Десислава Дивчева е един от най-големите русенски спецове в изборите. От 1999 година насам участва във всички вотове като член ту на Общинската избирателна комисия, ту на Районната избирателна комисия от квотата на Коалиция за България. Пропуска единствено референдума за АЕЦ „Белене“. Освен член на комисиите е била и техен секретар, а за последните избори на 25 май за Европейски парламент тя стана и председател на Районната избирателна комисия. 

Ако попиташ средностатистическия русенец кой е председател на РИК-а, най-вероятно няма да знае. Но споменеш ли името на Силвия Митева, със сигурност повечето ще се сетят за последното Златно момиче на България в художествената гимнастика, за русенката, която прослави страната ни. Сега вероятно се питате какво общо има едното с другото. Отговорът е: роднинската връзка между гимнастичката и председателката на РИК за евровота на 25 май тази година.
Десислава Дивчева е леля на Силвия Митева
Двете са много близки, въпреки че Деси е в Русе, а племенницата обикаля света, вече не като състезател, а като международен съдия и треньор. Именно лелята и бабата на Силвия дават идеята за ремонт на тавана на семейната къща, за да подредят там сбирката с доказателствата за спортната слава на Силвия. Но по-важно е, че гимнастичката и сестрата на нейната майка Силвия Дивчева-Митева са свързани не само по кръвна линия, но и чрез приятелство.
Деси разказва, че навремето, когато гимнастичката била още малка, проявявала силна ревност към нея. Ако я видела с момиче, й викала „Деси“, а щом била с момче, я наричала „мамо“. За тази привързаност със сигурно е допринесъл и фактът, че фамилиите Дивчеви и Митеви все още живеят в един дом.
Всички, които се интересуват от гимнастиката, познават спортното семейство Митеви - не само 28-годишната доскорошна състезателка Силвия, но и нейната майка и треньорка със същото име, както и баща й Димитър, който в момента е старши треньор на младежкия национален отбор по спортна гимнастика и напоследък негови възпитаници се представят блястящо в Европа.
Десислава Дивчева не е спортистка,
но също е играла художествена гимнастика
Преди много години, когато била малка. Влязла в залата, за да прави компания на кака си Силвия. Когато сестра й отишла в националния отбор, Деси се отказала от този спорт. Интересът й се насочил към друго предизвикателство - състезателните танци. По тях се запалила случайно, като видяла две деца да игрят валс. Така се влюбила в танците, че почти 20 години отдала на този спорт. Първият й партньор бил Владо Райчев, с година по-голям от нея. И двамата учели в училище „Възраждане“, там и тренирали. Стигнали до клас Б, само на стъпка от най-високия клас А. После Владо отишъл войник и Деси танцувала с Евгени Бочев, току-що завърналия се от казармата син на Бочо Бочев, един от създателите на кабелната телевизия „КИС 13“. И до днес бившата танцьорка се вълнува от този спорт и когато има възможност, не пропуска състезание. Любими са й латино танците, когато гледа двойките, споделя, че й идва да излезе на дансинга, но в обичайния си живот казва, че не се изкушава.
Деси може и да зарязва активния спорт, но остава близка до него покрай семейството си. Неофициално помага на гимнастическия клуб „Акро“, в който сестра й в момента е старши треньор, а зет й - зам.-председател на ръководството. Там учи децата на някои стъпки от танците, организира им състезания и... лично изработва триката им, измисля и моделите. Нейно трико носи и състезателка от Пловдив, а моделът е изключително атрактивен с националните си мотиви. Деси
шие всичко на един стогодишен „Сингер“ от прабаба си
по бащина линия. Очевидно от нея е наследила този талант. Тя издава, че през годините всички трика на известната й племенница, без тези за последните състезания от световното и олимпиадата, са нейно творение.
Моделите измисляхме заедно със сестра ми, съобразявахме ги със смисъла на съчетанието и с музиката, после сядах и шиех, а след това двете отново заедно ги украсявахме, разкрива технологията на творческия процес Десислава Дивчева.
Покрай триката на Силвия оставали много парчета плат и вместо да ги хвърля, въображението на Деси им намерило приложение -
превърнало парцалките в кукли
При това не обикновени, а много забавни - необичайни животни и хора, сътворени с чувство за хумор. С тях радва децата на свои приятели и познати. Само ги подарява и това й носи удовлетворение. Според семейството й няма нещо, което да се прави с ръце и тя да не го умее. Още като малка обичала да рисува, днес този нейн талант се проявява в приложните изкуства - изработването на триката, куклите и рисуваното стъкло. Но това е само хоби, макар че според племенницата, ако е на Запад с тези свои умения би се реализирала и живяла много добре.
Пеенето също й се удава, но и то е просто забавление. Своя музикален талант социалистката проявява само в близка компания. Най-уверена се чувства на купоните на „Червена роза“ и особено на караоке вечерите, които червените дами организират често.
Деси признава, че не може да се мери със самородния талант на майка си - известната доскорошна секретарка на БСП-Русе Мария Дивчева. Наскоро, докато вършела някаква работа в домашната градина, запяла, а един от съседите помислил, че слуша изпълнение по радиото.
Извън художествените си занимания председателката на РИК-Русе си изкарва хляба от 2 години като
експерт в русенския Червен кръст
Преди това е минала през доста служби, но споделя, че на това място много й харесва, защото е далеч от политиката и помага на хората. А и с шефа си д-р Руденко Йорданов добре се разбират.
Иначе Десислава Дивчева е завършила стопанско управление в Русенския университет. Първата й работа е в частна фирма, вносител на въглища, а след това става секретарка на областния управител Веселин Заяков. Тази служба всъщност я прави популярна в обществените и медийните среди. През това време тя е като щит за своя шеф пред журналистите, които често го търсеха заради драматичните събития през 1995-1996 година, които бяха белязани от поредица стачки, протести и хлебна криза. След като свършва мандата на Заяков, Деси работи в Пристанищен комплекс, във фирмата, която събираше екотаксите на Дунав мост, за известно време и в хотел „Дунав“, а след това и в Агенцията по вписванията.
Връзката й с БСП направо е лична
Казано на шега, тя е наследствено обременена. Не само защото почти целият трудов стаж на майка й е минал в офиса на партията - първо в БКП, а после в БСП.
Деси споделя, че левите идеи са й генетично заложени, защото по бащина линия родът й е дълбоко свързан с тях. Прадядо й Петър е бил организатор на първата стачка на транспортните работници и затова негова снимка има в Музея на транспорта. Бащата и майката на баща й са били ятаци.
Деси Дивчева обаче е категорична, че изборът й да членува в БСП е напълно осъзнат. Казва, че влиза в партията след 2000 година, когато вече е зрял човек. И уточнява, че като секретарка на областния управител не е била с червена книжка.
Председателката на РИК не е доволна от резултата на своята партия на последните избори, но пък е удовлетворена от работата на комисията. Споделя, че в РИК е надделял професионализмът, а 
политическите пристрастия са били оставени настрана
Подобно на други партийни активисти и тя се вълнува от слабата активност на русенци на европейския вот и намира, че е разумно да се помисли не за задължително гласуване, но поне за стимули, които да повишат интереса на гражданите към изборите. Например преференциални цени при ползване на административни услуги.
Дивчева смята, че след тези избори БСП трябва да си направи много сериозни изводи. Не се наема да критикува лидера Сергей Станишев, защото не смята, че вината е само негова. Споделя, че според нея решението на последния партиен конгрес той да остане начело на БСП е било правилен ход. Без това шансовете му за председател на Партията на европейските социалисти нямаше да бъдат толкова големи, каквото и да говорим, българин да се изкачи на такова ниво, си е голямо постижение и аз мисля, че за съжаление гражданите и дори моите съпартийци не успяха да оценят този факт, казва Десислава Дивчева. Без да има претенции за голямата политика, тя е убедена, че у нас дребнавото противоборство на всяка цена ни пречи да се отлепим от дъното.