Ден преди да празнува своя имен ден, Спас Николов влезе в новините като момчето, което се е спасило от утъпканата пътека на децата, израсли в домове, и продължило по собствен път - труден, но негов. Той бе избран за вдъхновител на онези младежи, които тази година напускат социалните институции и трябва да преживеят челния сблъсък с реалността - без грижа, без надзор, без опора, без подслон, без осигурена три пъти на ден храна...
На 28 май Спас бе
специален гост в Слънчевата зала
на Националния исторически музей в Бояна, където президентът Плевнелиев посрещна над 200 абитуриенти от цялата страна. Младежите бяха различни, но с обща съдба - всички израснали в специализирани институции за деца в неравностойно положение. А Спас държа реч - написана лично от него, откровена и истинска. С думите си момчето разказа кой е, откъде е и колко големи са мечтите му. Точно заради старанието му да сбъдва мечтите си президентът на страната го покани на вечеря и разговор без протоколни бариери.
Това е втората им среща, след като миналата година момчето от дома в Исперих получи стипендия от държавния глава. Още тогава Спас прави впечатление на Плевнелиев с откровеността и смелостта си да задава и повдига въпроси, които обикновено се спестяват при официални събития.
Целта ми беше да кажа на президента, че
в домовете има много неща за ремонт
и трябва да се промени изцяло отношението към децата без родители и да се влезе в домовете на проверка тайно, без предупреждение, пояснява Спас.
За него било важно да каже, че архитектурната среда в градовете не е дружелюбна към хората с увреждания, а младежите с ментални увреждания нямат никакъв шанс в Бюрото по труда.
Когато сега ме поканиха да приветствам децата и отново да се срещна с Росен Плевнелиев, поставих условие на протокола - или ще кажа каквото искам аз, или няма изобщо да дойда, разказва вече студентът.
Спас е роден на 20 май 1994 г. в Осенец. От първите си дни е оставен в дом. Има родители, които не са били в състояние да го отглеждат. Него и останалите му братя и сестри.
Тези хора не ги чувствам като родители, макар да изпитвам някакво уважение към тях.
Нямам усещането за майка и баща
защото те нито веднъж не са ми помогнали с каквото и да е. Думите на младежа са тежки, но са истински и изстрадани.
Когато става на 7 годинки, Спас е преместен в дом "Лудогорие" в Исперих. Там остава до 12 клас, като успешно се дипломира в местната гимназия по селско стопанство.
Имах намерение да уча туризъм, но учителите бяха скептично настроени към домските деца и не ми позволиха, разказва Спас.
Записва специалност "Земеделец", но това съвсем не ляга на душата му. Влекат ме компютрите, те са ми хоби, но за професия съм избрал социалната работа, продължава той.
За годините, прекарани в дом "Лудогорие", младият мъж си спомня едновременно с благодарност и с гняв. Казва, че е видял много нередности, но и достатъчно добри хора, които са го подкрепяли.
Карали са ме да прося
и само защото имах симпатична усмивка, успявах да се прибера минимум с 2 лева и да отърва боя, разказва той.
Спас успял да хване двата периода от реформата в домовете - тарторския и маминия. В първия се слушала волята на по-големите, които не пестели шамарите за мъниците и ги ползвали като лична свита. Когато настъпили промените, властта била отнета от тарторите, а грижата за по-малките поели екипни ръководители. На възпитателките им казвахме "мами", а и те така се държаха с нас - по-мило и загрижено, обяснява момчето.
Макар положението му да не е било от най-приятните за детство, Спас е доволен, че поне е имало желязна дисциплина по отношение на училищните ангажименти. До 16 ч домът се заключваше и няма мърдане, докато не си напишеш домашните, пояснява той. Сега, при по-свободния режим, често имало неграмотни деца в трети клас.
Бъдещето на тези социални институции е ясно - ще бъдат закрити, а на тяхно място навсякъде ще се появят Центрове за настаняване от семеен тип. Това, че сменят думичките, нищо не означава -
изоставени деца ще има винаги
а приемните семейства не са достатъчно, за да поемат всички, анализира бъдещият социален експерт. Той е огорчен от танденцията някои приемни семейства да вземат деца само заради гарантирания доход и да не влагат никакви родителски чувства във възпитанието на малките. Лично аз мисля, че трябва независими комисии да правят оценка на тези хора поне шест месеца, преди да настанят в дома им дете, за да са сигурни, че няма да го ползват като банкомат, казва Спас Николов.
Ясното познаване на материята отвътре го кара да запише специалност "Социални дейности" в Русенския университет. Живее на общежитие, плаща наем, а пенсията му е 150 лева. Не е доволен, че много от съседите му демонстрират финансова стабилност и въпреки това заемат местата в студентските жилища, но съзнава, че това не е въпрос по силите му. В стола не ходи, тъй като месечната му издръжка не стига за менюто там. Благодарение на уменията си в ремонта на компютри свързва двата края. Не че не съм гладувал - гладувал съм, особено като се натрупат много почивни дни, но и не съм претенциозен, добавя Спас. Щастлив е, че има много приятели, на които винаги може да се обади за заем, който после пък връща с първите изкарани пари.
Харчовете на студентите включват и учебници, но по-неприятно е, когато
за сигурна тройка трябва да си купиш книжката на доцента за 15 лева
На един му отказах, защото дадох 3 лева за копиране и я прочетох, признава Спас и обяснява как се готви за всеки изпит - чете, пише сам и се опитва да разбира материята, а не да я възпроизвежда механично.
Това е причината той толкова да се нуждае от работно място. Поне за лятото. На срещата с президента Плевнелиев шефове на държавни служби се наредили за снимка с абитуриентите, обещали щедро работни места и стажове, но всичко си останало там, в Бояна. Разочарованието само дошло след няколко отказа от телефонни разговори. Сега Спас събира компютри - стари, ненужни никому, за да ремонтира сам техниката и да поднови оборудването в отделите "Социално подпомагане". Като на бъдещи колеги, докато търси работа - по хоби или бъдеща специалност.