Международната асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи съществува от 4 години. В Русе неправителствената организация има представителство от 2 години в лицето на регионалния координатор Веселина Иванова. Централните офиси на асоциацията се намират във Варна, а представителства има в над 25 града в страната.

- Г-жо Иванова, разкажете каква е основната цел на асоциацията и как всъщност се роди идеята за нейното създаване?
- Идеята за създаването на асоциацията е на председателя Иван Николов. Основната му цел е била да помогне на пострадалите хора не само за получаване на обезщетение, но и за обгрижване както на претърпелите инциденти, така и на близките, които са загубили свой роднина при произшествие. Самият той е претърпял тежка катастрофа, за щастие без фатален край, и сблъсквайки се с бюрократщината и процедурите след нея решава, че е необходимо да създаде такава асоциация, за да помага на хората. Нашата основна цел е не само да защитаваме правно гражданите, а да ги обгрижваме до пълното им възстановяване и физически, и психически. Асоциацията е международна, тъй като поемаме случаи с пострадали граждани извън България. Помагаме на българи в цял свят, независимо къде се е случило пътнотранспортното произшествие.
- Какви услуги предлагате на хората, претърпели пътни инциденти?
- Първо им разясняваме обширно правата, които имат - какво може да се предприеме и да бъде направено, какви дела могат да се водят в съда и какво може да се очаква от тях. Обикновено пострадалите първо имат нужда от грижи в болница, тъй като травмите са жестоки - фрактури на крайници, вътрешни кръвоизливи. Ако имат нужда от някакви консумативи и нямат възможност да си ги позволят, правим всичко възможно да им ги осигурим. Имаме шест линейки, които са във Варна, но във всеки един момент могат да бъдат ползвани във всеки един град и да бъде преместен пациент от една болница в друга за по-адекватно лечение. Едната ни линейка е реанимобил, с какъвто не разполагат болниците в страната - отговаря на всички европейски съвременни изисквания. Разполагаме и с екипи, които могат да пътуват с пострадалия в линейката. Още от самото ПТП на мястото на произшествието можем да окажем помощ. Във всеки град работим с психолози. Когато хората изпитат необходимост или преценим, че трябва да им се помогне на психическо ниво, назначаваме часове, за да могат по-лесно да излязат от шока и дупката, в която изпадат след тежък инцидент. Правим кръводарителски кампании два пъти в годината, тъй като при пострадали в ПТП често операциите се отлагат заради липса на кръв. Всичко това е безплатно. Предлагаме и правна помощ от юристи, които се занимават само и единствено с казуси, свързани с пътни произшествия.
- Често пострадалите искат да накажат виновника за инцидента веднага и възможно най-тежко. Има ли такива свръхочаквания от вас?
- Да, има свръхочаквания и това е нормално. Всеки иска да му се случи най-доброто. Тук е и нашата роля на координатори - реално да обясним какво хората могат да очакват от нас, какво можем да постигнем. На всички обясняваме, че заемайки се с едно ПТП, трябва да знаят, че се захващат с един дълъг процес, който може да трае между 2 и 4 години. Нещата не се случват веднага. Досъдебното производство трае обикновено поне 6 месеца. Тук е моментът да подчертая, че разследващите полицаи в Русе са за пример, тъй като досъдебните производства приключват много бързо в сравнение с тези в други градове. Всички пострадали искат наказанията да станат ясни още утре, но това е невъзможно. Така обаче си ставаме близки с повечето клиенти, тъй като непрекъснато поддържаме контакт и споделяме нови неща по случаите.
- Освен бързия срок за разглеждане на делата, какво друго очакват вашите клиенти?
- Притесняват ги леките присъди, които често са условни. Ние в Русе имаме абсолютен прецедент на 23 юни, когато бе поставена на първа инстанция 6-годишна ефективна присъда с 9 години лишаване от шофьорски права, която вероятно ще бъде обжалвана /25-годишният Джефер Алиев бе осъден заради това, че е карал с 1.20 промила алкохол в кръвта със 129 км/ч и катастрофирал на пътя Помен-Могилино, като в резултат уби на място пътуващия с него мъж, а после инсценирал, че загиналият е шофирал и той е виновен за инцидента - б.а./ Практиката сочи, че неосъждани граждани, предизвикали смърт по непредпазливост, получават условна присъда или максимум до 2 години ефективно наказание.
- А търсят ли ви хора, които са от другата страна - причинили са катастрофи и по тяхна вина са пострадали други?
- Свързвал се е с мен виновен за ПТП, но само за съвет.
- За две години по колко случаи на пострадали при пътни инциденти сте работили?
- Над 100 са случаите в регион Русе. Става дума за тежки инциденти с пострадали и загинали, които са потърсили нашата помощ. При всички тях стигаме до съд, стига делата да не са прекратени заради смърт на виновния водач и пострадалият гражданин да иска да се намеси в наказателното производство. Статистиката сочи, че от 1 януари до 30 май 2014 година 103 са тежките ПТП, 147 са с ранени, а 10 са загинали в Русе.
- Кой е най-тежкият инцидент във вашата практика?
- За нашия регион най-тежкият случай е от април 2013 година. Това е катастрофата при Божичен, при която загинаха баща, майка и единият син. Оживя само вторият, по-малък син. 10 часа той беше затиснат под ламарините, след като колата бе изхвърчала в храстите и дълго време никой не бе разбрал, че има катастрофа. 47 дена бях всеки ден в болницата при оживелия син. Напоследък много зачестяват катастрофите между велосипедисти. Основната причина е, че те не знаят правилника за движение по пътищата и съответно не го спазват. Масово инцидентите са след употреба на алкохол. Все по-често стават по вина и на пешеходци, които мислят, че могат да пресичат с предимство навсякъде.
- Какви са амбиците на асоциацията?
- Водим преговори с израелски клиники, с които можем да работим занапред и да настаняваме там за лечение пострадали в пътни инциденти, които са в будна кома. Работим по програма през последните две години, по която обучаваме студенти по психология. Тя е одобрена от Министерството на образованието и се реализира във Варна. 240 учебни часа по психология посещават студентите, а накрая получават сертификат за завършване на програмата. Целта е да бъдат обучени кадри, които да работят с пострадали при ПТП-та. Другата ни програма е свързана с работа с рисковите групи - деца и възрастни хора. Оказва се, че пешеходците не знаят как се пресича и си мислят, че винаги са в правото си, а това не е така. Особено опасно е при възрастните хора, които имат проблем и със зрението, и със слуха. Във Варна е факт и другата ни идея, която е свързана с комисиите за безопасност на движението, които съществуват във всяка община. Там вече имаме представител на асоциацията в тази комисия и предстои това да се случи в Русе. Идеята е вследствие от опита, който имаме натрупан по време на работата по пътни произшествия и участието в дела, да излезем с предложения за предотвратяване на инциденти. Има места в Русе, на които се случват често катастрофи и трябва да се вземат мерки. Има места, където няма видимост на знаци, храсти и дървета ограничават също видимостта и извън града. Катастрофата на 19 юли, при която загина рокерът Ивайло Андреев на пътя Русе-Велико Търново край Бяла, смятаме, че също е заради ограничена видимост на завоя заради храстите.  
- Как хората могат да ви открият за съвет и помощ?
- Връзката с асоциацията става по различни начини - имаме национален телефон 0700 164 57, интернет страница http://iaic.bg. Хората ме намират и на моя телефон 0897 298 585. Трябва обаче да знаят, че търсенето на обезщетение от всяко ПТП има 5-годишен давностен срок.