„Всеки път се връщам с трепет в най-великолепния град на света“
24-годишната Полина Стойнева влиза за първи път във волейболната зала, когато е в 6 клас на училище „Йордан Йовков“. Тогава
няма никакво обяснение защо избира този спорт
по-скоро дошлата на сгледа в училището треньорка Мариана Пенчева май избира вместо нея. Сигурно и спортната семейна кръв си казва думата, защото родителите й - Лъчезар и Мариана, са бивши лекоатлети. Баща й дори облича екипа на ЦСКА, което само по себе си е атестат за класа.
Играта й допада бързо и тя няма търпение да тренира при откривателката си Мариана Пенчева. Която пък е част от незабравимия звезден „Дунав“ на легендарния треньор Стефан Панчев.
„Помня малката Полина като вчера, въпреки че минаха толкова години. Беше тихо, скромно, сърдечно, усмихнато и много упорито дете. Всъщност тя успя да запази и до днес заразителното си слънчево излъчване“, спомня си Пенчева.
На следващата година Поли е прехвърлена вече при наставника Румен Балтаджиев, който й поверява ключовия пост диагонал на разпределителя. Първите й мачове с дунавския екип са вълнуващи както в двубои от Шампионската лига.
Както обикновено обаче се случва с по-талантливите деца от провинцията, след солидната си базова подготовка в „Дунав“
порасналата вече не само на ръст, но и като класа русенска девойка
преминава в „Левски Сиконко“. С фланелката на софийския гранд печели през 2009 година титлата и купата на страната при жените.
Следва отново скоростен преход, този път към чужбина - към Азербайджан. На въпроса защо се впуска толкова бързо в завоите на кариерата, нейният отговор е „Аз съм професионален волейболен състезател. Това е моята работа! Работа като всяка друга, само че на площадката“
С отбора на „Игтисачи“ /Баку/ става трета в шампионата на Азербайджан. Още на следващия сезон преминава в „Баки“ /Баку/, но вече знае с цялата си същност, че след спортното пътешествие до Азия и Каспийско море иска да играе в тим от Европа!
Така се озовава във френския „Мюлюз“, с който печели вицетитлата в шампионата и триумфира с купата на страната.
Преминаването й там става светкавично и за този избор Поли се доверява повече на интуицията и на сърцето си, отколкото на хладния и пресметлив разум. Когято идва офертата на французите, тя има само два дни да даде отговор, да подготви камара документи и да се сбогува с близките си.
Мюлюз е градът, който помни през 90-те години бившия футболист на ЦСКА Георги Георгиев-Гецата и сегашния президент на БФС Борислав Михайлов, но знае далеч повече за темпераментната и класна русенска волейболистка, която е
една от най-аплодираните и обичаните
състезателки там.
Самата Поли смята, че френският период е най-добрият й спомен дотук - като начин на живот и сериозно предизвикателство в спорта. С „Мюлюз“ играе в Шампионската лига и има възможност да провери класата си срещу много силни и авторитетни отбори.
В унисон с духа й на покорителка на нови земи и терени тази година „въртележката“ я праща в „Престиж Аполон“, където почти веднага вдига първия си трофей. В кипърския отбор волейболистката от Русе има шанса да играе с още една българка - Анета Германова. Двете са звездите на тима и темпераментните фенове скандират до премала най-често техните имена.
Заминаването за Острова на Афродита е продиктувано от желанието да усети дъха на Юга, на субтропичните ширини и тяхната екзотика. Страната й харесва от раз, в някои отношения дори повече от Франция, треньорският щаб е добър, ръководството на клуба е коректно, а и крилото на сънародничка като на Германова й помага да се приспособи по-бързо към обстановката.
Смята, че най-голямата полза от митарства по чужбина е
контактът с други култури, други нрави и нови езици
Покрай спорта всяка държава разказва за себе си като широко отворена книга с най-едрите и четливи букви на света. Трябва само да внимаваш и да се учиш, казва Поли. Волейболните й „придобивки“ пък са желязната дисциплина в тренировките и по време на мачовете.
Всъщност животът в Кипър върви благодатно и заради факта, че живее с приятеля си Иван. Той не е спортен човек, но я разбира във всичко и е първият й най-голям фен. Двамата са почти неразделни, а голямото удоволствие за тях е да се разхождат дълго или да слушат музика.
И все пак признава, че където и да отиде, колкото и да се радва, че кариерата й върви добре, колкото и да я уважават
на моменти се усеща в тежък плен на носталгия по Русе и България
Не мога да сравня чувството при заминаването ми в друга държава с това, когато се прибирам в Русе. Всеки път се връщам с трепет. За мене това е най-великолепният, красив, мил и топъл град на света, признава Поли.
А когато се завърне тук, любимото й е място за отдих е ...зала „Дунав“!
Това е моето кътче, в което винаги намирам време да тренирам, да остана със себе си и да преосмисля времето, в което за първи път влязох под този покрив, добавя елитната спортистка.
И понеже става дума за неизменните тренировки, изведнъж се сеща за човек, за когото иска да каже само добри думи. Това е русенският треньор Сашо Тодоров, дал път във волейбола и на великия Любо Ганев. Поли няма идоли във волейбола, но смята, че Тодоров е несправедливо подценен капацитет. Тя се запознава с него едва преди 3 години, въпреки че и двамата са от Русе.
От много треньори взех по нещичко, но той даде голям тласък в моето развитие. Г-н Тодоров ми помогна да са доизградя като състезателка. Благодаря му за помощта! Той е топтреньор и Русе трябва да се гордее с него. Съжалявам, че не съм го срещнала по-рано, казва Поли с ръка на сърцето.
Една от мечтите й е
да играе отново за националния отбор
Смята, че успехите й в Кипър няма да останат незабелязани, пък и тамошното първенство въобще не отстъпва по класа на българското. Залите са пълни с горещи фенове, а местните телевизии често предават волейболни мачове.
Нека обаче първо сезонът да свърши, да се върне в своя най-прекрасен град, да прегърне любимите си хора и да се усамоти за миг в добрата стара зала „Дунав“ преди поредната тренировка.