Британският премиер е подел кампания срещу гражданите на България и Румъния. Заради опасенията от приток на твърде много българи и румънци той иска да ограничи достъпа им до социалните облаги. Брюксел реагира мигновено.

Ласло Андор, еврокомисар по заетостта и социалните въпроси, не е от хората, които бързо избухват. На 27 ноември обаче, в интервю за Би Би Си, той каза неща, които могат да бъдат изтълкувани като изблик на ярост: "Едностранните мерки и едностранчивата реторика, особено във времена като сегашното, не помагат никому. Великобритания рискува да се покаже пред ЕС като една отвратителна държава. Ние не желаем подобно нещо. Трябва съвместно да анализираме ситуацията и ако наистна има някакви сериозни проблеми, да реагираме по съответния начин", каза Андор.

Недоволството на еврокомисаря - за кой ли път, е предизвикано от една инициатива на британския премиер Дейвид Камерън. В статия за "Файненшъл таймс" той обяви, че имигранти от ЕС няма да получават социални облаги през първите три месеца от престоя си във Великобритания, а ако след девет месеца не са си намерили работа, тези хора ще бъдат "отстранявани".

Ако хората не са дошли тук, за да работят, а за да просят и да спят по улиците, ще бъдат "отстранявани" - каза британският премиер, като назова конкретно българите и румънците, които от 2014 година нататък ще се ползват с пълна свобода на придвижване в целия ЕС.

Острата реакция на Брюксел

Теоретично погледнато, европейското право дава възможност за екстрадиране на граждани от държави-членки на ЕС. Само че те имат правото още на следващия ден отново да влязат на територията на екстрадиралата ги страна. Сега Камерън иска да сложи край именно на тази практика - от месеци насам той настоява за въвеждане на забрана за повторно влизане, която по отношение на българите и румънците да важи за срок от 12 месеца.

Подобно нещо е трудно съвместимо с действащото законодателство, казва политологът Алекс Лазарович от брюкселския мозъчен тръст EPC и уточнява, че влизането в държави от ЕС може да бъде отказано на европейски граждани само по много сериозни причини - например ако са извършили наказуеми деяния. Основният принцип на свободното придвижване е гражданите на ЕС да могат да се движат из цялата Общност без ограничения. За новоприетите страни-членки на ЕС важат преходни срокове, в които въпросното право е до известна степен ограничено. За България и Румъния седемгодишният преходен период изтича в началото на 2014 година.

С предложенията си Камерън атакува една от основните свободи на ЕС. Съответно остра беше реакцията на Брюксел: "Свободното придвижване на граждани в Европа е фундаментално право, което Еврокомисията ще защитава", каза едва ли не през зъби еврокомисарката Сесилия Малмстрьом, която отговаря за вътрешната политика. "Свободното придвижване на хора не подлежи на дискусии", обяви и еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг и добави: "Ако Великобритания иска да напусне общия европейски пазар, нека си го каже. Ако обаче смята и занапред да е част от него, трябва да спазва принципа за свободата на придвижване. Човек не може да има всичко наведнъж, господин Камерън!", каза Рединг.

Сега ЕС смята да проучи детайлно предложенията на британското правителство. Още през пролетта Камерън обяви, че настоява за нови преговори по правото на свободно придвижване и достъп до трудовия пазар. Шансовете му за успех са обаче незначителни, смята политологът Лазарович, защото евентуални промени в действащото законодателство биха довели до ограничения за всички граждани на ЕС, а не само за българите и румънците. "Не вярвам, че има други държави в ЕС, които да споделят идеите на Камерън. Мисля, че предложенията му бяха предназначени главно за пред неговите сънародници", казва Лазарович в интервю за Дойче веле.

И други държави се оплакват

Британската експерт по проблемите на имиграцията Лиз Колет добавя, че нейната родина е извлякла огромни ползи от свободната миграция в рамките на ЕС. "Независимо от това във Великобритания доминира едно предимно отрицателно отношение към мигрантите, покрай което проблемите, свързани с тях, се раздуват изкуствено", казва Колет. Според Алекс Лазарович, Камерън иска да се покаже пред сънародниците си като решителен политик: "В действителност обаче много от нещата, на които той иска да сложи край, са така или иначе забранени от действащото европейско право. Това означава, че той се опитва да се профилира с помощта на една твърда линия, и то по отношение на въпроси, които отдавна са уредени за целия ЕС - например това, че имигранти от ЕС, които не започнат веднага работа в страната, в която са пристигнали, нямат право на достъп до социалните облаги", пояснява Лазарович.

Макар и да не настояват за такива строги ограничения, каквито иска сега Камерън, редица други държави в ЕС също са загрижени заради нарастващата миграция по бедност от Източна Европа. През пролетта на тази година вътрешните министри на Германия, Великобритания, Холандия и Австрия предупредиха за опасността от злоупотреби със социалните системи на държавите им. Тези страни обаче така и не представиха доказателства за наличието на масови измами в тази насока.