Икономиката на Русенска област продължава да изпитва сериозни затруднения и остава далеч от темповете на растеж и на стопанска активност, регистрирани преди кризата, отчита Институтът за пазарна икономика в тазгодишното си изследване „Регионални профили: показатели за развитие“, представено вчера. Въпреки своята стабилност през последните години, инвестициите остават ограничени, а през 2011 г. се забелязва и известен отлив на капитали. Усвояването на европейски средства е недостатъчно интензивно.
Сравнително доброто състояние на инфраструктурата в областта и благоприятната данъчна среда на този етап са недостатъчен противовес на негативните демографски и стопански тенденции. Влошаването на възрастовата структура на населението и намаляването на броя на живеещите в областта са следствие най-вече от отрицателния естествен прираст през последните години.
Русенска област получава средни оценки в категориите „Образование“ и „Здравеопазване“ и добри оценки по отношение на социалната и на околната среда. Населението дава близки до средните за страната оценки на качеството си на живот и на работата на местните институции.
Икономика - висока безработица и слабо усвояване на еврофондовете
Икономическото развитие на областта е оценено като средно най-вече поради ниската инвестиционна активност в областта и тежките ефекти на кризата върху местния пазар на труда. От 2009 г. насам безработицата в областта нараства всяка година, като през 2012 г. достига средногодишна стойност от 12,9%.
В периода 2008-2010 г. БВП на глава от населението в областта спада с около 10%, като по този начин през 2010 г. по-добри резултати постигат изоставащите преди кризата области Враца, Габрово, Пловдив и Смолян. Средногодишният доход на лице от домакинство в областта през 2012 г. е над средния за страната (4461 лв.), което е чувствително по-високо от нивата в другите големи области в Северна България - Варна, Враца, Велико Търново. Сходни доходи в тази част на страната са регистрирани в област Габрово, а по-високи - единствено в Плевенска област.
Русенските общини не успяват да се възползват в достатъчна степен от възможностите за европейско финансиране. При разглеждането на тези средства спрямо населението към края на 2012 г. единствено областите Сливен, София (столица) и Стара Загора постигат по-незадоволителни резултати.
Данъци и администрация - благоприятна данъчна среда и ниско доверие в съдебната власт и Инспекцията по труда
Основната предпоставка за високата оценка на Русенска област в категория „Данъци и администрация“ е благоприятната данъчна среда. От включените в определянето на данъчната среда местни данъци и такси единствено размерът на годишния патентен данък за търговия на дребно е по-висок от средните за страната стойности. Преобладаващата част от анкетираните представители на бизнеса дават противоречиви оценки за работата на местната администрация, а усещанията за корупция са високи. Най-ниско е доверието в местните структури на съдебната власт и на инспекцията по труда, както и в областната администрация.
Инфраструктура - отлична локация и лоши пътища
Инфраструктурното развитие на областта се оценява като добро. Гъстотата на пътната мрежа е сравнително висока - 18,3 км/100 кв. км при средно 17,6 км/100 кв. км за страната. Проблем остава ниското качество на пътната настилка. По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2012 г. една четвърт от нея е в добро състояние. Гъстотата на железопътните линии е по-висока единствено в София (столица). Пристанище Русе е най-голямото българско речно пристанище. В периферията на областния град се намира и Дунав мост.
През 2012 г. делът на домакинствата в областта с достъп до интернет достига 50,9%, като по този начин надминава средните за страната нива.
Демография - отрицателен естествен прираст и миграция
Негативните демографски тенденции в областта са последица най-вече от отрицателния естествен прираст на населението през последните години. За сметка на това механичният прираст е по-балансиран, като през 2006 и 2011 г. дори са отчетени положителни стойности, което означава, че повече хора са се заселили в областта, отколкото са я напуснали.
Миграционните процеси се засилват отново през 2012 г., като коефициентът на нетно изселване достига два пъти по-висока стойност от средната в страната.
Образование - броят на студентите расте с 40% за 10 години
През учебната 2012/2013 г. средният успех от матурите по български език и литература в областта е добър (4,29) при добър (4,26) за страната. Делът на неуспешно положилите изпита намалява от 6,0 на 4,6%. За периода 2002-2012 г. броят на студентите в областта нараства с над 40%, като достига 10,3 хиляди души през 2012 година. 22,1% от населението в областта на възраст от 25 до 64 години е с висше образование.
Здравеопазване - една четвърт от русенци са се лекували другаде
Кадровата осигуреност на местната система на здравеопазване не е достатъчна на фона на средното за страната съотношение между население и общопрактикуващи лекари, както и лекари от специалностите „Вътрешни болести“ и „Кардиология“.
Над една четвърт от анкетираните граждани в областта посочват, че им се е налагало да пътуват извън нейните граници, за да получат здравните грижи, от които се нуждаят. Като основни причини се посочват липсата на специалисти (34,8%) и ниското качество на предоставяната в областта услуга (27%).
През 2012 г. здравноосигурени са 88,2% от лицата в областта при средно 87,3% за страната.
Околна среда - пето място по вредни емисии във въздуха и повече боклук
Продължават проблемите с пълноценното въвеждане в експлоатация на завършената през 2011 г. пречиствателна станция в град Русе. В противовес на тенденциите в останалата част от страната количеството събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население в област Русе се повишава трайно от 2007 г. насам.
Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата остават на нива под средните за страната, но областта е на пето място по концентрация на вредни емисии. През зимните месеци основен замърсител е битовото отопление с твърдо гориво.
Социална среда - малко бедни и 100 000 посещения в театъра
Областта се представя силно по отношение на индикаторите за бедност и социално включване. Едва 5,2% от лицата в областта живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа дейност. Делът на лицата, живеещи с материални лишения, е 35,4% при средно 43,6% за страната, а относителният дял на бедното население в областта е 18,5% при средно 22,3% за страната.
Русе е една от областите с най-интензивен културен живот. През 2012 г. статистиката отчита над 100 хиляди посещения на местните театри и 175 хиляди посещения в кината. Русе е на трето място по индикатора „Посещения на театри или кина на човек от средногодишното население“ след Варна и София.