Голям брой избиратели изпратиха послание за недоволство от ЕС на изборите за Европейски парламент, които приключиха в неделя. Политиците веднага отговориха, като започнаха борба за територия, пише американският вестник "Уолстрийт джърнъл".

На пръв поглед проблемът, по който спорят, изглежда тривиален – трябва ли постът председател на Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, да отиде при бивш дългогодишен премиер на Люксембург или при някой друг? Но в действителност става дума за много повече от годността на Жан-Клод Юнкер да заеме поста. Това е битка между новоизбрания парламент, много от чиито 751 членове смятат институцията за най-легитимния израз на демокрацията в ЕС, и някои от 28-те национални правителства в блока, чиито лидери заседават заедно в Европейския съвет.

В последните пет кризисни години битката за власт в Брюксел между трите институции – Комисията, Съвета и Парламента, се водеше по начин, задаван от Съвета. Държавите членки, начело с Германия, взеха инициативата в очертаването на стратегия за справяне с кризата в еврозоната. Но, ако те са съгласни с едно нещо, това е, че ЕС страда от липса на легитимност, от "демократичен дефицит".

Отчасти причината е, че Комисията, която предлага закони и преценява дали страните членки спазват законите в ЕС, не се избира. Председателят се номинира от Съвета и той, до този момент винаги той, избира другите комисари, по един от всяка държава членка, и техните ресори. Ролята на парламента е ограничена само до гласуване с да или не.

Но според Лисабонския договор, който влезе в сила през декември 2009 г., председателят на Комисията трябва да бъде избран "в светлината на" резултатите от европейските избори. Възползвайки се от това, депутатите от основните политически групи избраха видни фигури за изборите като свои кандидати да оглавят Комисията.

Дясноцентристката Европейска народна партия избра Юнкер и спечели най-много места в Парламента. Но лидерите, на срещата на върха след изборите във вторник, не утвърдиха Юнкер. Според Европейската федералистка партия, която подкрепя по-дълбока интеграция в ЕС, но не успя да спечели нито едно място на изборите, това представлявало "първия преврат в ЕС, извършен от Европейския съвет срещу Европейския парламент и европейските граждани".

Много членове на Европейския парламент, дори тези от другата страна на политическия спектър, твърдят, че Юнкер е единственият кандидат с достатъчно легитимност, за да оглави Комисията. И те намекват, че смятат да се борят за своята територия. Но мнозина представители на страните членки приемат с насмешка твърдението, че Парламентът олицетворява европейската демокрация. Те твърдят, че той е отдалечен и изборите за него са белязани с ниска избирателна активност и протестни вотове. Водещите кандидати са малко познати извън страните си. Според тях демокрацията се намира не в Парламента, а в националните правителства.

Някои правителства се противопоставят на Юнкер, защото не искат да създадат прецедент, който би дал на Парламента правото да извършва ключови назначения. Но Юнкер има опоненти като Унгария и Великобритания и по политически причини. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че няма никакъв смисъл да се назначава европейски федералист като Юнкер, след като голям брой избиратели отправиха силно послание, че искат по-малко, а не повече ЕС. Лидерите трябва да вземат предвид изразените възгледи в избирателните урни, каза неговият говорител.

Почакайте малко, казват привържениците на Юнкер. Проевропейските партии, които подкрепят идеята за водещ кандидат, все пак държат 70% от местата в Парламента. Избирателната активност от 43% надвишава тази на изборите за Конгрес в средата на мандата в САЩ и никой не твърди, че те не са легитимни. До този момент само малцина правителства публично се обявиха срещу Юнкер. Тъй като решението може да бъде взето с квалифицирано мнозинство, те могат да бъдат победени при гласуването. Но Херман Ван Ромпой, проницателният белгийски политик, който председателства Съвета, вероятно ще предпочете единодушно решение.

Много официални представители казват, че голяма част от привидната подкрепа сред лидерите на ЕС за Юнкер е хладна. И със сигурност има други кандидати, които могат да привлекат широка подкрепа, включително финландският премиер Юрки Катайнен и Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд. Но ако публично се откажат от Юнкер, лидерите биха се озовали в тежка битка с Парламента. Всяка последваща номинация за председател на Комисията почти сигурно ще бъде отхвърлена от него. Битката между институциите би могла да се проточи до края на годината и след това, заплашвайки да парализира вземането на решения.

Ако всички страни защитават упорито позицията си, единственият изход би могъл да бъде любезно слизане от сцената на Юнкер. Може би при елегантно оттегляне той би могъл да замени Ван Ромпой. Така няма да се сложи край на институционалната битка между Парламента и Съвета. Но това е битка, която предвид последните пет години, е трудно да си представим, че Съветът би загубил, поне в обозримо бъдеще.