На 28 юли шефът на „Обреден дом“ празнува 59-ия си рожден ден. Михаил Павлов от година управлява общинското дружество за тъжни и радостни ритуали, а след скорошното му преобразуване в общинско предприятие съветниците отново му гласуваха доверие и той остана начело на новата структура.
Макар че беше общински съветник от ГЕРБ, Павлов не е от хората, които се набиват на очи и обичат прожекторите. Затова e любопитно какъв е човекът, който управлява гробищните паркове и погребалната дейност, която със сигурност не е най-приятната работа на света.  

Михаил Павлов компенсира срещата с мъката на хората с концентрация върху мениджмънта. Разказва, че поел „Обреден дом“, защото това било предизвикателство за него. По същата причина навремето поел риска да оглави закъсалото държавно предприятие „Студентски общежития и столове“. Над 300 000 лева задължения висяха на дружеството - към доставчици и комунални фирми, когато го напуснах, нямаше никакви задължения, а в касата оставих 200 000 лева, спомня си бившият шеф на дружеството. При това редовно добавял към заплатите на хората по 100 лева за социални разходи съгласно Колективния трудов договор. Понеже там свърших основната работа, бях готов да поема ново предизвикателство и това се оказа „Обреден дом“.
Две седмици мисли, преди да реши дали да участва в конкурса, но накрая се убеждава, че в общинското дружество има дейности, които могат да се развиват, и се навива.
По образование Павлов е инженер по изчислителна техника. Завършил е ВТУ „Ангел Кънчев“. Първоначално започва да следва в специалността „Гореща обработка на металите“, но след това се прехвърля в електрофакултета. През 1984 година се жени и за да издържа семейството си, се прехвърля задочно. Така му се налага още веднъж да смени специалността. Този път започва да учи изчислителна техника. По онова време това е нова специалност и в института има само една изчислителна машина, която работи с перфокарти.
При първото кандидатстване Павлов не успява да стане студент. Вторият му опит обаче е успешен, но, както държи да си признае, благодарение на жена му Даниела, за която в математиката няма тайни, защото е завършила Математическата. По онова време те са гаджета и тя старателно го въвежда в трудните задачи.
За любовната история на Михаил и Даниела „виновник“ е майка й
Сюжетът се заплита в Монтажна база, където младежът отива на работа. Още първия ден Вярка Якимова го вижда, харесва го и предлага: „Хубаво момче си, ще те запозная с дъщеря си, зет да ми станеш“. В оня миг младежът не взема думите й насериозно, но скоро след това разбира, че жената не се шегува. Колежката се оказва от тези, които каквото рекат, го правят. Разбира се, Михаил не мисли за сватба, но харесва девойката и след запознанството си уговаря среща с нея. После отива на бала й.
Един ден младите се договарят да се видят пред Часовника. Михаил обаче се е заиграл с приятели на бридж. В един момент се сеща, че има среща с Даниела. Поглежда часовника, почти 2 часа вече са минали от уречения час, но младежът решава да си пробва късмета. Отива на мястото, а Даниела естествено не е там. Но Михаил не се отказва и си наумява, че ако е казала съдбата, няма да се разминат. Затова проявява упоритост и цял час стои пред Часовника, зорко вглеждайки се във всички минувачи. По някое време Даниела минава, той, разбира се, се оправдава и се опитва да сваля звезди. Всъщност неговата упоритост го възнаграждава. От този момент нататък връзката им става сериозна. А след 4 години се вричат във вечна вярност един на друг.
И до днес те са заедно. При това Михаил няма оплаквания от семейния живот.
Много се гордее с двамата си сина и техни снимки стоят в портфейла му
Големият е роден през 1985 година и носи името на баща му Павел. Димитър е с две години по-малък и е кръстен на бащата на Даниела. Така семейството е спазило традицията.
Павел е завършил туризъм във ВИНС-Варна и в момента работи като шеф аниматор в „Слънчев бряг“. Малкият Димитър е с икономическо образование от Стопанската академия в Свищов и управлява семейния бизнес заедно с майка си. С други думи, шефът на „Обреден дом“ има стабилен гръб, който му позволява спокойно да се отдаде на управлението на общинското предприятие. Павлов споделя, че напълно разчита на компетенциите на сина си и жена си и затова е поверил фирмата „Русе сервиз“ на тях.
Семейните ценности са нещо, на което Павлов много държи.
Най-голяма роля във възпитанието му имал бащата на майка му поп Стоян от Сандрово
Летните ваканции прекарвал в дома му, така че винаги бил под зоркото му око. В дома на попа имало традиции и ред и момчето било длъжно да ги спазва. Дядо Стоян бил уважаван човек и е погребан в двора на местната църква. Бил настоятел на училището и много държал на учението, така че малкият Михаил никога не излизал да играе, без да прочете задължителните 30 страници. По онова време любимата му книга била „Старогръцки митове и легенди“. Оттогава му остава интересът към литературата. Павлов споделя, че и до днес обича да чете. Печатна книга обаче отдавна не е хващал, защото предпочита нетбука си.
В семейството на баща му, което било от Бабово, също се тачели християнските ценности. Един от чичовците му завършил Духовната академия, преподавал вероучение в Мъжката гимназия, а след 9 септември 1944 година станал учител по руски език.
Павлов разказва и за другия брат на баща си - Марин Павлов, който следвал в Дрезденската политехника. През 1944-1945 година в Дрезден бившият премиер Драган Цанков започнал да свиква български корпус в подкрепа на немците на Източния фронт. Студентът Марин също бил призован, но отказал да отиде войник, като заявил, че когато една империя залязва, няма нужда да й се помага. Скоро след това младежът бил закаран в Бухенвалд, където бил изгорен жив. Затова сега на центъра на Бабово има негов паметник. Заради това изкарват чичо ми ремсист, комунист, но той не е бил такъв, просто е бил демократ и антивоенно настроен, твърди Михаил Павлов.
Първите си стъпки в частния сектор Павлов прави още през 1988 година
Възползва се от прословутия Указ 56, който по времето на социализма открехва вратичка за частна дейност. Заедно с приятел отваря магазин за обувки и дрехи на ул. „Плиска“.
Скоро обаче настъпват големите промени в обществото, а Михаил Павлов се разделя със съдружника си и затваря магазина. През 1991 година прави бар „Перла“ на ул. „Муткурова“, но и той не издържа дълго на икономическите обстоятелства. След като го затваря, създава сервиза, който все още работи. В него се ремонтират и доставят кафе машини и хладилна техника. Така Михаил Павлов се завръща към техническите си и инженерни умения.
Като човек, израснал край Дунава, още от малък се запалва по риболова
Казва, че с въдица край водата най-добре си почива и гони стреса. Покрай това си хоби изкарва и капитански курсове. Има скутер, с който излиза на риболов по Дунава.
С тази своя страст е запалил и двамата си сина. Те често, особено като по-малки, го придружават на риболовните излети, и също са доста изкусни в мятането на въдици.
Така и не успява да ги направи ловци като себе си. От ученици били стопроцентови природозащитници. В Математическата гимназия, която завършили, членували в клуб „Природозащитник“. Веднъж намерили ранен сокол, излекували го и го предали в парк „Русенски Лом“. Затова и били силно против ловната страст на баща си. Може би и затова той не се хвали с ловни подвизи, но пък признава, че макар да съзнава, че не е добре да се убиват животни, това е адреналин, който подхранва мъжкото его и затова иска да го изпитва от време на време.
Специално за ловните излети има джип „Сузуки“. Павлов се оказва почитател на японската марка, защото е бойна и сигурна машина. Когато нарамва пушката, до него винаги е вярното балканско гонче Бък. Абе, с една дума, тръгва на лов добре подготвен.
Михаил Павлов признава, че макар да лови риба и да носи вкъщи дивеч, с готвенето не е на „ти“. Затова пък жена му е майстор, така че той изцяло разчита на нейната кулинарна фантазия. Неговият принос към семейната трапеза е хубавото вино. За целта влага много старание в отглеждането на лозето в Сандрово.