Десетки русенци изпълниха в неделната вечер една от залите в Историческия музей в Русе, за да се срещнат с румънския писател Варужан Восганян. „Прошепната книга“ е заглавието на първия публикуван роман на родения през 1958 година писател, който всъщност има две университетски дипломи - по търговия и икономика и по математика, бил е министър на финансите на Румъния от 2006 до 2008 година, депутат от град Яш. Но заедно с това е и първи заместник-председател на Съюза на писателите в Румъния, има три издадени сборника с поезия. И освен това е председател на Арменското дружество в Румъния.
Именно темата за Армения - за драмата на арменския народ по време на геноцида, който започва още през 1894-1896 г. и продължава от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г., в резултат на което са избити зверски близо 1,5 арменци, а огромна част от населението е изселена принудително - тази тема е в основата на романа на Варужан Восганян. Удивителното е, че авторът разказва невероятни с трагичността си истории на различни хора - с различни нагласи, занимания, характери, но всички те
белязани от катастрофата, сполетяла арменския народ
- като прави това без прекален патос, без да пренапряга художествените средства, без да търси високи нотки в изказа. А нима е и нужно?! Та реалните събития и скършените съдби са достатъчно драматични сами по себе си, за да се търси ефектът на преувеличението и подсилването с метафори, метонимии и епитети... Достатъчно е човек да припомни многобройните разкази вътре в романа - като този за Сихак Шейтанян, когото майката продава в лагера в Сирия на един арабин за две торби брашно, за да оцелеят и този й син, и другите й деца. По-късно Сихак с арабското име Юсуф успява да избяга и стига до Силистра, а там намира по-малкото си братче... А какво струва само историята за арменците в Румъния, които измолват правителството да докара в Констанца арменските сирачета от град Терзор - с надеждата поне някои от родителите да открият сред тях своите изчезнали при безбройните бягства и перипетии деца... Пазя и до днес една снимка - от посрещането на тези двеста момичета и момчета, казва Варужан Восганян.
Децата слизат в колона от кораба в Констанца
а десетки арменци се взират в лицата и в очите им. След това арменската общност в града на Овидий прави специално сиропиталище за малките оцелели бегълци.
В книгата авторът всъщност разказва онова, което е видял, чул и преживял като дете. Това е книга за арменската идентичност, това е копнежът, носталгията по времето, в което всички ние сме живели заедно със своите баби и дядовци и сме попивали истини и предания, казва Восганян. Сюжетите се преплитат причудливо - като шарките в ориенталски килим, усмихва се авторът - и същинското действие е също толкова ярко и релефно, както са и ритуалите от варене на кафе до сушенето на пъстърма, с песните, надеждите, болката, страданието и светлите радости на битието.
Защо Варужан Восганян е избрал именно чрез съдбите на обикновени хора да разкаже драмата на арменския народ? Отговорът на автора идва веднага. „Миналият, 20 век беше един тъжен век, урока на който, оказа се, не сме разбрали. А 21 век започна още по-тъжно - с атентатите от 2001 година този век започна вече състарен. Смятам, че уроците на миналото трябва да се помнят. А те най-добре се възприемат тъкмо през съдбата на обикновени хора - на такива, каквито сме и ние самите. Всички мои персонажи в тази книга са реално съществували, за всички тях аз разполагам с исторически документи, свидетелства и конкретни разкази. Моят роман обаче не е историческа книга. Историята ни говори за победителите - за генерали, крале, владетели. А литературата ни говори за обикновените хора, които са изстрадали същата тази история. Така че когато аз разказвам за часовникаря, за обущаря, за свещеника - за реалните личности от моето собствено детство - аз показвам драмата на депортираните в сирийската пустиня, на непогребаните мъртъвци, трагедията на един народ, за онези, които успяват да започнат живота си отначало въпреки всичко - и фактически за това разказват самите те, реалните действащи лица в тази мрачна драма, които намират сили да живеят нормално и да отглеждат деца и внуци. Смятам и вярвам, че
обикновените хора са много по-убедителни от кралете и генералите
Още повече, че докато владетелите и пълководците говорят от името на другите хора, то обикновените хора говорят единствено от свое име“.
Затова и книгата на Варужан Восганян се нарича „Прошепната книга“ - защото неговите герои не крещят, не държат речи, а простичко и от душа разкриват онова, което ги държи живи и помнещи. Понякога една прошепната дума тежи много повече от извиканото, убеден е авторът. И добавя: „Смятам, че всеки народ и всяко време има по една такава „прошепната книга“. Трябва само писателят да се вгледа във всичко, което се е случвало, и да намери своя начин да „прошепне“ тази книга. Със сигурност и вие, българите, имате такава книга - може би остава само някой да я напише...“.
Убеждението на Восганян за „прошепнатите книги“ на различните нации се затвърдило и при неговите гостувания в различни държави, където е представян романът му. На фестивал в Богота писатели и читатели откривали паралели между книгата на румънския арменец и „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Сравняваха градчето Фокшани, където съм израсъл и съм слушал разказите на дядо си, с Макондо на Маркес, а моя дядо - с образа на циганина от романа на колумбиеца, казва Восганян. И признава, че
вярва, че литературният разказ притежава магическа сила
А неговата собствена книга, след като вече е била написана и издадена на румънски, а след това преведена на испански, италиански, немски, иврит, започва да живее свой живот и в някаква степен тя самата започва да гради своя създател. Ако трябва честно да призная, ще кажа, че не съм очаквал „Прошепната книга“ да получи такова разпространение и да срещне такова разбиране, казва Восганян. След излизането на романа през 2009 година писателят е посетил 40 страни по целия свят именно благодарение на своето произведение - от Буенос Айрес и Мексико до Стокхолм и Йерусалим, като при всяка среща с читатели у него възникват все нови и нови въпроси. В това число и въпроси, за които не бях мислил преди това, додава авторът.
Върху текста на романа той е работил четири години, като след това близо две години е преработвал и редактирал написаното. Първата страница е била написана през 2003 година, а през пролетта на 2009-а романът е видял бял свят. Като публикацията е изпреварила други два романа на автора, които са готови, но все още чакат появата си. Понякога ми казват, че е голяма изненада още първият роман на автора да постигне такъв зашеметяващ успех - но
истината е, че това всъщност не е първият ми роман
казва Восганян. Факт е обаче, че „Прошепната книга“ още в годината на издаването си получава наградата „Йон Крянга“ на Румънската академия, наградата „Книга на 2009 година“, присъдена от списание „Ромъния литерара“, наградата за проза на списание „Конворбир литераре“, голямата награда за белетристика - отличието „Михай Себастиян“, наградата за проза на списание „Обсерватор културал“ и е номинирана за наградата на Съюза на румънските писатели.
Върху превода на арменски език пък е работила група от седем души, сред които и посланикът на Армения в Букурещ Хамлет Каспарян. На последната права в работата по превода се включил и Восганян, като така накрая се получили две авторски версии на романа - на румънски и на арменски.
За превода на български основната роля принадлежи на Ванина Божикова, като редактор е русенката Лора Саркисян.
„Това е трудна книга. Едно трудно „прошепване“
- трудна като изказ, като фабула и най-вече като чувства, които се съпреживяват. И това - във време, когато всичко ни учи да не съпреживяваме“, каза Саркисян, която благодари на автора за интелектуалния подарък, който получават българските читатели.
За този подарък, който е направен благодарение на сдружението на арменците в България „Парекордзаган“ /по чиято инициатива се издава книгата на български език/ и с творческото съучастие на русенското издателство „Авангард принт“, благодариха всички, които в мразовитата неделна вечер избраха да се докоснат до истинската сила на словото на Варужан Восганян. И останаха с надежда не след дълго отново да поздравят своя гост с издаването на следващия му роман.