Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Една топла и приятна юлска вечер през 1980 година се оказва последна в живота на 52-годишен мъж от Русе, открит на „Алеи Възраждане“ недалеч от „Дунавски кът“ паднал до тротоара и със застинало в ужас лице.
Дежурните криминалисти веднага са задействани, сформира се оперативна група и започва огледът на местопроизшествието.
Първото, които се набило в очите на разследващите, че главата на жертвата се е ударила в острия ръб на бордюра и направеният на място извод е, че това е най-вероятната причина за смъртта. По-важен за разследването обаче е фактът, че мъртвецът
държи в ръката си скъп швейцарски часовник, който като че ли се е канил да даде на някого мигове преди края си
По-късно при аутопсията версията, че смъртта е настъпила от фаталния удар на главата в бордюра се потвърждава напълно, наред с това по тялото са открити големи синини, а по лицето се открояват следи от тежък удар с юмрук.
Така разследващите започват да сглобяват пъзела парченце по парченце.
Скъпият швейцарски часовник и следите от побой недвусмислено сочат, че мъжът е бил нападнат с цел грабеж, но вероятно неочакваната му смърт заради непредвидения удар в тротоара е прогонил бандитите. За събиране на доказателства за тази хипотеза започват разговори с живеещите наоколо хора. Търсят се очевидци и скоро се намира свидетел, който подава първата сламка.
Мъж от близка кооперация разказва, че около полунощ е видял трима пияни да се карат жестоко, крясъците бързо преминали в бой, при който единият залита рязко към входната врата. Разнася се силен звън на счупено стъкло, тримата се стряскат и побягват в тъмното.
Следващата стъпка е
подробен разпит на персонала на „Дунавски кът“
Направена е възстановка на масите, сервитьорите са накарани да си спомнят хората, които са обслужвали и някакви особености в поведението им и така един от келнерите разказва, че е обслужвал трима мъже с вид на изпечени бандити, които пили доста и си тръгнали с кръвясали погледи и надебелели езици.
Сервитьорът е откаран до милицията, където му дават да разгледа албум с портрети на криминално проявени и той разпознава клиентите от предната нощ - трима рецидивисти, наскоро излезли от затвора след излежаването на поредната си присъда.
До вечерта и тримата са задържани и започват интензивни разпити кой и как е убил 52-годишния мъж на „Алеи Възраждане“. Не се налага да се правят много усилия. Макар че за да защитят авторитета си на корави мъже, в началото арестуваните твърдо отричат да са направили нещо нередно след излизането си от заведението, скоро следователите успяват да им внушат, че всичко вече е ясно и е
въпрос на здрав разум да се дадат откровени показания, за да не се налага на някой от тях да сърба чужди попари
Този ход както винаги е успешен и двама от криминалните започват да разказват зловещата история, която би приличала на блудкаво третокласно криминале, ако не беше трагична действителност.
В злополучната нощ тримата пияни криминални активисти срещат мъж на „Алеи Възраждане“ и заради изпитите ракии, а и заради вълчите навици от затвора да живеят по законите на джунглата, сиреч винаги да доминират, за да не се окажат жертви, решават да сплашат минувача и евентуално да му опразнят джобовете. Напред излиза специалистът по грабежи Ангел Корката. Необичайният прякор всъщност е нещо като професионален етикет на престъпника и е получен заради подхода му по време на „работа“. Корката винаги действа по един сценарий -
с благи думи и усмивка примамва набелязаните за обиране жертви на тихи места, след което рязко сменя тона
и се показва такъв, какъвто всъщност е - безмилостен звяр, готов на всичко, за да постигне целта си. Във фаталната нощ обаче двуликият криминален Янус - дали заради погълнатия алкохол или заради тъмната и пуста алея - не губи време с обичайната си тактика, а направо започва да дърпа и да бута непредизвикалия го с нищо минувач. Човекът се стряска, усеща, че над него е надвиснала голяма беда и бързо сваля скъпия си швейцарски часовник. Подава то на Корката с молбата да го оставят на мира, но агресивният бандит озверява. „Ти подкупваш ли ме, бе, мърльо?!“, крещи Корката и стоварва безмилостно юмрука си право в лицето на жертвата.
Тогава изведнъж всичко свършва.
Нападнатият пада на земята, удря си главата и повече не помръдва.
За нападателите, които са виждали много побоища и добре знаят как реагира човек на болка и как се отпуска, когато погледне в очите смъртта, няма съмнение - животът на невинния минувач се изплъзва, а тяхното положение току-що се е усложнило страшно много.
Най-гневен е Корката, който не е имал намерение да убива никого, а само е
искал да демонстрира за пореден път превъзходството си и да прибере парите и ценностите на случайната си жертва
Затова в яростта си рита с все сила три пъти трупа и това окончателно къса изтънялата нишка на живота на 52-годишния мъж.
Тогава върху Корката се стоварва гневът на аверите му, които виждат как затворът отново ще ги прибере за неизвестно колко време. Гледащите отстрани до този момент бандити се нахвърлят върху приятеля си, започват да го бият и да го псуват, при което Корката пада върху входната врата на една от кооперациите, тя се чупи и тримата побягват към паметника на Альоша, за да не ги видят хората от блока.
След края на тази нелепа и зловища история Корката получава доживотен затвор, а съучастниците му, които първо се съгласили да ограбят невинния човек, а после не си помръднали пръста да спрат издевателствата над него, са осъдени на по пет години лишаване от свобода.