Днес се прощаваме с големия български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.

Роднини, приятели, близки и почитатели на гениалния творец ще преминат през фоайето на Народните театър "Иван Вазов" в от 11:00 часа, за да си вземат последно сбогом с един от най-светлите духовни бащи на нацията и да го изпратят в последния му земен път.

Академик Валери Петров почина на 27 август на 94-годишна възраст. Той бе приет във ВМА-София на 22 август след прекаран инсулт и беше в кома няколко дни. Лекарите се грижеха денонощно за него в интензивното отделение.

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. "Полуевреин, полуиталианец, несъстоял се Нобелов лауреат", но обичан поне на 10 езика творец, много повече българин, отколкото много други - каузата му беше духовността, болката му – за нея. Автор на прекрасни стихотворения, сценарист на едни от най-забележителните български филми. Човекът, заради когото много деца искаха да станат пирати след "Йо-хо-хо". Рицар без броня, но със силата на словото.

Валери Петров е роден с името Валери Нисим Меворах. Валери Петров е неговият псевдоним. На 15 години той издава първата си самостоятелна творба — поемата "Птици към север". Стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. Той бе избран за народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора подаде оставка и така и не седна на депутатското кресло.

Валери Петров има много награди и признания: През 2004 година получи Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в детското книгоиздаване, а година по-късно Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 19 юни 2006 г., на 86-годишна възраст получи от Министерство на културата наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос и стана Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии. На 6 ноември 2007 г. година Валери Петров бе удостоен с престижната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски". През 2011 г. получи почетен знак "Марин Дринов" на БАН , а през 2013 г. - наградата Европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

В знак на почит към големия писател публикуваме едно от неговите стихотворения, превърнато в песен от композитора Георги Генков и изпято от Асен Кисимов.

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен `Фиат`.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

Поклон пред паметта на Валери Петров.