на компютрите и новите хоризонти на демокрацията към Смрикарови се отправят различни примамливи предложения да се включат в частния бизнес с тази техника. Работата им в университета обаче толкова ги е погълнала, а и са намерили толкова съмишленици в Шести корпус, че остават пред катедрата.
Всеки, който поне веднъж е чувал за някакви европейски тематични мрежи в Русенския университет, е добавил към тях и имената на Смрикарови. В областта на компютинга Русенският университет вече 10 години е истински лидер. Отговорността е голяма, тъй като тук не става дума за някакви европроекти, а за защита директно в Брюксел на идея, която
събира преподаватели от 35 страни и 70 университета
в цяла Европа. И това се случва преди България изобщо да е член на Европейския съюз.
Идеята е, че ние като учени трябва да обменяме виждания за това как ще се развива обучението по компютри и какво да правим с тях, за да сме адекватни и да подготвяме добре студентите си, обяснява ръководителят на четири такива мрежи проф.Ангел Смрикаров. Нито една забележка, нито една санкция, нито един фал - това е оценката за русенци, дадена от партньорите в Европа.  
Сега усилията им са концентрирани в това да адаптират образователната система към младото поколение. Как да пишеш по черна дъска с тебешир на млади хора, които са се родили пред компютър и на тях животът им тече в мрежата, обясняват преподавателите. Затова и целта им е да направят толкова атрактивни лекциите си, че студентите им да се развиват и да бъдат желани специалисти след университета.
Когато група младежи преди няколко години за първи път поискаха да направят турнир по електронни игри, получиха подкрепата на проф.Смрикаров. Убеден съм, че електронните игри са начин за развиване на мисленето, макар аз лично да не играя, защото нямам време, но децата са фенове и те трябва да знаят, че тук, в Русенския университет, могат да се развиват, споделя той.
В дома им работят два настолни, два преносими и два таблета - всеки си знае неговата територия. Комуникацията помежду им е също електронна - напомнят си домашни ангажименти през скайп или имейл и
всеки ден започва с кратки сесии в триъгълника Русе-София-Берлин
Всъщност още с пристигането си в Русе през 1974 г. Смрикарови започват да прибавят ценности към семейното си богатство от знания. Първа идва дъщеря им Свилена, а след нея и сестричката й Росица. Двете момичета дават своя принос към семейното съкровище и събират най-доброто от Европа. Свилена си взема Женя от Молдова, а Роси открива Роберт, докато е на специализация в Берлин. Всъщност момичетата не само прибавят, те умножават богатството с внучета - Александър, Алина, Емили и Влади. Най-големият е вече на 17 години и е ученик в Американския колеж в София, а най-малкият Влади е петгодишен компютърен хакер. Между тях са деветгодишната Али и шестгодишната Еми. Толкова сме щастливи с тях, че пожелаваме на всеки такива деца, признават Смрикарови и с гордост обявяват как малките момиченца от Берлин говорят перфектен български език.
Сутрин всеки, който се разхожда в парка, ще види как високият професор си прави сутрешната обиколка с бягане. Без значение дали вали сняг, или лятното слънце се готви да превземе града. И докато поддържа спортната си форма, преподавателят реди поредните стихове за приятели, семейство и колеги - най-голямото им богатство.
Кой е кулинарният професор вкъщи - на стр.10