Наградата на Общината за най-добър кулинарен тим на годината получи Живко Димитров заедно със своите колеги от ресторант „Опиум“. Дори за неизкушения във високите територии на кулинарните съвършенства по време на презентацията във фоайето на Доходното здание беше ясно, че момчетата от „Опиум“ определено са минали най-малкото една дистанция повече от останалите си колеги. И работата не беше толкова и най-вече в задморските чудесии, които бяха подредени, а по-скоро в изведената идея и в стройната линия на причудливата гама от различни кулинарни приказки, които хармонично следваха една след друга /и произлизаха една от друга/, като раздипляха темата „Морски изкушения“ във вид на приказно пътешествие в дивната страна на вкусните вълшебства.
Като обмисляхме с какво да се представим на презентацията, решихме да се насочим към ниша, която все още не се радва на много широка популярност, особено в Русе, каза за „Утро“ Живко Димитров, единият от шеф-готвачите в „Опиум“, който заедно с екипа показа
какво представлява високата класа в кухнята
Темата, на която се бяха спрели Живко и момчетата от тима - Сали, Божко, Мартин и Сашо - беше морската храна. Те бяха вложили всичкото си вдъхновение и професионализъм, за да покажат истински произведения на изкуството, обединявайки ги в непретенциозното лого „Морски дарове“.
Постарахме се да включим в нашето представяне възможно най-интересните същества, които присъстват в различни вариации в менюто на авторитетните ресторанти, обяснява Живко. Затова по време на конкурса, провел се във фоайето на Доходното здание, десетките русенци, стекли се да видят най-добрите майстори кулинари в града, можеха да опитат омар, тигрови скариди, филе от крокодил, сьомга пастарми и още най-разнообразни красоти, които освен че изглеждаха перфектно, разнасяха апетитни аромати.
Десертът на „Опиум“ пък представляваше друга романтична симфония, която носеше наименованието „Шоколадови вариации“. С тях показахме различни варианти за обработка на шоколад, като не подминахме специално приготвените шоколадови бонбони и шоколадовото суши, обяснява Живко Димитров. Впрочем, и ефектната кутия - също част от шоколадовата пиеса, е напълно годна за ядене, допълва той. А един от най-впечатляващите елементи вън от съмнение бе
...кубче специално, ядливо 24-каратово злато, поставено в чашата с шампанско
припомня маестрото, като допълва, че според някои народи златото в храната подмладява. И уточнява, че за успеха на кулинарния тим на ресторант „Опиум“ със сигурност е допринесла и самата презентация. Не е достатъчно да покажеш какво можеш да направиш, трябва и да го представиш така, че да впечатли със завършеност и цялостност, убеден е младият, но вече с достатъчно опит майстор. Затова екипът, спечелил приза, е обърнал внимание на всеки детайл - от качеството на продуктите до поднасянето на шоколада заедно с пури и скъпи коняци.
Със сигурност хората в Доходното са били впечатлени от готвачите от „Опиум“ като цяло и от златото като храна в частност. Но за ценителите, които са наясно с кулинарната листа на стилния ресторант в центъра на Русе, златото като част от храната не е изненада. Благородният метал в ядливия си вариант присъства там от септември, когато позицията на главен шеф-диригент в кухнята зае Ивайло Димитров - русенецът, който от години работи във Варна и е част от престижния български национален кулинарен отбор. А завръщайки се в родния си град, Ивайло е провокирал да смени местожителството и своя колега и приятел - варненеца Живко Димитров. Същия Живко, който преди дни получи престижния приз, с който беше награден целият екип на „Опиум“. Не съм наследствен готвач, сам си избрах тази професия, казва младият мъж, за когото очевидно няма тайни в професионалната кухня.
Казват, че готвачите сме странни хора, може и така да е
добавя той. И обяснява: За мен кулинарията е призвание. Работата е тежка - физически не е никак лесна, а и отнема дълги часове на работното място, където са редки случаите, когато можеш да седнеш. Освен това е изключително отговорна - храниш хората, значи, трябва всичко да правиш така, че те да получават удоволствие от това, което приготвяш, но по никакъв начин да не застрашаваш здравето им. Трябва винаги да си извънредно внимателен към всичко, което приготвяш. А всичко това струва немалко нерви и напрежение. Така че, ако тази професия не ти е призвание, ако не ти доставя радост и не ти идва отвътре, работата само ще ти тежи. А така човек трудно може да издържи, казва Живко.
Така че когато 15-годишното момче преди време избрало да кандидатства във варненския техникум за обществено хранене, ако не е било наясно напълно с всичко, което му предстои, то във всеки случай е усещало, че този избор може да му даде възможност да върши нещо с лекота и с удоволствие. Оттам нататък идва опитът и натрупването на познания и умения. Техникумът си е техникум, но когато
влиза в светая светих на майсторите готвачи
в един от престижните хотели в черноморските курорти, тогава вече може да поздрави себе си с правилния избор. Тогава за първи път усетих как стоят нещата в реалността, казва младият шеф, за когото сега комбинациите на вкусове и ароматите са истинско творческо предизвикателство. Преминал през няколко авторитетни школи в емблематични заведения, той известно време се е занимавал и с менажиране на заведения за хранене в Бизнес парк „Варна“. За да се върне отново към онова, което му дава възможност да прави така, че да съчетава „красотата за очите“ с приятната тръпка, оставяща дискретен отпечатък по рецепторите на езика.
По принцип няма дейност в кухнята, която да пренебрегвам или която да не стои на вниманието ми, но все пак главно ме влекат месата, признава Живко Димитров. Лаиците, които са далеч от свещенодействията в пространствата на кулинарните майстори, биха могли да си кажат: Какво толкова! Имаш парче месо и остава само да го сготвиш, без много-много да му мислиш - та нима може да се развали с нещо къс добро месо?!. О, може, разбира се, контрира подобни безгрижни изречения Живко Димитров - ето, да речем, имаш едно хубаво телешко - скъпа порода, специално гледано. Ако нарушиш правилата на съхраняване или го подложиш на неправилна топлинна обработка, примерно просто го печеш повече, отколкото е необходимо - в такъв случай прекрасният продукт, който си имал, вече е загубил повечето от хранителната си стойност, накратко казано, смятай, че направо си го съсипал!
В момента актуалните тенденции са насочени към това максимално да се запази натуралният вкус на продукта, казва готвачът. Затова и се набляга на по-леките подправки, които да не доминират и да не променят кардинално основния вкус, а само да го оцветяват и подсилват. В русенския ресторант той се радва на възможността да прилага онези правила на високата съвременна кухня, която позволява професионалистът да разгърне творческите си дарби. С Ивайло Димитров се разбират отлично - познават се от 15 години, а от десетина са приятели, коeто очевидно сближава допълнително и амбицията да се усъвършенстват постоянно в стремежа да изкачват нови и нови върхове. Самият Живко Димитров през 2011 година е бил в състава на кулинарния отбор на България, с който печели националната купа. Сега неговите професионални търсения са ориентирани към съчетаването на традицията в българската национална кухня с най-напредничавите повеи на световните тенденции. Много обичам нестандартните идеи и се радвам, че те намират място в ресторанта, където сега работя, казва варненецът. И дава пример със
...сладолед „Шопска салата“!
Прави се сладолед от домати, сладолед от сирене, сладолед от краставици, чушката е пукана и овкусена с карамелизирана захар, а завършекът е също хем в родната традиция, хем не съвсем: греяна ракия с карамел и карамфил, наложена със старопланински билки. Такъв сладолед може да се опита в ресторант „Опиум“, както и шоколадови бонбони с черноморска мида или крем брюле със скариди... Това са неща, които предлагаме - мисля, че вече се е разчуло, че в нашия ресторант авторските предложения са един от основните акценти, казва младият кулинарен маестро. Авторските вечери, които привличаха русенските ценители, ще бъдат подновени след празниците.
Сега на Живко Димитров му предстоят „цели“ два почивни дни - на Бъдни вечер и на Коледа! Време, в което ще се порадва на спокойствието у дома, където няма да готви той, а съпругата му Красимира. Тя също е професионалист, именно работата ги е срещнала в едно варненско заведение, но Краси след това е сменила амплоато. Затова пък с удоволствие приготвя любимите гозби за шеф готвача. У дома не готвя - аз съм свикнал с други мащаби и други пропорции и трудно преминавам от едните в другите, усмихва се Живко. И пак с усмивка добавя: „Налагам си да не правя забележки“. Но пък, преситен от чудеса, които сам сътворява всекидневно за десетки и стотици гости, самият той има повече от скромни предпочитания към храната: сред най-любимите му са един обелен домат, плочка сирене, добре изпечена пиперка...
Каква е тайната за пълнена пуйка на шеф готвач Живко - на стр.11