На 5 юни вечерта около 19 часа охранителят Руслан Георгиев отива да застъпи нощна смяна, а заедно с него са съпругата и синът му. Детето се заглежда в черешата в двора на службата и баща му решава да му откъсне шепа плодове. Но всички клони в ниското са обрани и Руслан се качва на дървото. Тогава за миг настъпва най-ужасният кошмар - преди да свари да откъсне и една черешка, 125-килограмовото тяло на мъжа се стоварва върху два от шишовете на оградата.
Когато паднах, не можах да мръдна повече. Такава болка изпитах, че направо ми причерня. Жена ми извика Спешна помощ и хората дойдоха изключително бързо. През цялото време съпругата ми и сина ми ме придържаха, за да не пробият железата и корема отпред, разказва сега оцелелият по чудо Руслан.
Когато екипът спешни медици пристига, става ясно, че сами няма да се справят и трябва да повикат пожарникари със специализирана техника, за да изрежат винкелите и така да превозят пострадалия до болницата. Операцията на място се ръководи от д-р Сергей Ропай от ЦСМП, който е действа също изключително професионално. Пациентът им е впечатлен от изключително внимателното шофиране на линейката, тъй като при всяко тръсване изпитва огромна болка.
Най-страшна беше болката, когато започнаха да режат с ъглошлайфите, защото вибрациите направо ме разкъсваха отвътре, обяснява спасеният мъж.
Заради голямата кръвозагуба Руслан започва да губи съзнание.
Отзад усещах как шурти кръвта и имах чувството, че дишам през гърба си от дупката. Само си повтарях, че трябва да издържа, защото на 50 години и с дете в седми клас не ми се отива на онзи свят. Сега много се промених - разбрах, че трябва да обръщам повече внимание на дребните радости в живота, да съм благодарен за всеки ден и да ценя всичко, което обикновено си мислим за нищожно. Бутилки с вода съм подритвал, а умирах за глътка в Интензивното отделение, казва философски оцелелият бивш заварчик.
Не съм видял нито тунел, нито светлина - само едни винкели стърчаха от корема ми, шегува се днес Руслан.
Когато линейката го откарва с винкелите в болницата, дежурна е д-р Йонка Костова.
За първи път виждам такова нещо, а имам практика над 20 години, признава тя.
Типично по медицински описва състоянието на пациента си - разкъсан корем, десен бъбрек, а вторият винкел се плъзнал по цялата коремна стена.
Нямаше време нито за скенер, нито за някакъв допълнителен оглед - направо в операционната, казва д-р Костова. Тя не пропуска да отбележи професионализма на всички в екипа, които са действали като добре смазана машина за спасяване на човешки живот. Само пет минути е времето от смъкването на Руслан от линейката до качването му в залата.
В операционната влизат д-р Йонка Костова като шеф на екипа, хирургът д-р Виктор Чехларов, урологът д-р Венцислав Георгиев, съдовият хирург д-р Стефан Йовчев и анестезиолозите д-р Мартин Чулев и д-р Желева.
Изваждат винкелите много внимателно заради голямата опасност железата да са засегнали голям кръвоносен съд, от чието прекъсване смъртта идва за по-малко от минута. Първо вадят десния шиш, който е проникнал по-дълбоко в тялото на Руслан. Установяват тотално разкъсана диафрагма, наранено е дебелото черво, засегнат бъбрек вдясно и започват по хода на винкела да възстановяват кръвоносните съдове и органите. После се заемат с лявото желязо. Най-тежко е състоянието на диафрагмата и тънките черва, допълнено от хеморагичния шок от кръвозагубата.
Притеснявахме се да не настъпят после усложнения и инфекции, тъй като винкелите бяха ръждясали, но сме се справили добре, допълва д-р Костова.
Все пак на седмия ден отново влизат в операционната за ревизия за почистване на белия дроб и коригиране на корема, като тогава шеф на екипа е д-р Симеон Симеонов.
Дължа живота си на всички доктори, а се покланям пред д-р Костова - не съм вярвал, че ще оцелея, макар че много исках точно това.