Само Наташа Димитрова си знае какво е да си радиожурналист. При това на най-слушаната национална медия, когато става дума за сериозни новини. Нейното обяснение е просто и лаконично: „Това е друг начин на живот, различен от този на останалите хора.“ Наташа е почти като Спешна помощ: 24 часа на разположение, без разпускащи уикенди, с кратки и винаги нащрек отпуски. Живее нонстоп като на слалом, защото радиото е една от най-бързите медии и или отговаряш на изискванията й, или просто излиташ от пистата.
Да работиш за „Хоризонт“ е огромна отговорност, иска се бърза реакция, остра мисъл, защото когато си в ефир, няма кой да те покрие. За сметка на това, когато си свършиш добре работата, се чувстваш удовлетворен. Но, както споделя Наташа, истински щастлива е, когато слушателите асоциират Русе с името и гласа й. Много се радва, когато чуе, че русенци, които живеят в чужбина, от нея се информират за новините в родния си град. Един от най-милите моменти в кариерата й е срещата с жена в русенско село, която като чува името й, казва:
Значи ти си Наташа Димитрова, може ли да те пипна?
По онова време кооперациите по селата, т.нар. „орсовки“, не даваха хляб на хората, които не бяха техни членове, спомня си журналистката. И тя обикаля из региона, за да прави репортажи за тази дивотия. Затова и тази женица от село, която многократно е слушала кореспонденциите на Наташа в ефира, е радостна да я срещне и да се запознае с нея, да се докосне до истински журналист, който разказва на света за нейните проблеми.
Иначе горещите и трагични спомени в битието на Наташа Димитрова са многобройни: природни бедствия, тежки катастрофи с много жертви като тези на беленския мост, аварии като взрива в „Дунарит“ и пожара в „Оргахим“, драматичната зимна обстановка, знаковите убийства. Все новини, които бележат дните и нощите й и понякога дори ги сливат.   
Двете катастрофи край Бяла с многобройни жертви са събитията, които най-дълго преживява. През 1993 година румънски автобус катастрофира и всичките пътници загиват. Кореспондентката на БНР трябва да предава от мястото на инцидента, а отскоро работи за националната медия. На последните изречения
не издържа и се разплаква в ефир
Няма нищо по-човешко от тази реакция и затова не мисля, че това беше професионален гаф, връща се назад Наташа към онази касапница. С тези неща няма свикване, ако свикнеш, значи ти липсва човещина, а журналистиката се прави от хора и за хора, коментира Наташа. Но веднага добавя, че тази професия те учи в такива моменти да запазваш самообладание, за да си свършиш работата, после обаче рухваш. Точно така се случва през 2006-а, когато беленски автобус пада от моста край града след удар с камион и загиват 18 души. Дни наред кошмарната гледка и трагедията на близките я преследват.
Взривът в „Дунарит“ е друга трагедия, която кореспондентката няма да забрави. Тогава се случва прецедент в БНР - прекъсват излъчването на Народното събрание, за да се включи тя с репортаж от мястото на инцидента.
Наташа никога няма да забрави и една от най-тежките зими в Североизточна България, която я превръща в бяла пустиня. По онова време съпругът й Силви Стефанов е зам.-директор на РТВЦ-Русе. Телевизионният оператор Кристиян Томов се навива да снима от хеликоптер, но нито един журналист не се осмелява да лети. Силви отправя офертата към жена си, а тя, противно на очакванията му, веднага грабва магнетофона и микрофона.
Най-драматичното й преживяване е час и половина летене с хеликоптер
от който виждат само покриви на къщи и БТР-и. Понеже операторът няма друг начин да направи панорамни кадри, машината непрекъснато се върти. Вибрациите, целият шум и студеният ад чак до Силистра буквално ме разбиха, вече си мислех, че ще умра, и започнах да съчинявам последно сбогом със сина ми, за да му кажа, че го обичам, разказва журналистката. Рискът обаче си заслужава, защото тези впечатления правят репортажа й истинска находка.
Разбира се, че не винаги е така. Има и журналистически делници, когато просто отразява някое официално събитие. Едно такова обаче без малко тотално да преобърне живота й. Преди не толкова много години се провежда среща на българския вътрешен министър с румънския му колега в Гюргево. Същия ден има гореща новина по вътрешнополитически въпрос и кореспондентът на „Хоризонт“ няма как да спести на министъра неудобната за него тема. Следва
предупреждение за уволнение заради „уронване на престижа на България“
Така реагира държавната медия след гневната реакция на известния с безцеремонността си политик срещу журналистката, която си е свършила работата. За щастие и колегите, и обществеността се надигат в нейна защита и под този натиск наказанието е отменено. Един месец обаче Наташа живее в стрес, семейството й - също.
Най-много го преживява синът й Даниел, който по това време учи политология в Американския университет в Будапеща. Тогава той написва в интернет „Майка ми не е предател на национални интереси“ и разбунва духовете на чужденците. По това време у нас имаше пенсионерски бунтове и един приятел ми разказа, че чул възрастните да скандират: „И Наташа Димитрова уволнихте“, разказва журналистката. В крайна сметка арогантната министерска разправа със словото влиза дори в доклада на Конгреса на САЩ за България. След кратка пауза този човек и днес шества активно в политиката, говори разпалено за демокрация и премълчаваме името му единствено защото днес е ден за размисъл и ако го споменем, рискуваме да попаднем под ударите на изборното законодателство.
В журналистическата кариера на русенския кореспондент това не е първият политически удар.
Получавала съм шамари и от ляво, и от дясно, но никой преди това не си беше позволявал толкова груба и крайна намеса, споделя Наташа. 
Каквито и проблеми да е имало на пътя й обаче, тя никога не си и помисля да се откаже от професията и да потърси по-уютно местенце. Може би, защото
радиожурналистиката за нея не е само професия, но и съдба
Именно радиото я среща с любовта на живота й Силви Стефанов, друго емблематично име в русенската гилдия. Куриозното е, че в дъното на всичко това стои неговата майка Александра Богданова, която по това време е водеща в общинския Радиоцентър. Някой препоръчва току-що завършилата българска филология и история във Великотърновския университет Наташа, а тя я кани да опита. Младата жена успява да я впечатли не само с текста, който написва, но и със смелостта си да седне веднага пред микрофона. Така Наташа, която още като студентка сътрудничи на столично списание, започва своята радиокариера. Неизбежно се запознава със Силви.  Той води окръжната радиопрограма и в началото много я респектира с правоговора и перфектната си артикулация. Връщайки се към първите трепетни мигове на връзката им, Наташа си спомня, че завръзката в техния роман бил предшестван от едно пазаруване за купон. Тогава той й признал, че с нея много лесно и хубаво се пазарува. По-късно, когато става ясно, че двамата ще се женят, тя напуска радиото и започва работа в малък вестник,  издаван от русенския Аграрно-промишлен комплекс. Раздялата с Радиоцентъра е жертва в името на любовта. По онова време партията с главно П не разрешаваше съпрузи да работят заедно, обяснява Наташа. 
Докато пише за аграрното издание, сътрудничи и на единствения русенски вестник „Дунавска правда“. От онова време си спомня за един куриоз - как
под един материал колегите я подписали Нашата Димитрова 
За известно време обаче се дистанцира от журналистиката. Нали е завършила и история, пробва се в Историческия музей. Там тя развихря въображение и факт става първото ревю на стари градски костюми. Съпоставихме ги с модерни, имаше голям интерес и с тази експозиция Русенският музей гостува в София, разказва Наташа. Скоро обаче динамиката на журналистиката започва да й липсва. И през 1992-а, когато Силви Стефанов освобождава кореспондентския пост на БНР, за да стане зам.-директор на РТВЦ-Русе, тя решава да се пробва на конкурса. От всички кандидати единствена тя сяда на телекса и предава информацията си. Така отново се връща към микрофона и новинарския хъс рамо до рамо със своя съпруг. За радиосемейството почти винаги празниците са делнично напрегнати, но Наташа и Силви успяват да откраднат своите малки празнични мигове и да ги споделят с приятели. Доскоро те поддържат карнавалната традиция на Заговезни и не пропускат задължителната си 10-дневка на морето с палатка. През тези промеждутъци на спокойствие Наташа развихря и кулинарните си умения. Сега, когато вече не е нонстоп в радиоефира, русенската журналистка има повече време за такива изкушения, но признава, че старата динамика й липсва и новинарството продължава да я изкушава.