През 2013 г. уловът на риба в река Дунав нараства с 16,1% спрямо предходната година до 128,9 тона. От тях сладководната риба е 125,2 тона, навлизащият от морето карагьоз, известен още като дунавска скумрия, е 1,7 тона, отчетени са и 2 тона други риби, като това отново са видове, навлизащи в реката от Черно море.
Най-големи са уловените количества пъстър толстолоб - 24,3 тона, шаран - 15,4 тона, бяла мряна - 14,6 тона, платика - 13 тона и сребриста каракуда - 12,7 тона. При пъстрия толстолоб, шарана и сребристата каракуда се наблюдава нарастване на улова спрямо предходната година, най-значително при сребристата каракуда - над 2 пъти.
Същевременно, при бялата мряна и платиката се отчита намаление на уловените количества, съответно с 23,7 и 4%.
С цел опазване и възстановяване на дунавските есетрови риби през януари 2012 г. е издадена заповед на министъра на земеделието и храните за забрана за улов, пренасяне и продажба на есетрови риби и продукти от тях, уловени в българската акватория на река Дунав и Черно море. Срокът на забраната е четири години.
По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) през 2013 г. общият улов на риба, раци, рапани и миди от стопански риболов в страната възлиза на 9736,5 тона, от които 9507,6 тона в Черно море и 128,9 тона - в река Дунав.
През 2013 г. е отчетено производство на риба и миди в размер на 9674,3 тона - с 61,6% или с почти 2/3 повече в сравнение с предходната година.
Традиционно най-значително е производството на шаран, дъгова пъстърва и пъстър толстолоб. При всички тях е налице увеличение на производството спрямо предходната година, най-чувствително при пъстрия толстолоб (над два пъти), следвано от шарана (с около 89%) и дъговата пъстърва (с 11,2%).
Сред по-значимите стопански видове риби, съществено намаление в сравнение с 2012 г. бележи производството на руска есетра (с 31%), речна или както още е известна балканска пъстърва (с 37,9% ), моруна (с 22,3%), сибирска есетра (с 40,3%) и американски сом (със 77%).
По данни на ИАРА общият брой на активните рибовъдни стопанства към края на 2013 г. е 510, при 388 броя година по-рано. От тях, 470 са за сладководни аквакултури, а 40 - за морски аквакултури. Отчетено е производство на видове риби, които са приулов в екстензивните и полуинтензивни топловодни стопанства - платика, уклей, сребриста каракуда, речен костур, червеноперка. Тези видове не са обект на целенасочено развъждане и отглеждане в аквакултурното производство.
През 2014 г. се очаква да продължи нарастването на броя на рибовъдните стопанства и съответно производството на аквакултури, за което допринася и изграждането на нови, модернизирането и увеличаването на производствени мощности с финансиране по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“.
По данни на Системата за агропазарна информация (САПИ) през 2013 г. се отчита увеличение на цените на едро на почти всички наблюдавани видове риба.
Това е свързано с по-високите цени на международните пазари, както и с влизането в сила на забраната за стопански улов във вътрешните водоеми на страната.
По видове риба, поскъпването спрямо 2012 г. е в широките граници от 2,2 до 51,5%, като най-значително е то при паламуда (с 51,5%) и херингата (43,3%), а най-слабо изразено - при бялата риба. Единствено при цените на едро на акулата е регистрирано леко намаление спрямо предходната година - с 1,4%.
Следвайки тенденцията при цените на едро, през 2013 г. цените на дребно на почти всички наблюдавани видове риба са съществено над нивата от предходната година. Средногодишното увеличение при тях е между 1,4 и 53,3%. Най-значително поскъпват херингата и паламудът, съответно с 53,3 и 28,9%.
Единствено при бялата риба се отчита незначително поевтиняване в магазинната мрежа спрямо предходната година - с 0,3 %.