„Основна цел на Мъжкото католическо училище в Русе е да се научат трите езика: френски, немски и български. В програмата били включени още калиграфия, рисуване, география, история, аритметика, алгебра, геометрия, механика, ботаника, зоология, минералогия, химия, физика, астрономия, геология, антропология, логика, хигиена, национална икономика, гимнастика, пеене и музика“.
Това е извадка от една от разработките, събрани в неголемия по обем, но значителен с фактите и поводите за размисъл сборник „Германия в българското образование“. В него са публикувани съобщенията, които бяха направени по време на кръглата маса със същото название, която СОУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ организира преди малко повече от година по повод 130-ата годишнина от откриването на Дойче шуле в Русе. По време на форума бяха разгледани различни аспекти на немското образование в България - от
създаването на немскоезично училище
което е и едно от първите учебни заведения в Русе, които дават широка светска подготовка на учениците, до съвременните моменти в образователните и научните контакти на града с водещи в сферата на образованието, икономиката и всички сфери на знанието институции в Германия и Австрия.
Цяла година е била потребна, за да излезе от печат книгата със скромните 130 странички, в които са побрани 11 изследователски работи на преподаватели от Дойче шуле, русенския Исторически музей, Държавния архив, Русенския и Великотърновския университет. Това, разбира се, едва ли би могло да изненада хората, които са изкушени в събирането и издаването на приносни за интелектуалната биография на Русе книги, различни от личното творчество на любители, за които очерталата се тенденция „самиздат“ след началото на промените през 1989 година се превърна в единствения достъпен начин за „отпечатване на книга“, в това число и на немалко откровено графомански съчинения. Но тъй като в дадения случай със сборника на Дойче шуле определено
става дума не за логорея на самовлюбени лаици, а за четива с несъмнена полза
за ценители и бъдещи изследователи, не мога да подмина факта, че издаването и на този ценен сборник е било свързано с изнервящо търсене на средства и свиване в границите на позорните икономии /до вестникарската хартия, на която е отпечатано изданието/. Което, както и да бъде погледнато, звучи доста неласкаво, особено на фона на пръскането на доста пари за бляскави и шумни „имиджови мероприятия“, от които след приключването им не остава абсолютно нищо. Докато от тъничкото сборниче със светлосини корици със сигурност има какво да се научи и, защо не, дори да се вземе някоя и друга идея, която да е от полза.
Цитатът в началото на този текст е от разработката на Толя Чорбаджийска от Държавен архив - Русе, в която тя разказва за учебния процес в Мъжкото католическо училище в града. Авторката припомня, че негов създател е Иполито Луиджи Агосто от Ордена на пасионистите, бъдещ епископ на Никополска католическа епархия, в която е назначен за енорийски свещеник през 1870 г. Училището е открито година след назначаването на Агосто и първоначално е смесено, а през 1890 г. е създаден и първият гимназиален клас. От 1896 г. пасионистите са заменени от Ордена на „Нотр Дам де Сион“, той управлява католическото училище до 1948 г., като
основната тенденция - изучаване на чужди езици
и задълбочени основни дисциплини - се запазва. Показателно за учебния процес и за възпитанието на децата е, че като правило повечето учители са били от чужбина. През учебната 1905/1906 г. например четиримата преподаватели са били французин - Франц Амбдт, германец - Карл Ул, швейцарец - мосю Реми, и българин - Атанас Тодоров.
Прелюбопитни данни съдържат и другите публикации в сборника. Преподавателят по история в Дойче шуле Николай Чакъров проследява мястото на Германия в българските учебници по история от 1878 до 2012 г., като се възползва от темата, за да подчертае едно важно свое наблюдение: „Огромен плюс на всички учебници до 80-те години на 20 век е изключително лекият и четивен стил на изложение на материала, лишен от сложни изкази и прекомерна употреба на различни термини“. Нещо, което не може да се каже за днешните учебници, написани с явното намерение да се демонстрира научност, която не е нищо повече от наукообразност.
Марияна Димитрова от Историческия музей поставя акцент върху известни русенски личности, получили образование в Германия, преподавателките от Дойче шуле Марияна Георгиева и Наталия Иванова разказват за немската литература в българското образование и за Германия в родните учебни програми по география. Проф.Радослав Мишев разглежда политиката на Ото фон Бисмарк по отношение на българите и България, а проф.Христо Белоев споделя опит от контактите на Русенския университет и немскоезичните държави.
Доц.Добрил Христов разказва колоритни спомени за своето следване в Лайпциг и Рощок
където е завършил корабостроене. Освен че описва подробно немската система на висше образование, той припомня и интересни моменти от бита на студентите, които, макар и да живеели и учели в бившата ГДР, зад Берлинската стена, издигната през 1961 година, слушали радио Люксембург на немски и английски, в свободните дни работели като общи работници на строежи и в Презокеанското пристанище, като получавали до 35 тогавашни германски марки за 8 часа. Обядът в студентския стол струвал 1 марка, а за театър и опера студентите си купували абонаменти, които им осигурявали на по-ниски цени достъп до най-интересните постановки. „Един от нашите студенти донесе от България табла, която беше непозната за немските ни колеги. Тя обаче бързо и много им допадна и дървената кутия непрекъснато се местеше от стая в стая и до късно се чуваше тракането на заровете и пуловете...“, разказва русенецът.