Военен от София няма да може да се пенсионира като униформен, защото не му достигат само 45 дни от необходимите 18 години в системата. Той навършва пределната възраст от 52 години и заради това изпада зад борда, без каквато и да е възможност да отслужи необходимите дни. "Обиден съм", каза пред БГНЕС мъжът, баща на 6-годишен син.

Живко Христов влиза в армията на 7 октомври 1996 г. в поделението в Бояна като сержант. Разказва, че условията, които държавата поставя тогава за пенсиониране били да направи 20 години осигурителен стаж, от който 13,6 години в системата. От тогава до днес обаче условията се променят на няколко пъти, за да достигнат днешните необходими 27 години стаж, от които 18 в системата. Проблемът при Живко е, че той е работил в системата малко над 17 години и 10 месеца, но не може да продължи да е в армията, тъй като тези дни навършва пределната възраст от 52 години за неговото звание и ще трябва да напусне системата. Така на тази възраст той ще трябва да започне професионалният си живот съвсем отначало, защото се пенсионира след около 13 години. Чул е, че единствената реализация за бивш военен или полицай е професия като тази на портиер или пазач. Живко казва, че ще опита всичко, но е с ясното съзнание, че колкото повече нарастват годините, толкова по-трудно ще бъде да го наемат някъде.

Въпреки всичко, което му се случва, днес не съжалява, че е бил в армията. Казва, че харесва работата, пагона, униформата. Брат му също е бил военен, а през годините всичко е било наред и не е имал проблеми, но не е предполагал, че ще се стигне до този момент. Обидата, която чувства е към държавата. "Министерство на отбраната като работодател се води от законите на тази държава, но дано се предвиди нещо и за такива като нас", надява се мъжът. Не е ползвал други облаги от армията и се надява единствено да успее да се пенсионира първа категория труд. "В един момент се оказва, че изпадаме зад борда. За 45 дни… на мен лично ми е много обидно. Чувствам се като използван, като човек, на когото казали: свърши си работата и сега се махай", споделя той и трудно крие яда си от това. Разказва и за друг негов познат в подобно положение, с когото си мислят за възможностите да се дослужи недостигащото в резерва, но пък тази година нямало регистър, а и не се надяват да има.

Невярвайки, че само заради 45 дни ще му се случи всичко това от няколко месеца ходи и пише до всевъзможни инстанции. Живко Христов писал на омбудсмана, ходил при съветника на президента, до военното ведомство. Парламентарният секретар на военния министър Ангел Найденов тогава Ина Тодорова си спомни за случая и допълни, че всъщност с нея за подобен казус са говорили и други военни. Тя каза, че е получила справки от "Човешки ресурси", според която в подобна ситуация има около 80 човека, поискала тази справка преди месеци, за да видят дали може да се направи нещо за решаване на проблема. Става въпрос за времеви периоди от седмица-две.

Случаи като този на Живко има, но са изолирани и дори в последните години едно или две са били запитванията до министъра на отбраната за решаване на този проблем, казва пред БГНЕС полк. Цветан Цветков, който е държавен експерт в дирекция "Управление на човешките ресурси". Той обясни, че те обикновено са военнослужещи от сержантския състав, които са приемани на военна служба по стария закон за всеобщата военна служба, който действал до 1996 г. Полковникът отбеляза, че военната служба минава по модел за кариерно развитие, който е разработен съобразно спецификата на военната служба и в този модел са заложени както изисквания, така и ограничения, които са необходими, за да може военните да могат да изпълняват своите функции. Даде пример със сега действащия модел – войници се приемат, ако не са по-възрастни от 32 г., сержантите 33 г., офицерите 40 години.

Министърът на отбраната и самото министерството никога по никакъв повод не са поемали ангажимент към когото и да е, че ще му осигури възможност за пенсиониране, отговори на казуса военният днес. Той заяви, че в армията и въоръжените сили се обявяват конкурси за приемане, условията са ясни, подписва се договор за военна служба, но в тези всички документи никъде не се поема ангажимент, че военнослужещият трябва да придобие право на пенсия във въоръжените сили. "Тази година около 400 са освободените военнослужещи, едва 30% от тях са с придобито право на пенсия", каза полковникът.

Той е категоричен, че действащият закон и правилник не позволява служба повече от пределната възраст и няма законово основание, на което на тези военнослужещи да им се разреши да останат на служба. Службата е специфична и ако променим пределна възраст за една категория, това ще доведе до промяна и за друга категория военнослужещи, обясни полковникът и посочи, че за да се направи това трябва да се пренапише модела за кариерно развитие, но за да се случи и това - се изисква дълъг период от анализи. Той отбеляза, че има и система за адаптация за всички военни, които напускат армията, за да се включат в цивилния живот - система от курсове, които могат да изберат, възможност и за осигуряване на развитие на някакъв бизнес. "Не ги оставяме военнослужещите на произвола на съдбата, а при напускане те имат възможност, ако желаят да се възползват от тази система", заключи полковникът.

Дали случаи като този на Живко Христов обаче са изолирани или десетки няма такова голямо значение. Фактът е, че с годините условията за служба в армията се променят. При каквито и да е промени обаче се оказва, че тези, които измислят модела като че ли не са домислили за някои от обикновените военни в него. Живко Христов сега е планирал да се консултира с адвокат най-вече заради това, че започнал работа при едни условия, а държавата ги е променила и то – казва той с обида - все така, че никога да не е в наш интерес.