Като историческо бе определено от страна на Анкара договарянето на споразумението за реадмисия, което ЕС и Турция ще подпишат на 16 декември, предадоха световните агенции.

България пък ще може да си поеме дъх, защото то е важна стъпка към облекчаване на бежанския натиск върху нея.

Споразумението позволява на държави от ЕС да връщат на Турция имигранти от трети страни, проникнали нелегално от нейната територия в съюза. В замяна пред турските граждани се отваря хоризонтът за либерализация на визовия режим със страните членки.

През изминалите седмици България и Гърция многократно подчертаваха колко съществено е споразумението в контекста на проблема със сирийските бежанци, припомнят западните медии. Опитите да бъдат върнати някои от тях в Турция досега се сблъскваха с липсата на официален документ, който да задължава Анкара да ги взема обратно. Сега България ще има регламентирано основание да изисква това.

Споразумението обаче по всяка вероятност няма да има ретроактивна сила, т.е. няма да засегне вече влезлите в България през Турция имигранти, обхванати от процедура за предоставянето на правен статут, обясни в Брюксел министърът на външните работи Кристиан Вигенин. Според него договореното ще даде нови възможности за справяне с бежанския поток към страната ни.

"В последните седмици се работеше активно, България се опита да ускори този процес, поставяхме нееднократно този въпрос пред турската страна и пред колегите от ЕС - каза Вигенин. - Радвам се, това е конкретна стъпка, която успяхме да постигнем", допълни той.

Що се отнася до визите, облекчаването на режима за турските граждани ще се отрази положително на туризма и на бизнеса в България, смята министърът.
На пресконференция след договаряне на парафирането, което ще се състои в Анкара, турският колега на Вигенин Ахмет Давутоглу изрази надежда, че проблемът с падането на визите ще се разреши до три години и половина. Това според него е максималното време, за да може процедурата да бъде завършена. Турският народ е част от европейския, заяви Давутоглу.

Решението е много важно, коментира и еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. Тя обаче бе предпазлива по отношение на времето за отпадане на визите. "Все още е твърде рано да се определя дата. Никой няма причина да я отлага, но все пак това е процес, който първо трябва да започне", посочи Малмстрьом.

Въпросът за реадмисията бе един от най-чувствителните в отношенията между Анкара и Брюксел, а ЕС многократно изразяваше надежда споразумението да бъде подписано. Трудностите идваха оттам, че Анкара обвързваше подписването с условието да отпаднат визите, а Франция и Германия се противопоставяха на тази мярка.

През 2011 г. Турция и ЕС се договориха за пътна карта за визова либерализация в замяна на подписване на споразумение за реадмисия, но преговорите не започнаха заради дълбоките различия между двете страни. Политиците от Босфора често са критикували съюза заради това, че не отваря границите си за безвизово пътуване на турците. Брюксел пък замрази преговорите, когато в Турция силите на реда започнаха да потъпкват със сила масовите протести на площад "Таксим".

След продължителни срещи Анкара най-накрая се съгласи да приема обратно мигрантите, които влизат нелегално в ЕС през турска територия. Тя обаче има право да суспендира споразумението, ако Брюксел не спази своята част от уговорката, засягаща визите.

От своя страна ЕС ще следи дали се спазва спогодбата за реадмисия, за да открие пътя за отпадане на визите. Именно в това се състои тактиката на "едновременните стъпки" - двете страни взаимно ще се контролират, за да вървят нещата безпроблемно, обяснява телевизионният канал Си Ен Ен-Тюрк.

Реадмисията ще добави допълнителен товар на раменете на Турция, в която в момента има няколкостотин хиляди сирийски бежанци. Затова част от споразумението е и финансовата помощ, която ЕС ще даде на страната, за да се справи с бежанския проблем.

Анкара освен това ще направи отделна едностранна декларация, в която ще обяви, че слагането на подписа под споразумението не означава признаване на Република Кипър.

Премиерът Реджеп Ердоган не присъства на договарянето във вторник. Като знак на протест срещу пречките пред преговорите на Турция за еврочленство той в продължение на 3 г. не е посещавал нито една европейска среща на върха. През януари обаче Ердоган смята да посети Брюксел, което е безспорен знак за започналото размразяване на отношенията.

Граничари: Не бързаме да се радваме за реадмисията

"Не бързаме да се радваме на споразумението за реадмисия на нелегалните имигранти, което Анкара подписа. Нямаме още нищо черно на бяло, нито пък конкретни параметри на спогодбата". Това коментираха вчера и в Граничния полицейски участък в Свиленград, и в Регионалния граничен сектор в Елхово.

Главният въпрос бил как ще бъдат третирани сирийците, които са над 80 на сто от бежанския поток тази година. В центровете в свиленградското село Пъстрогор и в Харманли предполагат, че държавата ни няма да има основания да ги връща, при положение че те искат статут на бежанци.

От миграционните служби обаче са категорични, че така бихме могли да се справим с нелегални, в чиито страни няма етнически или военни конфликти, а придвижването е по чисто икономически причини.

Всичко обаче в крайна сметка зависело и от начина, по който щяла да бъде уредена технически процедурата по реадмисията. Навремето, преди влизането ни в ЕС, съседските гранични власти изискваха доказателства, че незаконно преминалите у нас идват именно от Турция.