Навярно малцина вече помнят името Нестор Смоленски. Преди 14 години аз бях написал: „Епископ Нестор Смоленски (с мирско име Никола Стефанов Кръстев) определи Русе за пристанище на своя витален духовен свят“. Всъщност духом дядо Нестор никога не е напускал аристократичния Русе, а градът приюти неговото интелектуално наследство.
Неотдавна бе осъществено желанието на епископа да бъдат предадени в Държавен архив-Русе всички документи, материали и стихове, които той е събирал и създавал през богатия си на творчество и изследователски пориви живот.
На 16 юни тази година изпълних съкровеното му желание, като донесох от Лопушанския манастир и последните негови духовни творения, които още на 10 май 2009 г. той ми бе завещал със заветните си слова: „С молба да се предадат в Държавен архив гр.Русе при другия мой личен архив там. Мой скъпи приятелю, г-н Билчев, приберете и тия мои последни тъжни песни. С благодарност и в тоя и в отвъдния свят. Вашият 1 еп. Нестор“.
Наистина
той беше и си остана най-първият епископ
не само за мен. За него именитият френски литературен критик и писател Жан-Жак Митеран доста изразително и убедително каза при идването си през 2002 година в Лопушанския манастир: „Във ваше лице видях един от върховете на поезията от края на ХХ в. и началото на нашето столетие“. А аз отварям посмъртното издание на сборника „Стихотворения“ на дядо Нестор и чета вълнуващите строфи: „Много пъти тук бях на умиране/ със протегнати за помощ ръце/ и усещах как сърцето ми спираше,/ мойто слабо, - мойто силно сърце./ Колко много поеми и повести,/ ненаписани тук преживях!/ Посред мъки и палещи горести,/ колко низост човешка видях!..“ Стихотворението е датирано от 13 април 2008 г., писано е в Лопушанския манастир.
И още: „Заврял глава у жаркото огнище/ на спомени неизпепелени/ аз сам си заповядвам: не разнищвай/ нишките на дните преживени./ И не мисли за твоята Голгота;/ като Христос разпънат бе и ти,/ - злодейци ти прекъснаха живота.../ За стотен път си заповядвам - спи!“ - това стихотворение пък е от 26 януари 2006 г.
Друго стихотворение той посвещава на своята
любима икономка и болногледачка Еленка Константинова,
чрез която стана и предаването на втората част на архива на дядо Нестор на Архива. От стиховете струи горчивина: „Не питай ме защо самин живея/ и дали съм тук дошъл от лесно./ Забравен, запокитен да допея/ мойте тъжни, сиротински песни./ Не питай ме. Сломен от тежко бреме/ съдбата ме захвърли край Огоста./ Какво ме пиле окълва безвреме,/ та тука да оставя морни кости!/ Как рухна туй, което съм събирал/ през цял живот със мъки и борби!/ Бездомните и птиците умират/ сами... Не питай ме, не питай ти“... Писано е на 22 април 2002 г. в  Лопушанския манастир. 
А началото било тъй обещаващо. В единия от четирите обемисти бележника с всекидневните записки на епископа срещу датата 31 март 2004 г. четем: „Дойдох в монастира на 23.02.2001 г. Любезно ме приеха игуменът арх.Емилиан и наемателят на монастирския хотел и ресторант г-н Сашо Миланов. Заредиха се спокойни и радостни дни“. В резултат на които той успява да създаде, съхрани и днес да получим при нас в Държавен архив-Русе
неговите 4 дневника за периода 2003-2009 г.
и изключително интересния бележник, озаглавен от икономката му Еленка Константинова като „Дарствени надписи върху книги в личната библиотека на еп.Нестор Смоленски и някои щрихи от писма до него“.
Тъкмо в този бележник ще открием и следния запис: „Един пролетен ден на 1948 г. Змей Горянин ме срещна на площад „Св.Неделя“ в София, прегърна ме и по повод отпечатаното ми стихотворение „Майка“ в сп. „Християнка“ каза: „Не знаеш какво си написал! Бог те е целунал по челото - цяло ведро дар те е дарил!“.
Пак в този бележник ще прочетем, че „През 1948 г. о. Нестор получава голямата литературна награда „Елена Дживизова“ от 20 000 лв. за стихотворението „Реквием“, посветено на трагично загиналия Неврокопски митрополит Борис, а през 2004 г. жури на Софийската фондация „Свети Евтимий патриарх Търновски“
му присъжда престижната надконкурсна награда за поема,
посветена на същия патриарх“. Тази поема и документацията за кандидатстването и получаването на наградата също са вече в русенския Държавен архив.
Останалата част от богатото наследство, предоставено на архива, включва многобройни научно-популярни и научни статии на епископ Нестор, публикувани в различни вестници и престижни списания, както и множество техни ръкописни варианти. Към тях се прибавят и ръкописи на стихове на епископа, писани в Русе, Рилския и Лопушанския манастири и другаде през периода от 1941 до 2010 г. Особен интерес със сигурност представляват и обемистите му преписки с най-обикновени и много известни личности от обществения, духовен и културен живот като митрополитите Дометиан Видински и Неофит Русенски (днес български патриарх), професорите Аксиния Джурова, Румяна Павлова и Невена Дончева, руският емигрант Николай Лоза Младши и др. Не ми се иска да пропусна да отбележа и изключително ценните „Описания славянскихъ рукописей“, издадени в Москва съответно през 1855, 1859 и 1865 г., които дядо Нестор съвестно е съхранил през годините и е оставил за потомците.
Отварям отново неговия дневник и на датата 31 януари 2004 г. чета: „Смъртта не е край. Идва краят на тялото, но не и краят на душата“.
Да, така е, дядо Несторе! И твоята душа след всичко преживяно и изстрадано остава завинаги в Русе! /Тодор БИЛЧЕВ, главен експерт в Държавен архив - Русе