Д-р Лиляна Димитрова е родена на 13 /петък/ март 1959 г. в Плевен. Завършила е Математическата гимназия в родния си град, а след това Стоматологичния факултет на Медицинска академия-София. Има специалности „Орална хирургия“ и „Лицево-челюстна хирургия“. Работила е и по двете си специалности в различни клиники, като в момента д-р Димитрова е част от екипа на МБАЛ „Медика“ в Русе.

- Д-р Димитрова, с какво се занимава точно лицево-челюстната хирургия?
- Действително нашата специалност не е добре позната на хората и се е превърнала в екзотика. С изключение на центровете във Варна, Пловдив и София, където има и университетски клиники, в останалата част на страната е почти неизвестна.
В момента в Русе работя по случаи на хора, които от години са обезпокоявани от подутини, болки, асиметрии на лицето, зад които се крият основно туморни заболявания. Слава Богу, не всички са злокачествени, но много често когато се забавят с години оплакванията, водят до тежък изход и невъзможност да бъдат оперирани.
Нишата на лицево-челюстната хирургия в медицината е да се профилактират, диагностицират и лекуват /оперират/ проблеми и заболявания на езика, слюнчените жлези - пет на брой, промените по лигавицата на устната кухина, бузата, венците, челюстите, максиларните синуси. Разбира се, че всички кожни карциноми по лицето също са обект на нашата специалност. За съжаление в България такава е системата, че хората с такива оплаквания често попадат при дерматолози, невролози, пластични хирурзи, а не на правилното място - в стоматологичния кабинет. Има колеги, които чудесно се справят, стига да са се запознали с правилата за добра практика, но има и тежко увреждащи действия.
- Имате предвид нуждата от работа в екип от специалисти в различни области?
- Именно. Често проблемите в устната кухина се развиват твърде дълго и едва когато пациентът усети, че трудно диша, тежи му половината глава, окото му е напрегнато, започва неговата обиколка по специалисти по очни болести, УНГ, стоматолози и т.н. Всеки от тях, виждайки като нормална своята част от лицето, не може да приложи холистичен подход и пациентите се забавят. Надявам се с присъствието си тук да мога да помогна на пациентите и колегите си, ако се сетят за лицево-челюстен проблем. Една глава никога не е достатъчна, затова и аз винаги се консултирам с колеги специалисти, за да решим заедно проблема. Хубавото е, че в МБАЛ „Медика“ всички са „под ръка“ и е лесно да се работи.
- Като се каже лицево-челюстна хирургия, първата асоциация е за пострадал от тежка травма човек. Това ли е основното?
- Травмите са най-разнообразни, те са обект на нашата специалност и това ми бяха най-честите пациенти по време на работата ми в „Пирогов“. Сега обаче не съм се занимавала в Русе с битов, спортен, транспортен или дискотечен травматизъм. Лицево-челюстните деформации като несъразмерност на челюстите не са толкова чести, за да кажа, че и това е проблем за града. По-скоро нещата се свеждат до запуснати проблеми в устите.
- В какво би трябвало да се изразява профилактиката?
- Тъй като в момента няма реална национална политика в тази област, в демократично общество като нашето, където никой не води хората под строй на прегледи, всеки трябва да поеме отговорност за себе си. Два пъти годишно е задължително да се правят стоматологични прегледи. Те не се плащат от Здравната каса, но тя и след това не поема разходите за това, което се налага да преживеят пациентите. Ние тук имаме готовност да правим безплатни профилактични прегледи, но не можем да видим какво се случва в устата на всички хора. Ако човек има и най-малко съмнение, много по-евтино е да се отиде на преглед. Основната причина за заболяванията в устната кухина са нерехабилитираното съзъбие. Изваденият зъб не е излекувана челюст - тя е следващ проблем. Това, че един зъб е изваден, не си приключил с болестта, а с болката.
- Какво трябва да се направи според вас?
- Където може да се възстанови зъб, да се възстанови - с имплант, мост или нещо друго. Не може без един зъб така, както колата не може без едно колело. Неслучайно са 32 зъбите в устата ни, като 28 от тях са важни. Един като липсва, всичко се размества. Започват да болят ставите, мускулите на врата, главата и всичко нататък. Главата и лицето не са изолирани от тялото и е задължително да се следят връзките с другите органи и системи. Недопустимо е поради нехайство или някаква друга причина - днес е студено, утре е влажно, после е мъгливо, много топло или не ми е удобно - да се отлагат прегледите и грижите за здравето.