Една новина преди няколко дни проби през хилядите мощни гласове от партийните митинги в София и Пловдив, за да зарадва русенци. Наш лекар бе удостоен с едно от най-високите отличия за професията си - „Семеен лекар на България за годината“. Това се случва за първи път, откакто съществува наградата, и бе основателен повод за гордост както за цялата колегия, така и за всички онези над 3000 пациенти, които са написали в сините си книжки името на д-р Даринка Йорданова. Щастлива съм, че получавам такова голямо признание от колегите си и съм им дълбоко благодарна, каза тя при награждаването й в Пловдив по време на Националната научнопрактическа конференция на общопрактикуващите лекари.
Пътят към лекарския си кабинет в „Дружба 2“ д-р Йорданова поема на 8 ноември 1959 г. Родом е от Ряхово и след основното училище на село Даринка записва гимназия „Христо Ботев“. Завършва със златен медал и има богат избор за бъдещата си професия, но не се колебае нито за миг, защото още от седми клас твърдо е решена да свърже живота си с медицината.
Аз съм много праволинеен човек и всичките ми усилия бяха подчинени на тази цел, признава иначе търпеливият Скорпион д-р Йорданова. Приемат я веднага по райониране в Плевен - тогава такива са правилата на разпределение на кандидат-студентите в социалистическа България. Пет години след Даринка към бялата престилка посяга и брат й д-р Валери Йорданов. Всъщност
в семейството направо изобилства от медици
Засега са трима заедно със снахата д-р Милена Иванова, но има и двама на път - дъщерята на Даринка Елица следва медицина в София и племенникът също се готви за това.
Наистина се получи странно, защото сме от учителски род, дори проф.Пламен Павлов от Великотърновския университет ми е братовчед, имаме общ дядо, убит в битката при Дойран, разказва семейната история д-р Йорданова.
След като завършва медицина, Даринка се връща в Русе и я разпределят на работа във Втора поликлиника. Младата докторка е амбицирана, наема квартира в центъра и е готова  да се яви в кабинета. Пропускат да й кажат, че става дума не за сградата на „Борисова“, а за филиала в „Дружба“. Заведоха ме с кола дотам и когато слязох, си помислих, че ще се загубя -
никога не бях минавала по тези улици
спомня си сега лекарят на квартала.
Всъщност аз по разпределение учих, по разпределение започнах работа и по разпределение се омъжих, шегува се д-р Йорданова, но нещата стоят точно така. Когато започва трудовия си стаж в квартала над училище „Лиляна Димитрова“, нейни колежки решават да я запознаят с Георги Цачев - млад, симпатичен и чаровен инженер. Любовта им пламва с такъв огън, че от него заблестяват Страшимир, Мартин и Елица - най-голямото им щастие.
Сега те са големи и поели по своя път, но са заедно в София - братята работят, а сестричката учи. Страшимир е инженер като татко си и заедно с Мартин, който завършил бизнес администрация в Холандия, са част от екипа на голяма фабрика за сладкиши. Сестрица Елица пък се бори с медицината.
С малка разлика бяха - през две години - и
докато проходи едното, другото пълзи, а третото плаче
и между другото карам специализация по педиатрия. Беше трудно наистина, но оцеляхме и за това заслуга има съпругът ми, признава отговорната работеща майка. Събитията в семейството така се стекли, че нямало кой да помага на младите, затова разчитали на собствените си сили и любов. Получило им се, но заради безкрайните дежурства на мама Страшимир не искал и да чуе за доктори.
Още с началото на здравната реформа д-р Йорданова била убедена, че
нейното място е в семейната практика
Лошото е, че тръгнахме неподготвени - ние и държавата, и ако ние се научихме, тя изостава здраво, коментира лекарката. Първите пет години, когато личните лекари нямаха право на почивка за минута даже, били убийствени - денонощен телефонен звън, отсъствия, посещения, кабинет... После нещата поутихнали с появата на „Мобилмед“ в Русе, макар да не са чак толкова бели и чисти.
Има много недомислици и част от тях ги казахме на управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова по време на конференцията и се надявам да се съобрази. Ще ви дам пример с един от многото варианти за точене на пари от касата и то съвсем законно и легално. Когато пациент трябва да постъпи в отделение на болница, му искат т.н. „предхоспитализационен минимум“ - да се направят изследвания. Влиза в болницата и наново му се правят същите изследвания. Защо? Който е измислил клиничните пътеки, явно не е съобразил, че дублира работата и всички ние плащаме с вноските си за това. И това е само един от многото примери, които трябва да се ревизират и да се спре течът на парите.
Пациентите на д-р Йорданова
по лист са около 3000, като над 700 от тях са неосигурени
За тях Здравната каса не плаща. За мен е важно каква е причината някой човек да няма осигуровка - защото е много беден или защото просто не харесва системата. Първите никога не са връщани от докторката, но вторите имат избор да си платят или да си потърсят друг лекар.
Ако днес я попитат каква професия би избрала, д-р Йорданова твърди, че въпреки всичко отново ще е лекар. Познава всичките си пациенти и знае кой в каква среда живее, от какво боледува често, какви са родителите и за какво да внимава. Болно й е, че няма млади колеги, но я радват онези искрени и сърдечни думи на благодарност от пациенти, с които тя е страдала, докато ги лекува. Най-тежко ми е било, когато изгубя млад човек или дете, признава семейният лекар на квартала и сълзи се търкулват без предупреждение по скулите й. Вероятно точно тези сълзи трябва да влязат в критериите за лекарски награди - безусловното доказателство за хуманност.