Ядреното оръжие е политическо. Неговото присъствие в Европа е забележим символ както за нашите приятели, така и за нашите противници.

Когато лидерите на страните от НАТО се съберат в началото на септември в Уелс, те ще обсъдят редица важни за Северноатлантическия алианс въпроси, включително руския авантюризъм в Украйна и на други места в Източна Европа, приноса на страните-членки в колективната отбрана, дали националните военни бюджети отговарят на днешните нужди и плановете за оказването на помощ на народа на Афганистан. Но по време на дискусиите по тези въпроси те трябва също така отново да потвърдят важността за алианса на онези малко американски атомни бомби, които остават в Европа. Ние смятаме това за необходимо, защото отново чуваме призиви към САЩ едностранно да изтеглят този малък арсенал от ядрени бомби от местата, където са разположени. Тези доводи са изтъркани, добре познати на всички и погрешни.

Най-разпространеният аргумент се състои в това, че, тъй като американските стратегически сили притежават глобален потенциал, разполагането на ядрено оръжие в страните от НАТО "няма военна ценност". Това твърдение е невярно /върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО наскоро потвърди полезността на това оръжие/, но в него се игнорира най-главната особеност на ядреното оръжие. По същество, това оръжие е политическо. Главното предназначение на неговото изнесено базиране се е състояло и състои в това да бъде добре забележим символ за нашите приятели и потенциалните ни противници. То потвърждава решимостта на САЩ да защити НАТО с всички сили и средства, с които разполага.

Новите членове се присъединиха към НАТО до голяма степен, за да се окажат под ядрения чадър и те шумно изразяват своето безпокойство, че изтеглянето на този вид оръжие ще свидетелства за намаляването на американската решимост да ги защитава. Загрижеността на тези страни се усилва, когато те наблюдават как Русия редовно провежда военни учения с моделиране на ядрени удари по Полша и Балтийските страни, заплашвайки с подобни удари новите обекти на натовската противоракетна отбрана /ПРО/ и запазвайки своя огромен арсенал от няколко хиляди единици ядрено оръжие с малък радиус.

Вторият аргумент се състои в това, че тъй като ядреното оръжие няма място в международните отношения през 21 век, то не трябва да бъде средство за изнесено базиране и да се намира в европейските страни от НАТО. В широко рекламираната си реч от 2009 в Прага, президентът Барак Обама призова ядрените държави да намалят тази роля, която това оръжие играе в техните стратегии за сигурност. Той също така предприе редица мерки за осъществяването на тази своя концепция в САЩ. Неговите призиви не бяха възприети от нито една ядрена държава, освен Великобритания. Останалите даже разшириха своите програми за модернизирането на ядреното оръжие, придавайки на това оръжие по-сериозно значение. НАТО е особено загрижен от действията на Русия, която започна комплексна модернизация на своите ядрени сили. Тази модернизация се смята за толкова важна, че Москва в хода на нейното осъществяване даже наруши договора за Ракетите със среден и малък обсег на действия /РСМД/. Както отбелязват нашите съюзници от НАТО, ядреното оръжие наистина има голямо значение за руските лидери, и в резултат на това нашите съюзници настояват САЩ да запазят своите ядрени ангажименти към Северноатлантическия алианс, без да ги подлагат на съмнение.

Третият аргумент се състои в това, че НАТО притежава смазващо превъзходство в обикновените видове оръжия. Но в този довод присъстват две фундаментални заблуди. Първо, тези сравнение с общи величини скриват истината, състояща се в това, че на източните граници на НАТО руските войски имат числено превъзходство над силите на алианса. Както показаха събитията в Крим и Украйна, руската армия съществено укрепна след своите незадоволителни действия в Грузия през 2008. Днес те демонстрират впечатляващи оперативни възможности и боеспособност, убедително доказвайки, че те вече не напомнят на пасмината, каквато представляваше руската армия през миналото десетилетие. Второ, концентрирайки се върху неядрените сили и средства за водене на война, ние забравяме, че принципната цел на НАТО е възпирането на агресията, а не спирането й, когато тя вече е факт. И именно тук ядрените сили и средства на алианса имат най-голямо значение.

И накрая, ни казват, че в НАТО съществуват най-големи разногласия относно това, необходимо ли е изнесено базиране на ядрени оръжия. Наистина, през 2007 и 2008 вътрешната политики в някои страни-членки на алианса подклаждаше такива дебати. Но никой не трябва да се учудва от това, защото в алианс с 28 държави, в които има изборна власт, възникват подобни такива разногласия. Но на срещата на върха в Лисабон през ноември 2010 тези разногласия бяха урегулирани. А в стратегическата концепция на НАТО, одобрена от всичките 28 членки на Северноатлантическия алианс, се казва: "Ние ще подкрепяме адекватното съчетания на ядрените и обикновените оръжия; ще осигуряваме възможно по-широко участие на страните-членки на НАТО в ядреното планиране в рамките на колективната отбрана, при базирането на ядрените сили в мирно време, а също така в механизмите на командване, управление и консултации". Две години по-късно в Чикаго всички лидери излязоха с "Обзор на политиката на възпиране и отбрана", в която се казва: "Ядреното оръжие и ключов компонент на силите и средствата на НАТО за сдържане и отбрана заедно с обикновените и ракетните оръжия".

Днес, когато Русия продължава подкрепата на силите, стремящи се да дестабилизират Украйна, а също така предприема будещи тревога действия в Прибалтика и на Балканите, не е време да клатим НАТО и да плашим нашите съюзници с изтеглянето на ядреното оръжие от Европа. /БГНЕС

----------------

Брент Скаукрофт, съветник по национална сигурност на президентите Джералд Форд /1975-1977/ и Джордж Буш баща /1989-1993/.

Стивън Хедли, съветник по националната сигурност на президента Джордж Буш син /2001-2009/.

Франклин Милър, отговарял за американската ядрена политика в Пентагона при президентите Джордж Буш баща и Бил Клинтън /1993-2001/, работил е в Съвета по национална сигурност при президента Джордж Буш син.

Статията им е публикувана във вестник "Вашингтон поуст".