Крайно време е ние, българите, да престанем да гледаме на Европа като на луксозна бяла къща с просторен двор, в който по случайност са ни дали право да си разпънем двуместна палатка. Заедно с румънците сме се свили в спалните си чували и само от време на време подаваме носове навън, колкото да ни ги натрият отново. Нашите кривици си ги знаем толкова добре, че ни втръсва да ни ги повтарят и от Брюксел.
„Брюксел забрани“, „Брюксел ни санкционира“, „От Брюксел призоваха“, „Брюксел размаха пръст на ...“ Де го тоя Брюксел да го видим и него! Тук е, на континента, на два часа и половина със самолет. И ние го гледаме тъй, както той нас.
Най-голяма полза този малък и спретнат град има от
колосалната администрация на eвропейските структури и НАТО
Всъщност преди години, когато бащите на Обединена Европа решили, че някъде трябва да се събират и да обсъждат важните за съюза въпроси, се колебаели между няколко града, като с най-голямо предимство бил Люксембург. Местното население обаче се противопоставило твърдо на идеята с мотива, че притокът на толкова много и различни хора ще наруши спокойствието им и ще им донесе само неприятности. В това време Пол-Анри Спаак, велик външен министър на Белгия и изключително влиятелен политик, с тиха дипломация налага за европейска столица любимия си Брюксел.
Така се почнало. През 60-те години на миналия век били съборени много стари сгради и на тяхно място изникнали съвременни високи центрове, а процесът бил толкова зловещ, че останал в историята на архитектурата като „брюкселизация“. Модернизация, но още по-основна и безкомпромисна.
Това обаче не засегнало централната част на Брюксел и онзи красив Голям площад /Grand Place/, ограден от готически и барокови сгради. Точно там е и онова известно за марксистите заведение „Домът на лебеда“, където от септември насам
персоналът много внимава дали посетителите не си носят коркови тапи
Разбира се, че става дума за посещението на българските националисти от „Атака“, които първо озадачили персонала с поведението си, а след това ги шокирали с въртели около плащането на сметката. Наистина е имало такъв инцидент - срамна работа. Иначе сме съгласни, че белгийците малко засилват цените.
Вероятно имат право, след като са си спечелили славата на световен производител на бира и варят близо 400 вида. Невъзможно е за няколко дни да провериш качеството на всяка от тях, но пък опитът задължително трябва да се започне с най-популярната сред белгийците - „Jupiler“ /Юпилер/. За тях е слаба, за нас пък не е впечатляваща. По-добрият вариант е с „Leffe Blonde“ /Леф Блонд/, която е ароматна, а във вкуса й преобладава хвойната. За плодовите не си струва да се говори много, тъй като повече напомнят на газирана напитка за разхлаждане.
Виж в малките тесни павирани улички встрани от площада цените и асортиментите в ресторантчетата са други, по-приемливи. Заведенията работят от рано до късно
и персоналът им е пъстър като чипровски килим
Всеки от тях обаче говори свободно френски, английски и местния фламандски. Бизнесът го изисква. Комбинираните менюта най-често включват миди с бира и цената е около 20 евро.
Пак там, по малките пресечки, изобилства от магазинчета за шоколад и дантели. Брюксел е известен със своите шоколадови магазини, в много от които се продават ръчно направени бонбони. Естествено, че вкусът им е чудесен, но виж дизайнът на опаковките наистина ги прави неустоими. Ювелирна кутийка с четири бонбончета и панделка могат като магнит да измъкнат 5 евро от портфейла. За брюкселската дантела е ясно - красива и фина като паяжина, скъпа колкото килограми калоферски шедьоври, изплетени от бабите в Морската градина на Варна.
По улиците на Брюксел
трябва да се внимава и да се следи за бързи и яростни
Шофьорите дори на градския транспорт поддържат адреналина на пътниците си и е трудно да се разбере лоши шофьори ли са, че карат така, или са толкова добри, че могат да карат така. Автобусите изобщо не спазват разписания и е рисковано да се разчита на тях, особено ако трябва да се стигне някъде навреме. Друг неприятен трик на местните компании за градски транспорт е да слагат малка табелка, че линия 12 примерно днес няма да пътува до летището, но изписано на фламандски. Много подходящо като за европейска столица! Такситата са другият кошмар - нелегални колкото щеш, нямат единен отличителен цвят и който изгорял, изгорял.
Изгорял почти като гофрета. В безбройните магазинчета сръчни майстори бъркат тестяната смес и от гофретниците лъха на уют, гарниран с шоколад, сметана или плодово сладко. Няма спор - и това е един от символите на Белгия. Разбира се, че изобилства от тях, но не чак като фигурката на
Пикаещото момченце Жулиен, което наднича буквално от всяка витрина
Няма такъв кич като това да го видиш в шоколад, с гофрета, с обувки последен модел, с модна дрешка, върху блузки в оригинал и стилизиран вариант, на ключодържател или тирбушон - познайте къде е сложена спиралата за корковите тапи! Обаче се продава. И вероятно малцина знаят легендите за невзрачната статуя в централната част на града. Една от тях обяснява как при обсада на Брюксел, когато атакуващите войски били заложили експлозиви и запалили фитила, въпросният Жулиен минал, изпишкал се по детски и така загасил огъня, който иначе щял да унищожи столицата. Има и други, също толкова невероятни.
В описанията за Белгия
думата „невероятни“ често е придружена от „картофи“
Не заради сорта, който отглеждат там, а поради начина на приготвяне на пържените картофки. Тайната е в технологията и пълната забрана да се замразяват тези неизменни спътници на бирата. Когато се обелят и нарежат на пръчици, картофките се накисват за десетина минути във вода, за да се премахне част от скорбялата. Подсушават се и се слагат по малко в загрят до 160 градуса фритюрник. Идеята за малкото количество е в това да не се допусне твърде много понижение на температурата на мазнината. Пържат се до златисто, след което се изваждат. Така с цялото количество. Накрая фритюрникът се усилва до 190 градуса и се слага цялото количество картофки. Стават хрупкави и с нежен крем във вътрешността. Вкусни са, особено когато са гарнирани и със сосчета - десетки видове според вкуса на клиента. Картофките толкова мощно владеят Белгия, че
дори гълъбите ги предпочитат пред трошиците кифли
Като стана дума за животни, честно е да се каже, че скитащи улични животни в Брюксел няма. Нито кучета, нито котки. Вероятно затова мишките танцуват на воля. И това е честно да се каже. Малко е стряскащо в ранната утрин да видиш по павираните древни калдъръмени улици прегазени от колите мишки, но се преживява.
Този разказ не се бори за приз в патриотичната категория „KLETA MAJKA BALGARIQ“, а е опит за реален поглед над онези патетични въздихания по Европа. Няма нищо по-добро за страната ни от членството в Европейския съюз - единственото доброволно обединение на демократични държави в цялата човешка история. Там ни е мястото, но може би е време да го заемем с достойнство, колкото и тясна да ни е двуместната палатка в задния двор на богатите.