Има една страна, в която музиката е религия, а изпълнителите - богове. Там красивият глас и виртуозната игра с тоновете, полутоновете, октавите, модулациите, струните, клавишите и сценографията струва повече от злато и се цени повече от благородническа титла. Това е Италия, прочута по света с ненадминатите си майстори в най-божественото изкуство - музиката. От тази страна, от южния край на Ботуша, тръгва един от най-великите певци на всички времена, чийто глас замлъква завинаги на днешния 2 август 1921 година в родния Неапол. Това е Карузо. Извинете - това е Великия Карузо!
Бъдещият покорител на световните сцени се ражда на 25 февруари 1873 година в едва свързващото двата края семейство на неаполитанския механик Марчелино Карузо. На новороденото предсказват, че няма да живее дълго, защото
над фамилията сякаш има прокоба
Седемнадесет братя и сестри на Енрико гаснат като мънички свещици в съвсем ранна възраст. Но на него явно е писано да счупи проклятието. Момчето расте здраво, набито и силно - същински неаполитанец, но не мускулите му впечатляват всички, а меденият му глас.
На десет години Карузо започва да пее и прави впечатление с красивия си контраалт. Първото му изпълнение пред публика е в малката църква „Сан Джованело“ в близост до дома му. Бъдещият майстор на белкантото прави впечатление, но семейството твърдо вярва, че музикант къща не храни и затова след като завършва основното си образование, младежът постъпва във фабриката, в която си вади хляба и баща му. След това сменя няколко професии, но остана верен на единствената си любов - пеенето. Гласът му може да се чуе на много места - на улицата, в църквата, в домовете на богатите неаполитанци...
Карузо все повече чувства, че слабата певческа подготовка го тегли назад и на 18 години се обръща към вокалния педагог Гулиелмо Верджине. Той приема да му дава уроци, но
от началото до края твърди, че в гласа на ученика няма нищо особено
и едва ли може да разчита на нещо повече от мизерна кариера, ако избере за поприще сцената. И тази оценка е дадена за младеж с уникалния обем на гласа две октави и половина!...
Карузо излиза в първия си професионален оперен спектакъл на 16 ноември 1894 година в театър „Нуово“ в „Приятелят Франческо“. Операта няма никакъв успех, но гласът на дебютанта предизвиква възторг у публиката. През 1895 година Фр.Цуки организира първото задгранично турне в Кайро и оттогава остава страстта на артиста към египетските цигари, от които пуши по две кутии на ден. След завръщането си Карузо обикаля Италия и точно тази обиколка се оказва съдбовна. В Салерно той се среща с диригента и преподавател по пеене Винченцо Ламбарди, който изгражда бъдещия покорител на световните сцени.
Истински триумф и признание младият тенор постига в Милано, но все още не в олтара на световната музика Ла Скала. На 17 ноември 1898 година почитателите на Джордано, които идват в „Театро лирико“, за да се запознаят с неговата опера „Федора“, стават свидетели на раждането на нова звезда.
Безбройните извиквания на бис, настояванията на публиката да се повторят отделни пасажи от творбата с участието на Карузо, възторжените възгласи по адрес на новия любимец отекват из страната. Възхищението на критиците няма граници:
„Един от най-прекрасните тенори, които сме слушали някога!“
До края на 1899 година Карузо гастролира в Петербург с „Травиата“, „Бохеми“, „Селска чест“ и „Фауст“ печели горещите симпатии на руската публика. След Русия тенорът посещава Буенос Айрес, а след това пее в Рим.
При завръщането си в Милано Карузо вече е поканен на сцената на Ла Скала (1900-1902 година) - „академията“ на италианската музикална култура. Успехът му в „Любовен еликсир“ на Доницети е така зашеметяващ, че дори диригентът Артуро Тосканини, който е твърде строг, суров и скъп на похвали, прегръща Карузо и казва: „Ей богу! Ако този неаполитанец продължава да пее така, ще накара целия свят да заговори за него!“
През 1901 година в Ла Скала се срещат Карузо и Шаляпин и това запознанство поставя началото на едно голямо приятелство. Именно от Шаляпин артистът получава един от най-добрите отзиви в цялата си кариера: „Вашият глас е идеалът, към който аз досега така напразно се стремях“.
Първото десетилетие на ХХ век носи на огнения италианец триумф след триумф. През 1903 година той става солист на „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, в който остава 17 години и изпява тридесет и седем партии - около две трети от ролите в репертоара му. През март 1919 г. театърът тържествено празнува двадесет и пет годишния творчески юбилей на артиста със спектакъл, в който се представят сцени от „Любовен еликсир“, „Палячи“ и „Пророкът“.
В Америка Карузо опознава другата, бляскавата страна на монетата.
Израсналият в крайна бедност и лишения певец се къпе в разкош
но никога не забравя близките и приятелите си и винаги е приказно щедър към тях.
Макар че е твърде далеч от Аполон, нисичкият и тантурест изпълнител с широк гръден кош и смешно засукани нагоре мустаци очарова жените не само с магията на великолепния си глас, но и с поведението си на галантен кавалер и неукротим донжуан.
В началото на кариерата си Карузо се сгодява за дъщерята на директора на един от оперните театри в Италия, където има кратък договор, но в последния момент бяга с балерина от същия театър. Често го привличат по-зрелите дами. Така се влюбва в Ада Гиачети, оперна певица, която е с цели десет години по-голяма от него.
Като отвръща на своя млад любовник с взаимност, Ада се отказва от собствената си успешна кариера, за да се посвети на младата изгряваща звезда. От своя страна Енрико решава да избягва случайните връзки. Но непрекъснато е преследван от безброй почитателки и невинаги устоява на безбройните изкушения.
Съвместният живот на Карузо и Гиачети е
вулкан от множество скандали и взаимни обвинения в изневяра
Тази изгаряща лава помежду им клокочи 11 години, през които Ада ражда двама сина. За да отмъсти на Енрико за многобройните му флиртове и за бурните сцени на ревност, които й устройва, един ден тя бяга с неговия млад шофьор.
Карузо изпада в шок и получава нервно разстройство. За да отмъсти на Ада, започва роман с нейната по-малка сестра. Но и тази тактика не заставя бегълката да се върне в семейството. Тогава Енрико започва да се среща безразборно с много от своите почитателки. На свой ред Ада подава молба за издръжка. Делото не стига до съда след предложението на Карузо да й изплаща солидна месечна рента, което тя с радост приема.
На четиридесет и пет години Карузо отново удивява света, като се жени за двайсет и петгодишната Дороти Бенджамин. Баща й е твърдо против този неравен брак и я лишава от наследство. Скоро тя му ражда дъщеря. До края на дните си Карузо е силно влюбен в своята Доро, както я нарича. Ревнува я много и упорито настоява да надебелее, за да не я гледат другите мъже.
По-рано, през 1906 г. Карузо предизвиква истински скандал в Ню Йорк, след като ощипва непозната дама по време на разходка в Сентръл парк.
Пресата се нахвърля жестоко върху него
нарича го „италианският перверзник“, пристигнал в Щатите само за да „похищава невинните американки“!
Осъждат го да плати глоба, макар че по време на процеса самата „потърпевша“ /вината на Карузо не е доказана/ се отказва от показанията си. Той не може да понесе това унижение и задълго напуска Щатите, като прави триумфално турне в Латинска Америка. След време се завръща в Ню Йорк и бива посрещнат с невиждан въз торг. Публиката решава, че не трябва да обръща внимание на поведението му извън сцената. Наричат го The Great Caruso - Великия Карузо. Титла, която не е давана на нито един певец преди него.
На 11 декември 1920 г. в Бруклинската музикална академия се представя „Любовен еликсир“. Още в началото на операта Карузо получава кръвоизлив в гърлото. Мъчейки се напразно да го спре с кърпи за ръце пред очите на потресената публика, той
продължава да пее и едва след завършването на арията напуска представлението
Великият тенор намира сили да излезе още четири пъти на сцената на „Метрополитен“. Тези участия окончателно влошават здравето му. Последват няколко операции, но състоянието му продължава да бъде тежко. Стотици хора идват в нюйоркския хотел, в който живее, за да изразят своята обич и признателност.
Карузо умира от воден плеврит на 2 август 1921-а едва на 48 години и е погребан в родния си град Неапол.
Животът му е документиран през 1951 г. в холивудската продукция „Великият Карузо“. След смъртта му са издадени много сборни албуми с неговото творчество благодарение на договора му със звукозаписната компания Victor Talking-Machinе, която записва множество негови изпълнения. Издаденият посмъртно запис от 1902 година на арията Vesti la guibba от операта „Палячи“ от Леонкавало става първият, от който са продадени над милион копия - или това е първият платинен албум в историята. Платинен като самия Карузо - най-великия от великите.