Ягуарът Алонсо, който избяга от Ловешкия зоопарк и бе застрелян в неделя, ще бъде препариран и показван като експонат в природонаучния музей в с. Черни Осъм.

“Такова е нашето желание и намерението на общината”, каза за “24 часа” директорът на зоопарка д-р Феодор Вацов.

Засега обаче тялото на убитото животно лежи в хладилна камера в зоопарка, а колко ще струва препарирането му, още никой не може да каже.

“Защо не се опитаха да го упоят? Или пък да бяха изчакали да огладнее - само щеше да се върне в зоопарка.” Подобни коментари се чуваха вчера в Ловеч. Както “24 часа” писа, Алонсо бе застрелян в неделя, след като сутринта побягна от незаключената си клетка и тръгна да броди из парка “Стратеш”.

Форумите в интернет също се напълниха с осъдителни коментари за убийството на красивата голяма котка. Алонсо се радва само 8 часа на свободата си,
преди ловец да го гръмне в главата.

“Невъзможно бе да се направи друго - убеден съм, че това бе правилният начин за решаване на проблема”, контрира критиките д-р Феодор Вацов, директор на зоопарка. Той не крие, че много тъгува за Алонсо - знаел го от бебе.

Екзотичният хищник се родил в парка преди 9 години. Майка му Полина все още е жива, бащата починал преди време. Д-р Вацов обяснява, че в природата ягуарите живеят по 10-15 години, а когато се полагат човешки грижи за тях, може да изкарат по 20 и отгоре. Върху 230 декара в живописния парк “Стратеш” се отглеждат още 74 представителя на световната фауна.

Всъщност неделният ден започнал обичайно. Очаквало се заради хубавото време да има повече посетители в зоопарка. Обаче към 9 ч служител стресирал директора с новината, че Алонсо е извън клетката.

“Хукнах навън и го видях как се скри в гъстата растителност. Знаех къде е и ако искахме да го убием, щяхме да го направим по-рано”, разказва д-р Вацов.

Надявали се обаче огромното коте да се върне, като огладнее. Даже направили примамка в клетката му в часа за хранене. Но не се получило - беглецът не се появил.
Междувременно въоръжени полицаи отцепиха района около градината, дойдоха ловци с инструкция да приложат крайна мярка, щом звярът се мерне.

Заедно с тях чакаше и кметът на Ловеч Минчо Казанджиев - осиновител и кръстник на Алонсо от 2007 г. Даде му името на двукратния световен шампион във Формула 1 заради обичта си към автоспорта.

Градоначалникът осинови ягуарчето, когато бе на малко повече от година, и пое издръжката му. После призова гражданите и различни организации също да помогнат в отглеждането на животните, като си осиновят “дете” от зоопарка.

Докато чакаха Алонсо да се появи, Казанджиев правеше опити да се шегува, като повтаряше: “Синът ми избяга, синът ми избяга”, но всъщност бе напрегнат каква ще е развръзката.

Тя настъпи около 17 ч. “Чух изстрел, обадих се и ми казаха, че са го убили. След пет минути бях там. Алонсо лежеше на 2 метра от оградата на зоопарка”, разказа д-р Вацов.
Той е убеден, че не е било възможно ягуарът да бъде спасен. 63-килограмовият хищник представлявал сериозна заплаха за хората. На практика извън клетката той бил неконтролируем и много опасен.

Топлинните сензори не могли да реагират за местонахождението му поради горещината. С упойващи стрелички пък нямало как да го изненадат, защото ягуарът има много изострен слух.

Гъстата растителност в южния край на парка също пречела за използването им. Едно листо можело да ги отклони. Затова се стигнало да неизбежния финал. В момента, в който Алонсо се показал, ловецът Денко Николов стрелял (какво казва той - виж по-долу).

“Трябвало е да се реагира на секундата, така е правилно”, категоричен е д-р Вацов.
Казва, че напрежението все още си стои у него. Не иска обаче да разкрие кой е гледачът, забравил вратата на клетката отворена. Споделя, че хората му също са разстроени от загубата на Алонсо и не бива да им причинява допълнителни проблеми.

Всъщност това не е първото бягство на животно от градината. През 2005 г. вълчица се измъкнала през отворена врата. Докато да се изплашат, че липсва, тя се върнала сама на другия ден, подгонена от глада.

За съжаление, това не е и първата смърт на ягуар. Невероятно звучи историята за предшественик на Алонсо, която служител разказа преди години. Животното било толкова кротко и така привикнало с човешко присъствие, че допуснало пиян мъжага да
влезе в клетката и да му отреже опашката.

“Трагедия си беше. Инфекция плъзна по гръбнака му от разреза и голямото коте умря”, спомни си Петър Петров.
След време ще се търси ягуар от друг зоопарк на разменни начала. Може неговата съдба да е по-добра и да доживее до дълбоки старини, надяват се в Ловеч.

Ловецът Денко Николов, който гръмна  ягуара в главата: Затварям телефона, като чуя: “Честит трофей”

- Г-н Николов, трудно ли взехте решението да убиете Алонсо?

- Аз не съм го взел сам. При първичното съвещание сутринта директорът на полицията комисар Георги Иванов и кметът Минчо Казанджиев бяха на мнение, че ако стане наложително, трябва да се действа.

- Инструкцията беше да стреляте ли?

- Не. Първо трябваше да направим всичко възможно да го упоим.

- Дълго ли го търсихте?

- Да, обикалях часове наред. Почвата бе мека след падналия през нощта дъжд. Търсих следи от нокти, прекършени клонки, просто някакви следи. Нямаше нищо. И изведнъж
го чух как диша, как върви покрай оградата. Нямах време, той лазеше, пълзеше към отвора в оградата и всеки момент щеше да излезне на стария път за Севлиево. Реших на секундата и рискувах, защото животното можеше да стане агресивно. Моето решение бе това: “Риск губи, риск печели.”

- Колко ловци участваха в неочакваното сафари?

- 25 души от различни ловни дружинки.

- От колко години сте ловец?

- От 37 години, освен това съм председател на клуба по ловна стрелба и инструктор, член съм на управителния съвет на ловното сдружение и на регионалния съвет при РУГ.

- За толкова дълга ловна практика какви трофеи имате?

- Имам най-различни - най-вече от дива свиня. Имам златни медали за отстрели на сръндаци, благороден елен и др.

- Обичате ли животните?

- Безкрайно! Много ми е мъчно за Алонсо - цяла нощ не съм спал. Чувствам се некомфортно и затварям телефона на всеки, който ми звъни и казва: “Честит трофей”.