За 36 години тя е бракосъчетала около 25 000 влюбени двойки и в професионалната си кариера няма нито една булка-беглец. Тя е Мария Козовска, а ликът й е на всички снимки, запечатали най-важния миг за двама души, които пред нея се вричат на вярност и любов. И макар че на застаналите пред нея задължително се вика „Горчиво!“, тя със сигурност е от малцината общински служители, които неизменно правят хората... щастливи.
В един слънчев септемврийски ден в обедната си почивка Мария сяда до фонтана срещу Общината, а малко след това две млади жени с бебешки колички я приближават, за да й кажат, че пожеланията й за доверие и разбирателство в семейния живот са се сбъднали. Майките са две сестри, и двете венчани от нея. А Козовска дори си спомня, че по-малката е сключила граждански брак на сакралната дата 12.12.2012 година.
Такива мигове топлят сърцето на Мария Козовска, която от началото на октомври вече е пенсионерка.
Един от последните бракове, сключени пред нея, е между русенка и румънец
Ритуалът е в Общината, а румънските гости я изненадват с прекрасна идея - да поздравят младоженците с песен, а след това да оформят тунел с ръце и букети, през който двойката преминава.
Мария споделя, че през последните години в Русе са зачестили смесените бракове, което привнася към нашенската традиция голяма доза европейски елементи. Тя разказва, че обикновено на такива бракосъчетания присъства преводач. И тя винаги се съобразява с това, говори по-бавно, за да може всичко да стане ясно. Когато човек прави такава важна крачка в живота си, няма как да сложи подпис и да остане в неведение или пък объркан в превода, смее се Козовска.
Впрочем кариерата й на длъжностно лице при баркосъчетанията започва по същия начин -
една от първите й венчавки също е между русенка и чужденец
Разликата е, че младоженецът е французин. Европейското възпитание веднага си проличало - щастливият мъж не пропуснал след церемонията да стисне ръката на служителката и да й благодари за хубавите пожелания, най-вече за трайността на връзката им. Все пак и за двамата това бил втори брак. Годината, когато това се случва, е 1993-а. Оттам нататък браковете с чужденци стават обичайна практика.
Най-възрастната двойка слага подпис пред нея тази година
Дамата е 70-годишна, а господинът - на 78. Когато хората са живели дълго време заедно, а накрая са решили и да официализират връзката си, винаги си личи, казва Козовска. Когато работиш с различни хора дълго време, се научаваш да бъдеш психолог, споделя тя.
Довчерашната общинска служителка смята, че в браковете между по-възрастните няма лошо, защото тогава те имат нужда от подкрепа и топлина. Обяснява обаче, че такива бракове не се сключват само по емоционални причини. Обикновено те са свързани с уреждане на социални и материални придобивки, наследства и други подобни въпроси.
В практиката на Козовска не липсват и бракосъчетания на непълнолетни. За тях се иска специално разрешение от Русенския районен съд. През 2013-а тя е оженила две такива двойки от малцинствата.
Иначе през последните години
браковете намаляват, а възрастта на младоженците се увеличава,
отбелязва още Козовска. Докато по-рано годишно женитбите са били между 1000-1050, то сега тази бройка е паднала под 700.
Общинарката разказва, че след толкова много ритуали нито веднъж не й се е случвало да попадне на булка-беглец. Шегува се, че у нас хората са практични и се отказват навреме. Все пак си спомня един провален брак. В уречения час в Обредния дом никой не се появил. Чакахме час-два, а накрая решихме да им звъннем, за да разберем какво се е случило. Така разбрахме, че няма да има сватба, връща лентата Козовска. Това се случва през 90-те години. Долу-горе по същото време имало и още една отказана сватба.
Наблюденията на Козовска сочат, че напоследък младите късно се женят. Повечето свиват семейно гнездо на по 28-30 години. Други пък предпочитат да не скрепяват връзката си с подписи и документи, водени от разбирането, че е достатъчно просто да се обичат.
По ирония на съдбата
децата на жената, оженила хиляди двойки, са в групата на неженените
Козовска има син и дъщеря и те живят на семейни начала, имат деца, но така и не са се възползвали от услугите на майка си.
Мария споделя, че това никога не е било повод за конфликт помежду им, защото тя е привърженик на разбирането, че младите трябва да бъдат оставени сами да правят важните избори в живота си. Вярва обаче, че семейните традиции, в т.ч. и браковете, ще се възродят при едни по-добри условия на живот в България. Разказва, че голямата й внучка Рая, която е втори клас в Европейските езици, била голям фен на сватбите и в събота и неделя, когато баба й била ангажирана с церемониите, винаги я придружавала, за да гледа красивите булки.
Бракосъчетанията са приятната и емоционална страна от професията на служителя по гражданско състояние, но освен нея има и рутинна работа, свързана с документацията.
Верните и точни документи са не по-малко важни,
грешките в тях могат да усложнят живота на хората,
споделя Козовска. Тя разказва, че началото на кариерата й започва през 1977 година, когато официално се въвежда системата ЕСГРАОН. Младата Мария била назначена за кодировчик - всички лични данни тогава се въвеждали с код. По-късно общинската служителка започва да работи в картотеката на службата по гражданско състояние, а от 1993 година поема и бракосъчетанията. Когато това се случва, работното й място е изнесено в Обредния дом. Козовска пази много хубави спомени оттам, държи да сподели прекрасните си впечатления от бившия директор на дома Лидия Гънгалова. Казва, че Гънгалова е била перфектен организатор. Такава била и шефката на „Гражданско състояние“ Албена Арсова.
Допреди да се въведат компютрите
свидетелствата за граждански брак се пишели на ръка и с писалка
Новите технологии обаче навлизат все повече в администрацията и от 2010 година започнахме да подписваме браковете с електронни подписи, разказва Козовска. Тя очаква, че след няколко години хората ще влизат в интернет и оттам ще могат да си теглят необходимите документи.
По всичко личи, че Мария Козовска наистина си е обичала работата, а съприкосновението с млади и щастливи хора я е зареждало с положителни емоции и витална енергия. Когато през октомври тя се пенсионира, не случайно беше удостоена от кмета Пламен Стоилов със златна значка „Русе“. Бях много приятно изненадана, не съм очаквала това внимание, толкова се развълнувах, че бях оценена, споделя емоциите си новата пенсионерка.
За разлика от много други, които излизат в заслужен отдих Мария Козовска не се коси какво ще прави на една пенсия. Казва, че знае две и двеста, стига да е жива и здрава. Какъв дух има показва фактът, че вместо да се оплаква, като истинска европейка си подарява прекрасен круиз по Дунава. И така прибавя още един незабравим спомен в колекцията си.