Беше време, когато Русе се гордееше със славния си женски волейбол и ярките си звезди като Валя Харалампиева, Антонина Зетова, Валя Рашева, сестрите Дарина и Стефка Боневи, Мариана Пенчева, Милка Трифонова, Диана Цанева и др. През последните 20 години бляскавата визитка на този традиционно силен русенски спорт поизбледня, но ето че през последните сезони отново се говори за едно талантливо момиче, тръгнало към голямата игра на мрежата от терените в нашия град. Съвсем наскоро тя ликува с купата на Кипър като титуляр за „Престиж Аполон“ /Лимасол/, а преди това игра със сериозен успех и по други европейски сцени.  
24-годишната Полина Стойнева влиза за първи път във волейболната зала, когато е в 6 клас на училище „Йордан Йовков“. Тогава
няма никакво обяснение защо избира този спорт
по-скоро дошлата на сгледа в училището треньорка Мариана Пенчева май избира вместо нея. Сигурно и спортната семейна кръв си казва думата, защото родителите й - Лъчезар и Мариана, са бивши лекоатлети. Баща й дори облича екипа на ЦСКА, което само по себе си е атестат за класа.
Играта й допада бързо и тя няма търпение да тренира при откривателката си Мариана Пенчева. Която пък е  част от незабравимия звезден „Дунав“ на легендарния треньор Стефан Панчев.
„Помня малката Полина като вчера, въпреки че минаха толкова години. Беше тихо, скромно, сърдечно, усмихнато и много упорито дете. Всъщност тя успя да запази и до днес заразителното си слънчево излъчване“, спомня си Пенчева.
На следващата година Поли е прехвърлена вече при наставника Румен Балтаджиев, който й поверява ключовия пост диагонал на разпределителя. Първите й мачове с дунавския екип са вълнуващи както в двубои от Шампионската лига. 
Както обикновено обаче се случва с по-талантливите деца от провинцията, след солидната си базова подготовка в „Дунав“
порасналата вече не само на ръст, но и като класа русенска девойка
преминава в „Левски Сиконко“. С фланелката на софийския гранд печели през 2009 година титлата и купата на страната при жените.
Следва отново скоростен преход, този път към чужбина - към Азербайджан. На въпроса защо се впуска толкова бързо в завоите на кариерата, нейният отговор е „Аз съм професионален волейболен състезател. Това е моята работа! Работа като всяка друга, само че на площадката“
С отбора на „Игтисачи“ /Баку/ става трета в шампионата на Азербайджан. Още на следващия сезон преминава в „Баки“ /Баку/, но вече знае с цялата си същност, че след спортното пътешествие до Азия и Каспийско море иска да играе в тим от Европа!
Така се озовава във френския „Мюлюз“, с който  печели вицетитлата в шампионата и триумфира с купата на страната.
Преминаването й там става светкавично и за този избор Поли се доверява повече на интуицията и на сърцето си, отколкото на хладния и пресметлив разум. Когято идва офертата на французите, тя има само два дни да даде отговор, да подготви камара документи и да се сбогува с близките си.
Мюлюз е градът, който помни през 90-те години бившия футболист на ЦСКА Георги Георгиев-Гецата и сегашния президент на БФС Борислав Михайлов, но знае далеч повече за темпераментната и класна русенска волейболистка, която е
една от най-аплодираните и обичаните
състезателки там.
Самата Поли смята, че френският период е най-добрият й спомен дотук - като начин на живот и сериозно предизвикателство в спорта. С „Мюлюз“ играе в Шампионската лига и има възможност да провери класата си срещу много силни и авторитетни отбори.
В унисон с духа й на покорителка на нови земи и терени тази година „въртележката“ я праща в „Престиж Аполон“, където почти веднага вдига първия си трофей. В кипърския отбор волейболистката от Русе има шанса да играе с още една българка - Анета Германова. Двете са звездите на тима и темпераментните фенове скандират до премала най-често техните имена. 
Заминаването за Острова на Афродита е продиктувано от желанието да усети дъха на Юга, на субтропичните ширини и тяхната екзотика. Страната й харесва от раз, в някои отношения дори повече от Франция, треньорският щаб е добър, ръководството на клуба е коректно, а и крилото на сънародничка като на Германова й помага да се приспособи по-бързо към обстановката.
Смята, че най-голямата полза от митарства по чужбина е
контактът с други култури, други нрави и нови езици
Покрай спорта всяка държава разказва за себе си като широко отворена книга с най-едрите и четливи букви на света. Трябва само да внимаваш и да се учиш, казва Поли. Волейболните й „придобивки“ пък са желязната дисциплина в тренировките и по време на мачовете.
Всъщност животът в Кипър върви благодатно и заради факта, че живее с приятеля си Иван. Той не е спортен човек, но я разбира във всичко и е първият й най-голям фен. Двамата са почти неразделни, а голямото удоволствие за тях е да се разхождат дълго или да слушат музика.
И все пак признава, че където и да отиде, колкото и да се радва, че кариерата й върви добре, колкото и да я уважават
на моменти се усеща в тежък плен на носталгия по Русе и България
Не мога да сравня чувството при заминаването ми в друга държава с това, когато се прибирам в Русе. Всеки път се връщам с трепет. За мене това е най-великолепният, красив, мил и топъл град на света, признава Поли.
А когато се завърне тук, любимото й е място за отдих е ...зала „Дунав“!
Това е моето кътче, в което винаги намирам време да тренирам, да остана със себе си и да преосмисля времето, в което за първи път влязох под този покрив, добавя елитната спортистка.   
И понеже става дума за неизменните тренировки, изведнъж се сеща за човек, за когото иска да каже само добри думи. Това е русенският треньор Сашо Тодоров, дал път във волейбола и на великия Любо Ганев. Поли няма идоли във волейбола, но смята, че Тодоров е несправедливо подценен капацитет. Тя се запознава с него едва преди 3 години, въпреки че и двамата са от Русе.
От много треньори взех по нещичко, но той даде голям тласък в моето развитие. Г-н Тодоров ми помогна да са доизградя като състезателка. Благодаря му за помощта! Той е топтреньор и Русе трябва да се гордее с него. Съжалявам, че не съм го срещнала по-рано, казва Поли с ръка на сърцето.
Една от мечтите й е
да играе отново за националния отбор
Смята, че успехите й в Кипър няма да останат незабелязани, пък и тамошното първенство въобще не отстъпва по класа на българското. Залите са пълни с горещи фенове, а местните телевизии често предават волейболни мачове.
Нека обаче първо сезонът да свърши, да се върне в своя най-прекрасен град, да прегърне любимите си хора и да се усамоти за миг в добрата стара зала „Дунав“ преди поредната тренировка.