Миниатюрна изящна сребърна фигурка на Дева Мария свято пази русенката Венета Камбурова. Това е медальонът, който нейната именита баба със същото име, е получила при дипломирането си в медицинския факултет на университета във френския град Монпелие през далечната 1898 година. В днешния си дом внучката трепетно пази и други свидетелства и отличия, които разказват една богата благородна съдба, която може да стане сюжет за роман. Роман за чест, за добродетели, за брюкселски дантели и за всеотдайна любов, за страдания и достойнство.
Името на д-р Венета Камбурова е вписано завинаги в историята на русенската болница и на русенския Червен кръст, като остава символ на най-високите човечни и професионални принципи в лекарската професия. Заедно с това то е важен детайл от многоликия портрет на Русе от годините в началото на миналия век - горчиви и трудни, но и цветни като средновековен гоблен, ушит от анонимни майстори.
Една от най-именитите русенски лекарки всъщност е родом не от Русчук, а от Велико Търново. Там Венета се ражда като първо дете на заможната фамилия Георгиеви. Точно преди 140 години - на 17 юли 1874 година. Учи в Търновската девическа гимназия, където девойките получават добро образование, но заедно с това усвояват задължителните умения
да свирят на пиано, да плетат брюкселски дантели
/дори на снимка от дипломирането им една от госпожиците символично държи фина дантелена паяжина и кука за плетене!/, както и добри обноски и френски език. Венета завършва гимназията с пълно отличие и е изпратена да следва медицина в Монпелие.
На първата медицинска практика, когато момичетата влизат в истинска болница, моята баба почти припада - става й лошо при вида на кръв и на болните, а после, по време на Балканските войни и Първата световна война, прави ампутации на крака и ръце на пострадали войници с обикновен трион, разказва внучката. След като Венета Георгиева получава лекарската си диплома, се завръща в България и е назначена за лекар в Ески Джумая, днешно Търговище. Три години работи там, а след това постъпва в русенската болница и фактически е втората жена-лекарка тук, след Тота Венкова, работила една-две години. Тогава се запознава и с Константин Камбуров - един от синовете на русенския търговец Стефан Камбуров, известен както с предприемаческата си дейност, така и като виден общественик и един от най-изявените борци за църковна независимост, участник в Първия църковно-народен събор от 1871 г. Синът Константин е завършил Робърт колеж в Цариград, а след това агрономство в Кеймбридж. Когато
младата лекарка приема фамилията Камбурова
семейството заживява във фамилната къща, закупена от именития дядо - а това е къщата, днес известна на русенци и на туристи като Къщата на Калиопа.
Тази къща е била с номер 1 на улица "Църковна независимост", обяснява внучката Венета. По-късно, когато решават, че номерацията трябва да тръгва от площада, домът става номер 20. Но тъкмо там, в красивия дом на брега на Дунава, се раждат децата на Константин и Венета - Дора и Стефан. Всъщност, моята баба си е позволявала да отсъства от работа само за по няколко месеца веднага след раждането на децата, след това ги е гледала дойка, тъй като работата в болницата е била много, обяснява внучката. Всеотдайно и с отговорност към хуманната си мисия да спасява човешки животи, доктор Камбурова се превръща в един от стожерите на болницата в Русе. А когато обявяват всеобщата мобилизация по времето на Балканските войни от 1912-1913 г., нейните колеги са изпратени на фронта - управителят на здравното заведение д-р Йордан Георгиев става началник на етапна болница в Лозенград, д-р Иван Тодоров - началник на полска болница край Одрин. И единственият лекар, който остава в Русе, е д-р Венета Камбурова, неин помощник е фелдшерът Йордан Куманов. Двамата заедно
работят в най-тежкото отделение - хирургията
Това вероятно е един от най-тежките периоди в живота й, казва внучката Венета. В Русе са пристигали ранени на фронта войници, лечението им е изисквало мъжество и себеотрицание, което д-р Камбурова е проявявала безотказно. Наложило се да се разкрият и временни болнични клонове - в еврейското училище и в сградата на военната болница. Дружеството на Червения кръст пък организира голяма военна болница за ранени в сградата на Мъжката гимназия. И именно д-р Камбурова е провеждала обучението на русенки, които са се записвали като самарянки, за да помагат на оскъдния болничен персонал. Пак по това време избухва и епидемия от петнист тиф, така че към задълженията на младата лекарка се добавя още едно - за няколко месеца тя превръща държавната болница в инфекциозна, за да предотврати разпространението на страшната зараза.
Две години по-късно, през 1915 година, избухва Първата световна война. Д-р Венета Камбурова отново остава сама да ръководи болничното заведение заедно с фелдшера Куманов. Тя открива нови филиали - този път във френския девически пансион и в столарското училище. Година по-късно болницата е преместена в Две могили, тъй като артилерийските бомбардировки заплашват да разрушат сградата, намираща се на брега на Дунава...
За мъжеството и за спасяването на хиляди животи д-р Камбурова получава Кръста на Дружеството на Червения кръст през 1918 г. и сребърен медал през 1919 г. Тях заедно с ордена "За граждански заслуги" Венета Камбурова пази грижливо заедно с други семейни ценности за именитите си прадеди. А още преди това, през 1916 г.
докторката е произведена като военен лекар в чин майор
През 1922 г. д-р Венета Камбурова вече е старши ординатор във вътрешно отделение, но след тежкия 20-годишен стаж напуска болницата. Което не означава, че слага точка на дейността си. Напротив, започва работа като учител лекар в Девическата гимназия и работи там до пенсионирането си. Нейната самоотверженост, гранична с подвиг, й спечелва огромното уважение на русенци, които изразяват почитта си винаги, когато я виждат. Нейната внучка си спомня, че когато минавала с файтона из улиците на Русе, хората, седнали на пейките пред домовете си, ставали на крака и я поздравявали отдалече.
Много ми е разказвала за създаването на Червения кръст в Русе, а любимите ми игри бяха с нейната червенокръстка чанта, със стетоскопа и с огледалцето, което някога лекарите са слагали на главите си, разказва наследницата. Уроците на своята баба - по човеколюбие, достойнство, такт, тя е запомнила за цял живот. Е, внучката не станала лекар - завършила химия и работила в две от водещите русенски предприятия. Но свидните уроци по семейна и българска история, които е усвоявала от първо лице - от своята баба, от баща си, от книгите, вещите в дома, тя пази с любов.
В къщата, превърната днес в Музей на градския бит
фамилията живяла до 1972 година, когато сградата е отчуждена
След 9 септември 1944 година ни оставиха само осмоъгълната стая, в останалите се заселиха квартиранти на съвета, разказва Венета Камбурова. Макар това да вгорчило живота на истинските собственици, които с обич се грижели за красивата сграда, пазеща духа на една велика епоха, те приели обстоятелствата с достойнство. А когато се стигнало до отчуждаването, моят баща пътека направи и къде ли само не ходи и не праща писма, за да се превърне къщата в музей, припомня си Венета Камбурова. И не скрива, че й е малко криво от това, че красивото преддверие на сградата е лишено от някогашната си прелест на приказните разноцветни стъклени витражи, а и докато къщата се превърне в музей, изчезнали някои от най-красивите сервизи от фин порцелан и стъкло на баба й. Но важното е, че и днес русенци могат да вдъхнат магията на този дом - заедно с хилядите посетители на този уникален музей. А в ценните колекции, показващи духа на градския бит, има и дарения от фамилията Камбурови. За да виждат следващите поколения и да знаят как е било някога, казва наследничката на д-р Венета Камбурова.