Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Тъща къща преобръща. Тази шеговита поговорка от градския фолклор се превръща в трагична истина за едно русенско семейство през далечната 1976 година, което се събира с много любов и се разпада с много омраза.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно е нещастно по своему. Това е още една сентенция, излязла под перото на Лев Толстой и станала прочута като мото на романа му „Ана Каренина“, в която напълно се вписват и възходът, и падението на тази нещастна фамилия, белязала завинаги с мъка и непоправима травма живота на едно малко дете.
Кървава точка на безспирния семеен ужас е сложена в началото на зимата на 1976 година, когато в къща в Тракцията са открити три трупа. В една от стаите лежат смъртоносно простреляни две жени - млада и възрастна, а до вратата е паднал бездиханен мъж, целия оплискан в кръв. На втория етаж е намерено оцеляло 4-годишно момиченце, което не разбира какво точно се случва около него, но със сигурност усеща, че е станало нещо много страшно. Всъщност най-страшното.
Убитите жени са майка и дъщеря, а мъртвият мъж е съпруг на дъщерята. Момиченцето е тяхно дете.
Вдигната спешно оперативна група на милицията
бързо изяснява кой кой е в касапницата
Възрастната жена е пенсионерка, дъщеря й е готвачка в стола на Локомотивно-ремонтния завод, а мъжът й - 33-годишният Георги Д., е общ работник в завода. По всичко личи, че той е разстрелял двете жени, а после е духнал свещта и на собствения си живот с рязаната ловна пушка, открита до трупа му.
Започват разговори със съседите и картината се сглобява много бързо. Тя е елементарна, сюжетът й е познат, само финалът е необичайно трагичен.
Георги е от Кърджалийско, но съдбата го довежда в Русе, където се влюбва пламенно и се жени за избраницата си. Двамата нямат собствен дом и заживяват при майката на съпругата в Тракцията, но много скоро отношенията започват да скърцат и да се обтягат до скъсване. Зетят и тъщата не мелят брашно и след кратка студена война се стига до шумни караници, които не убягват на комшиите. Тъщата обвинява зетя, че не се грижи достатъчно за семейството, че вместо да се прибира навреме вкъщи след работа, се отбива за 1-2 ракии в кръчмата, че не помага вкъщи и не носи достатъчно пари.
Зетят не отрича нищо, но не е съгласен да му търсят сметка
В тази къща петел пее, казва той, но все пак поне в началото опитва да преглътне нападките заради детето, което е на път. Скоро младите се радват на дъщеричка, но това не сплотява семейството. Постепенно дъщерята започва да пее в един хор с майка си и Георги разбира, че вече няма съюзник у дома. Така с привидния мир е свършено и зетят вече не търпи постоянните натяквания.
Започват все по-чести и все по-тежки семейни скандали, които продължават повече от три години. През това време майката и дъщерята няколко пъти гонят Георги от дома и няколко пъти го прибират обратно. Само че след 2-3 седмици мир фамилните войни се подновяват.
В края на ноември Георги си казва, че това не е живот и вижда само един изход -
тъщата и жена му да платят с живота си за всички злини, които са му сторили, а след това и той да ги последва в отвъдното
Решава и как да го направи - като запален ловец той има пушка, която се съхранява в дома на родителите му в родното му село в Кърджалийско, само трябва да я пренесе до Русе.
Един ден 33-годишният мъж хваща влака за родния си край и отива на гости на майка си и баща си. Възрастните хора се радват на Георги, разпитват го как е в Русе, как е внучката им, питат за снахата, а синът им ги лъже красиво, че всичко е наред, за да не издаде някак плановете си.
На другия ден работникът от ЛВЗ успява незабелязано да измъкне пушката от сандъка й, реже цевите, за да я сложи в сака си и да я пренесе до Русе без задължителното разрешение от МВР, а на следващия ден се сбогува топло с родителите си и тръгва към Русе. Старците не са свикнали на такава демонстрирана топлота от сина си,
но не знаят жестоката му тайна и дори не подозират, че това е последната им среща
Георги пристига на Централна гара вечерта и веднага взема автобус за Тракцията. Влиза в къщата, където всички спят и разцепва тишината с викове.
Ставайте, свършиха ви сънищата, свърши ви проклетията, свърши ви всичко, крещи обезумелият мъж и вади пушката. Казва на детето да отиде на втория етаж и да затвори вратата на стаята, изчаква докато чуе бравата да щракне и убива жена си с един изстрел в сърцето. Усетила, че идва краят, тъщата хукнала към входната врата да се спасява, но бърз изстрел я свалил в коридора. Ръката на Георги не е така сигурна и възрастната жена само е ранена, но секунди по-късно стрелецът довършва започнатото. Зарежда нови две бренекета, пуска едното от тях в главата на тъщата, после налапва цевите и дърпа спусъка... Не вижда само едно - че уплашеното дете е тръгнало към първия етаж да види какво си случва и става очевидец на смъртта на баба си и на баща си и изпада в шок.
Трагедията беше невероятна. Хората не можеха да спрат да говорят за този случай, а къщата дълго остана необитаема. Макар че беше малко, детето разбираше, че е загубило най-близките си хора по трагичен начин и преживя срив, но баба му и дядо му от Кърджалийско веднага дойдоха да го вземат. Хората бяха покрусени, не можеха да си обяснят как се е стигнало до такава трагедия, личеше си само, че оттук нататък цялата им любов ще бъде за това невинно 4-годишно момиченце, което само за няколко минути остана и без майка, и без баща, разказва днес криминалист, участвал в разследването на ужаса в Тракцията.