36 сирийци заедно с един турски гражданин, влязъл в ролята на каналджия благодарение на карания от него камион „Волво“ с унгарска регистрация, са най-голямата група бежанци, които вкупом станаха обвиняеми, стигнаха до съд и чуха наказанията си. Това обаче далеч не е единствената многобройна дружинка нелегални емигранти, които минаха през Русенския районен съд през иначе отпускарския и официално обявен за ваканционен за съдебната власт августовски месец. В класацията по отборно незаконно бягане през границата след тях се нареждат 28 сирийци, които един след друг бяха осъдени, последвани от група от 21 незаконно пресичащи Дунав мост, които за минути се сдобиха със съдебно досие.
От общо 57 наказателни дела, решени през август от Русенския районен съд, 17 се отнасят за опити за нелегално превеждане на групи чужденци през границата и за незаконно прекосяване на границата. Броят на замесените в тези дела обаче в пъти надхвърля броя на обвиняемите в останалите производства. Сметките показват, че над 110 нелегални емигранти, основно сирийци, са се опитали по втория начин да избягат в Европа. Така август отбеляза истински пик в този вид дела и изпоти броящите се на пръсти дежурни съдии и прокурори. Бягствата на бежанците продължават да са честа причина за водените и през септември дела в Районния съд.

Какво им трябва - турчин и 2000 евро
Сирийците са наясно в какво се замесват и знаят, че извършват престъпление, когато преминават границата, скрити в камиони и други превозни средства, коментират от прокуратурата. Тази ясна представа всъщност си има цена - средно около 2000 евро плаща човек, който иска да бъде прекаран най-често през Дунав мост за белите страни. Обикновено каналджиите са турски граждани и работят като шофьори. Това веднага поражда съмнения, че коренът в каналджийските схеми е именно в южната съседка. Има и случаи, при които турците имат друго жителство - най-често немско или английско. Най-вероятно това допълнително вдъхва надежда у бежанците, че каналджията си знае работата и ще ги заведе на по-добро място, което познава от първа ръка.
Сирийците знаят и че с това, което правят, рискуват да бъдат осъдени. Затова когато бъдат заловени, почти във всички случаи те признават вината си и се споразумяват за няколко дена с прокуратурата за присъдите си. Обикновено наказанията им са условни - от 4-5 месеца до година и половина за по-тежките случаи с изпитателен срок от три или четири години. Плащат и глоби, които варират от 100 до 400 лева. Непълнолетните сирийци, които не са малка част от хванатите, обикновено се осъждат и на обществено порицание. И тъй като бежанците осъзнават рисковете, които поемат, и знаят, че първото им залавяне ще им донесе само условно осъждане, не се бунтуват срещу получените наказания.

Проблемът настъпва, когато бъдат заловени повторно
А това е момент, който неминуемо идва след изнизалата се около година от началото на емигрантската вълна. В Русе вече са факт първите бежанци, които отиват в затвора заради упоритостта си да стигнат до развитите държави. Те са хванати за втори път при същия сценарий в опит незаконно да напуснат границата. Този втори опит вече е фатален за тях. С това те не само си осигуряват втора, този път ефективна присъда, но и трябва да излежат в затвора и предходното си условно осъждане. Засега подобни случаи са единици на фона на стотиците условно осъдени, но тенденцията е броят им да се увеличава. 
Не такава е картината при каналджиите. За тях наказанията са по-сурови. Много често не могат да бъдат заловени всички участници в схемата и обикновено най-тежко го отнася шофьорът на тира или микробуса. Всеки от 36-те сирийци например, които бяха заловени на 14 август, бяха наказани с между четири и осем месеца условно и 150 лева глоба. Каналджията обаче се съгласи на наказание от година и пет месеца затвор при първоначален общ режим и 1000 лева глоба. Някои от замесените в нелегалното прекарване през границата на сирийци докрай оспорват участието си в схемата и са категорични, че нямат вина. Такъв е случаят на 50-годишния Хайредин Тахир, който е с двойно гражданство и има адрес в кърджалийското село Рани Лист. Той е задържан на 16 май тази година със съмненията, че е организатор на канал. Оттогава е в ареста и въпреки че помагачите му в схемата се признаха за виновни и вече се споразумяха за присъдите си с прокуратурата, Тахир заедно с арсенала си от адвокати, между които известните баща и син Марковски, отстоява позицията, че няма пръст в подобни престъпления. Това е един от малкото случаи, в които е заловен не само шофьорът, който превозва бежанците, но и хората на по-високо ниво в престъпната схема.
Най-честото обяснение на шофьорите е, че сирийците са се промъкнали незабелязано в техните камиони, нямат никаква представа кога е станало това и че са ги возили часове наред, без да подозират. Според водачите бежанците са станали пъргави и ловки в целта си да живеят на по-добро място и по време на регламентираните по закон почивки се промъквали и скривали между товарите им. Прокуратурата обаче е категорична, че такова незабелязано шмугване е невъзможно и не дава вяра на подобни жалостиви обяснения. Най-вече заради това, че камионите са опасани със специално въже, което минава по цялото им продължение и играе ролята на пломба. С това се гарантира, че международният товар не е прехвърлян и разбутван. Заради това без шофьорска намеса няма как сирийците да се вмъкнат в камиона. Освен това водачите на тирове обикновено са опитни професионалисти с дългогодишен стаж и могат да усетят, когато тежестта на товара им се увеличи, подчертават още от прокуратурата.  

Какво да правят, след като са осъдени?
В омагьосан кръг се оказват сирийците, чийто опит за незаконно бягство е пресечен, тъй като няма как да мръднат от България. След като получат условните си присъди, те биват изпращани в дирекция „Миграция“ в София. Оттам поемат отделните случаи и се започва процедурата по получаването на статут на бежанци. Част от тях обаче търсят други начини за уреждане на живота си, които не включват изчакването на бюрократичните процедури, и отново опитват да избягат от законовите разпоредби. Пробват напускане на страната през различни гранични пунктове с надеждата да им излезе късмета.
Въпреки пускането на Дунав мост 2 обаче в Русе напливът от нелегални емигранти изобщо не спада. Това се доказва от бума в бежанските опити да прекосят границата през изминалото лято. Всъщност освен сирийци, на Дунав мост са засичани в опит за нелегално преминаване на границата и представители на какви ли не екзотични националности като афганистанци, пакистанци и иракчани.