Д-р Йосиф Новаков е роден на 11 ноември 1959 г. Завършил е Математическата гимназия в Русе, а след това медицина във ВМИ-Плевен. Има специализация по вътрешни болести и ендоскопии в Медицинска академия - София. Д-р Новаков е завеждащ ендоскопския кабинет в МБАЛ-Русе.

- Д-р Новаков, какво представлява жлъчката и какви са проблемите, които тя ни носи?
- Болестите на жлъчката и панкреаса са коварни болести. При лечението им се намесват много специалисти, затова се казва, че това е работа за мултидисциплинарен екип.
Жлъчният мехур няма фиксирана големина и при всеки човек е различен - от 7-8 см до 12. Може да е дори 18 см - точно такъв прегледах преди малко, но това е размер вследствие на болест. Тъй като това е резервоар, той има функцията да се пълни и да се изпразва със сокове, които са отделени от черния дроб. При нужда тази течност се излива в червата. Този жлъчен сок е добре познат на всеки, който поне веднъж е повръщал - отвратително горчив и зелен на цвят. Сокът се образува вследствие на обмяната на веществата в тялото. Ние поемаме с храната всичко, от което имаме нужда, а същевременно организмът се освобождава от собствени остарели клетки. Всичко това се обработва в черния дроб и се изтича в тялото под формата на течност, която е полезна. Човешкият организъм е с много висок коефициент на полезно действие - малко се изхвърля и затова бързо дебелеем.
Самите жлъчни киселини се съхраняват в жлъчката като гъста течност, която участва в смилането на храната. Понякога черният дроб не може да синтезира качествен сок - киселини и соли, обвити в белтъци. Тогава жлъчната течност не е толкова летлива и започва да се утаява и да се образуват камъни. Те пък провокират възпаления, кризи, болки, човек започва да живее дискомфортно. Другата много важна връзка е, че жлъчната система работи заедно с панкреаса. Ако излеем жлъчен сок върху здрава тъкан, нищо лошо няма да стане. Ако излеем панкреасен сок - също. Обаче ако се съберат двете наведнъж, се активира смилателната дейност на панкреаса. Всъщност и самото име на панкреаса от гръцки означава „смила, изяжда всичко“. Той отделя ензими, които без жлъчката са неактивни. Когато едновременно се отделят соковете от двата органа, става тежко възпаление, от което често хората умират. При нормални условия това става под регулацията на хормонални фактори и има перфектно редуване в баланс и смилането на храната е чудесно.
- Какво нарушава този баланс?
- Първото и много важно нещо е неразумното хранене. Всичко започва с познаване на храните, които предизвикват изпразване на жлъчния мехур. Това е физиологичен естествен процес, свързан със свиването му, и при наличието на камъни в него може да се получи травмиране на лигавицата. Това води до болка, възпаление и всички последващи усложнения. С жлъчегонен ефект са мазните храни, най-вече от животински произход /сланина, мас, салами, тлъсто месо, френски сирена/, яйца, пикантно, сметана, шоколад, алкохол, тестени храни /предимно от недопечени теста - козунаци, кифли, баници/, силни вкусове - много сладко, много солено, много кисело и пр.
Също така от значение е и количеството на храната. При преяждане се изисква по-голямо количество жлъчни сокове, което води до по-интензивно свиване на жлъчния мехур. Най-опасно е комбинирането в голямо количество на „погрешни“ храни. Това е и най-честата причина за възникване или обостряне на оплакванията, свързани с камъни в жлъчния мехур.
От друга страна, има храни с благотворен, здравословен ефект. Това са пресните плодове и зеленчуци, пълнозърнестите храни, овесени храни, нискомаслени млечни продукти, леки меса като пиле и риба.
- А вие лично колко пъти на ден се храните?
- Аз се стремя да спазвам правилото за поне три пъти на ден хранене със закуска, лек обяд и вечеря. Много хора обаче започват деня само с кафе и цигара, на обяд дъвчат снакс и вечерта изяждат света. А някои пък наблягат и на пикантните подправки, което още повече влошава положението на храносмилателната система.
- Толкова ли е вредно лютото?
- Не, вредно е прекаляването. То кара стомаха да отделя повече смилателен сок, което пък увеличава отделянето на останалите сокове от организма. В системата се вкарва излишно по-голямо напрежение. Ако е леко подлютена храната, няма проблем, още повече, че има ястия, на които им отива. За мен черният пипер е велика подправка, която дава вкус и аромат. Човек трябва да е естет, да се храни с финес и да готви така. Дори една обикновена яхния може да стане прекрасна гозба, ако се направи с мярка и баланс във вкусовете. Точно по този начин ще работи и храносмилателната система - с финес и баланс.
Много важно е храненето да продължава достатъчно дълго време. Така храната се сдъвква добре, приемат се течности. Обстановката е също от значение. Това води до по-правилно и пълноценно храносмилане. Светът не е направен да се натъпчеш, а да изпиташ и това удоволствие - кулинарното.
Храната трябва да се съобразява със сезона - ние имаме уникалния шанс да живеем на такава плодородна земя, че да имаме плодове и зеленчуци през цялата година.
- Алкохолът как влияе?
- Той е част от храната. Употребата на алкохол е част от културата на хранене. Трябва да можем да подбираме качествен алкохол, който да е сервиран с подходяща температура, да е допълнение към ястията, а не прекаляване и напиване заради напиването. Има американски термин за „социална доза“ алкохол, който няма точна мярка в милилитри. Той е това количество, което ти дава шанса да не се чувстваш различен.
- Можем ли да „уловим“ най-жестоките ракови заболявания на жлъчката и панкреаса?
- Може с годишните профилактични прегледи, които всички масово неглижират. Толкова опасни болести може да се хванат с обикновено изследване, което не е опасно, не е страшно, не е болезнено и е дискретно.