Да разказваш на русенци за Румъния е рисковано начинание. Ние познаваме границата /и митничарите/, таксата на моста ни вълнува повече от сметката за водата, подиграваме се /често с основание/ на съседите и се изпълваме със самочувствие докато преминаваме източния район на Гюргево в посока Букурещ. Неволно сравняваме циганските коптори по пътя с нашите и естествено сме удовлетворени, че и те не са нещо различно. Когато пристигнат /по проект, разбира се/ гости от север, не ги приемаме за чужденци, а за хора от нашата черга, че и по-зле. Мнение си съставяме и от клиентите в русенските заведения - яката чалга им доставя истинска наслада, което автоматично ги изхвърля от джаза. А русенци знаят много за джаза. Жалко, че когато пътуваме през моста, стигаме обикновено само до Букурещ, летищата, „Икеа“, моловете и двореца на Чаушеску.
Ако в някой от последните топли уикенди скуката налегне семейството, препоръчвам
Румъния - малко на север и малко на запад, поне до Сибиу
Кратка справка по навигация в интернет показва, че най-прекият и добър път до Трансилвания е през Питещ през лек проход в Карпатите и е дълъг само 343 км. Истинската красота обаче се крие в малко обиколния, но пък изключителен път през Трансилванските Алпи, както с право наричат Фъгърашките планини.
Началото на шосето е от градчето Куртя де Арджеш и преминава през най-високите планини в Румъния. Пътят е строен в периода 1970-1974 г. като стратегическо военно трасе и вид застраховка на Чаушеску от случилото се в Чехословакия през 1968 г. За да пробият скалите, румънските войничета са взривили почти 60 тона динамит само в западната част на 900-метровия тунел. Панорамната гледка и надморската височина превръщат Трансфъгърашкото шосе в атракция, предпочитана най-вече от екстремните мотоциклетисти и тестдрайвърите на нови модели спортни коли.
Пейзажът се сменя от широколистни букови гори през дъбови, борови и достига до широките алпийски ливади. Пътят вие серпентината си през дефилето на река Арджеш и достига след последното село до замъка Пойенари - някога обитаван от Влад Цепеш, познат повече като граф Дракула. По шосето няма нито една дупка, която да вгорчи живота на шофьорите. Личи, че поддръжката е редовна и съвестна. Точно до водопадите, които спускат пелерините си от високите върхове,
предприемчиви търговци предлагат домашно приготвени деликатеси
Този район е известен с кашкавала и десетките видове наденички, суджуци, сушеници и други изкушения, придружени с домашна цуйка /ракия/. Цените са повече от добри и изненадват приятно българския гост. Вкусът им - очарователен! Още повече, че преди да купиш каквото и да било, имаш право да опиташ и да прецениш дали да вземеш от продукцията. Не липсват и търговци на агнешки кожи и топли домашни обувки от чиста вълна, които свалят цените веднага, щом разберат, че насреща им има българи.
Най-високата точка на Трансфъгърашкото шосе е на 2034 метра надморска височина, а там е и езерото Бълея, което цяла година не е успяло да освободи водите си от студената прегръдка на леда. Гледката е приказна, а преживяването
много напомня на 48-километровия път от Австрия към Италия Гросгльокнер
Той е строен по времето на Хитлер като държавен проект за спасяване на местното население от безработицата и икономическата криза, а другият 40 години по-късно от друг диктатор, пак по държавна линия, но за спасяване на собствената му власт. Разлика в гледката почти няма, тъй като природата е щедра на нюанси. В подножието на австрийското шосе обаче се плаща и цената за автомобил е около 35 евро, докато румънското е напълно свободно.
Така, заради приликите, сравненията продължават, но някак неволно Румъния започва да се мери с... Австрия. От табелата на Сибиу усещането за Запад се засилва. Първо с къщите - ламаринените покриви на Влашко не съществуват и вместо тях са наредени плътно и ювелирно тънки плочи, а сръчни майстори са заиграли и с цветовете. По улиците е чисто, а площадът е типично саксонски - кръг и църква. Впрочем кутиите за дарения до входа на храма имат надпис на немски Fur die Kirche, което още повече засилва усещането за другия свят, този, на който се дивим и който славославим.
Общото между Русе и Сибиу освен западните архитектурни повеи
е това, че и в този град са се случили десетки събития за първи път в историята на Румъния. Списъкът в съкратен вариант е този: първата болница, първата библиотека, първото училище, първата аптека в Румъния, първата фабрика за хартия, първата книга на румънски език, първата книжарница, първият календар, първата пивоварна, първият музей, първият мост от желязо, първата румънска банка пази най-старият хербарий в Румъния, първата водноелектрическа централа, първият хандбален отбор, първата зоологическа градина, първото лятно кино, първият музей на фармацията и т.н. За всичко това има изписано достатъчно в справочници и интернет.
Това, че преди повече от 600 години градът се е наричал Херманщадт и едва през 1919 г. получава румънското име Сибиу, се е отразило както на атмосферата, така и на хората. Спокойствието и уюта, характерни за Австро-Унгарската империя, дори социализмът не е успял да унищожи. Вероятно това се харесва и на днешните жители,
които са си избрали за кмет етническия германец Йоханис Вернер Клаус
За една наистина добра туристическа обиколка посещението на местен ресторант си е задължително. Голяма част от тях са на същите места повече от пет века. Там традиционно изпращат гостите си с ябълки - за свежест и продължаващо удоволствие от доброто обслужване.
След Сибиу разходката може да продължи към Бран и прословутия замък на Дракула. Разбира се, че всичко е фантазия и Влад Цепеш изобщо не е бил вампир, но пък новият частен собственик на замъка няма нищо против да взема по 25 леи за вход на човек. Средновековният обект е заобиколен от съвременни дюкяни за сувенири, като най-много са аксесоарите за кръвопийци. Това се търси, това се харесва, това се продава. Ако човек се придържа към историческата истина, би могъл да приеме замъка дори за чаровен с мебелировката и тесните стъпала към кулите. Другият образ е изкуствен и твърде натрапчиво горчив. По-добре пътят да продължи към Букурещ и неговите афиши за гастроли на именити модерни артисти.
Всъщност докато България спори с Македония чия собственост са цървулите, а Русе внася документи за Европейска столица на културата, Румъния гледа към западните си съседи, а Сибиу преди пет години беше наистина културна столица на Европа.
Що е то овчарска торбичка по трансилвански - на стр.11