На 29 (18) ноември 1783 г. в руската азбука е въведена 33-та буква Ё. Това става на едно от първите заседания на създадената неотдавна Академия на Руската словесност с участието на нейния директор – княгиня Екатерина Дашкова, а също така и на литераторите Фонвизин и Державин.
Малко история

Тогава е обсъждан проект за пълен тълковен Славяно-руски речник, знаменития впоследствие „Словарь Академии Российской”. Отлично образованата княгиня предлага да се замени обозначението на звука „io” с една нова буква - „ё”. Нейните доводи изглеждат убедителни и скоро предложението й е утвърдено от общото събрание на Академията.

Новаторската идея на княгиня Дашкова е подкрепена от водещи дейци на културата по онова време, включително Гавриил Державин, който първи започва да използва Ё в личната кореспонденция. Първото печатно издание, в което се среща буквата Ё, е в книга на Иван Дмитриев.

Буквата става известна благодарение на Николай Карамзин. През 1787 г. той заменя при подготовка на книга за печат двете средни букви в думата „слiозы” с едничката „ё”.

Така с леката ръка на Карамзин буквата „ё” влиза в руската азбука. Във връзка с това, че той е първият, използвал буквата в печатно издание с голям тираж, някои справочни издания като Большая Советская Энциклопедия погрешно сочат Карамзин като автор на „ё”.

При съветската власт отпадат няколко архаични букви, но не се посяга на Ё. Но именно при съветската власт за опростяване на набора при печатане точките над буквата изчезват.

Ситуацията рязко се изменя през 1942 г. На масата на Върховния главнокомандващ Й. Сталин попадат германски карти, в които немските картографи вписват имената на населените пунктове с точност до точка. Ако селото се казва "Дёмино”, то и на руски, и на немски е написано именно Дёмино, а не Демино. Сталин оценява вражеската педантичност. В резултат на 24 декември излиза указ, предписващ задължителното използване на буквите Ёё навсякъде – от училищните учебници до официоза „Правда”. Това се отнася и до картите. Този указ и досега не е отменен, но не винаги се спазва.

Незадължителната употреба на „ё” води до грешен прочит и невъзможност да се възстанови смисъла на думата без подробен контекст – двете точки могат да променят целия смисъл на думата.

Неупотребата на „ё” особено затруднява чужденците, които понякога не могат да схванат смисъла на разговорната реч или я възприемат неправилно.

Любопитна статистика

• В руския език има около 12 000 думи с буквата Ё, от тях около 150 започват, а 300 завършват на Ё.
• На всеки сто знака в руските текстове се пада едно Ё.
• В руския език съществуват думи с две букви Ё: „трёхзвёздный”, „четырёхведёрный”.
• В руския език съществуват традиционни имена с буквата Ё: Артём, Пётр, Семён, Фёдор, Пармён, Савёл, Селивёрст, Ярём, Алёна, Матрёна, Фёкла др.