Младата художничка Маргарита Костадинова, която в края на миналата седмица откри първата си самостоятелна изложба във фоайето на библиотека „Любен Каравелов“, е само на 17 години. Ученичка е в Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“, а преди това е учила в СОУ „Възраждане“. Рисува от малка, но по-сериозно се е отдала на изобразителното изкуство през последните 5 години. Тънкостите му усвоява в Школата за изобразителни изкуства към Общинския детски център за култура и изкуство с ръководител Маргарита Хрисандова, на която е изключително благодарна за подкрепата и насърчението за първата й изложба.

- Маргарита, на 17 години вече имаш първа самостоятелна изложба, което е голям успех за младо момиче като теб. Как се случи всичко?
- Поддържам връзка с приятели, които също рисуват. Те ми споделиха за своите първи изложби и реших, че и аз трябва да направя. Стана съвсем случайно. Библиотека „Любен Каравелов“ не ми отказа и така след няколко месеца подготовка вече показвам своите картини.
- Подкрепиха ли решението ти роднините и приятелите?
- Ако трябва да съм честна, в началото родителите ми не бяха много съгласни да се отдам на рисуването, но аз реших да преследвам мечтата си докрай и те свикнаха с идеята. Накрая дори ми помогнаха в избора на заглавието Deja vu за моята първа изложба. Понякога сънувам картина и на другия ден започвам веднага да я рисувам. Имам чувството, че в предишния си живот съм била свързана с изкуството. Оттук дойде и името Deja vu - нещо вече преживяно.
- От кого черпиш вдъхновение за изкуството си?
- Повечето от моите картини нямаше да бъдат реалност, ако не беше г-жа Хрисандова, ръководител на Школата за изкуства. Тя ме насърчаваше да продължа, когато проявявах непостоянство, понякога съм доста непостоянен човек. Затова страшно много й благодаря за подкрепата. Също и съпругът й, художникът Хрисанд Хрисандов, на когото се възхищавам. Гледах го как рисува и какви техники използва, бях удивена и все още съм с каква лекота рисува и изработва картините си.
- Имаш ли своя любима картина?
- Не мога да определя. Във всяка една картина има по нещо специално, всички са ми любими, те са като мои деца.
- С какво друго се занимаваш в свободното си време, ако ти остава такова от уроците и рисуването?
- Някои от картините си съм рисувала всеки ден в продължение на година. А откакто разбрах, че ще получа шанса да изложа творбите си, рисувах през лятото от сутрин до вечер в школата, г-жа Хрисандова ми отключваше, когато нямаше деца, за да творя на спокойствие.
- Как се виждаш в бъдеще?
- Все още не съм направила своите планове за по-напред, но едно е сигурно - никога няма да се откажа от рисуването!