Въпреки ниските цени на продукцията и по-малките от очакваното приходи, арендаторите от Русенско продължават да купуват ниви, научи „Утро“ от председателя на фермерския съюз „Дунавско зърно“ Иван Караиванов. Той подчерта, че не е правилно да се слагат всички зърнопроизводители под един знаменател. „Който има възможност - купува, който няма - не купува“, каза Караиванов.
Според председателя на „Дунавско зърно“, който е и член на Управителния съвет на националната браншова асоциация, фермерите от Русе, Силистра, Добрич и изобщо района на Североизточна България са доста облагодетелствани тази година, тъй като в сравнение с колегите си са прибрали богата реколта. За пример той даде областите Бургас, Сливен и Враца, където добивите от царевица са от порядъка на 300-400 кг, а от слънчоглед - по 150 кг от декар, което е двойно по-ниско от средното в Русенско и при всички положения под себестойността. В тези райони повечето зърнопроизводители ще бъдат на загуба и може да се очаква, че наистина няма да имат възможност за покупки на още ниви.
Въпреки вдигналият се напоследък шум около отпадането на забраната за покупка на земеделска земя у нас от чужденци от 1 януари, хората от бранша не очакват положението кой знае колко да се промени. Позицията на зърнопроизводителите, които категорично не желаят присъствието на множество физически лица - купувачи на ниви, е разбираема. Освен че биха увеличи конкуренцията на пазара, те биха направили последващите преговори за отдаването на нивите още по-проблематични. Едва ли обаче може да се очаква множество кандидат-купувачи изведнъж да се изсипят у нас след 1 януари, тъй като на практика и сега чуждестранно лице може да си купи земя, като регистрира едно ООД с 2 лева капитал. Ясно е, че поради голямата раздробеност на земята у нас големи инвеститори в тази сфера няма и досега те на практика влагаха в земеделието ни индиректно, чрез няколкото публично търгувани фонда за земеделска земя. Те бяха на практика единствената конкуренция на арендаторите, които все пак успяха да закупят около 2/3 от изтъргуваната в последните 10 години земя.
Отпадането на забраната е ангажимент, поет от страната ни с подписване на договора за присъединяване към ЕС, който е в съзвучие с основния постулат за свободно движение на стоки и капитали в рамките на съюза. Като пълноправен член на Европейския съюз България ще трябва да отговори на общоприетите европейски правила и принципи.
Воплите как богатите западняци ще ни изкупят земята, приличат малко на смешния плач на британците, очакващи през 2014 г. милиони българи да залеят трудовия им пазар. Все пак и ние имаме право да изкупим тяхната земя. Така че усилията трябва да се насочат към увеличаване на покупателната ни способност, а не в издигането на забрани.