Властни и страстни жени като Кармен в едноименната творба на Жорж Бизе, верни на дадената дума и на принципите за справедливост като Фенена от „Набуко“, разкъсвани от покъртителни драми и вътрешни противоречия като Азучена от „Трубадур“, привидно строги и недостъпни като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“, но също и прелъстителни като Ернестина в българската премиера на операта на Джоакино Росини „Странното недоразумение“. Към всичко това ще добавим и мъжките роли, предвидени от авторите на оперни или оперетни произведения да бъдат изпълнявани от жени - Орфей в „Орфей и Евридика“ на Глук, Граф Орловски в „Прилепът“, Керубино в „Сватбата на Фигаро“, Никлаус в „Хофманови разкази“. И така ще очертаем със сигурност не изцяло, но поне с контури
богатия натюрел от характери и послания, които пренася от сцената към публиката
една от солистките на Русенската опера - мецосопраното Петя Цонева. 
Само в последните двадесетина дни тя няколко пъти сменя нагласите и излъчванията. В последните дни на април бе една от изпълнителките на „Реквием“ на Моцарт, в момента репетира ролята на Аличе в подготвяната за 19 май нова премиера на „Лучия ди Ламермур“. А на 22 май в концерта на оркестъра на операта под палката на Максим Ешкенази с участието на Михаела Филева Петя Цонева ще пее Хабанерата на Кармен. 
Независимо дали изпълнява централни или по-скромни, но определящи развитието на сюжета партии, обаятелното излъчване на Петя Цонева винаги придава онази доза изисканост и усещане за професионализъм и стил, които неизменно карат зрителя в залата да се зарадва на това, че присъства на събитие от висока професионална класа. Има нещо благородно и достолепно в нейното излъчване, което припомня 
приказни истории за синя кръв и за романтични перипетии, често с откровено драматичен край
А съпреживяването на всяка роля - голяма или малка, централна или второстепенна - за нея е важно до такава степен, че обратното просто е немислимо. 
Петя Цонева винаги е обичала оперната музика. 
„Не знам точно откъде идва това - в моето семейство няма музиканти, но далечният ми спомен от детството е за това как слушам по радиото оперни арии и тази музика ме препълва цялата. Замръзвах. И в един момент усещах как сълзи започват да текат по лицето ми. Може би затова никога пред мен не е стояла дилемата дали да се занимавам с музика, или с нещо друго. Впрочем сега, като ни връхлетя кризата с пандемията от Ковид-19 и се наложи дълго време да си останем у дома, с мъжа ми /певеца от Русенската опера Димитър Кюркчиев - б.а./
внезапно и с голяма изненада установихме, че „То можело и без пеене!“
засмива се Петя Цонева. 
Нейният път към сцената, колкото и да бил безалтернативен за нея самата, все пак бил под въпрос. Родителите й настоявали момичето да завърши средно образование, което да му даде сигурна професия. Така след осми клас в училище „Пейо Яворов“ Петя кандидатства в тогавашния Техникум по облекло. Но отличният й успех от дипломата не й достига с малко, за да влезе в исканата четиригодишна паралелка. Тогава тя си подала документите в гимназия „Йордан Йовков“ и заминала за ваканцията при родителите на майка й във Вършец. В това време обаче майката изтеглила документите от „Йордан Йовков“ и я записала в Техникума по обществено хранене. 
„Две години учих там, 
усвоявах технологията на приготвянето на храната
И когато завърших втори курс, вече можех да кандидатствам в Музикалното училище - тогава в класовете по вокал приемаха след десети клас. Готвих се при Катрин Емилова, а след това бях в класа на Георги Делиганев. Татко отначало не даваше и дума да се издума за Музикалното. И се наложи да продължа да уча в техникума, като ходех на уроци при Делиганев. Но не мина много време и Делиганев повика татко да разговарят. Как го е убедил, не знам, но баща ми се върна мрачен и умислен и оттам нататък аз вече бях ученичка само в Музикалното“, разказва солистката. 
В Музикалната академия „Проф.Панчо Владигеров“ в София тя е приета единствена от випуска в гимназията. Озовава се там в класа на Благовеста Карнобатлова-Добрева, която освен оперно пеене преподава и тайните на сценичното поведение, в което са важни и жестовете, походката, костюма, прическата. 
Една удивителна среща, вече след дипломирането на русенката в Музикалната академия, певицата смята за съдбовна. Това е
запознанството й с дъщерята и съпругата на прочутия български бас проф.Михаил Попов
възпитаник на Консерваторията в Неапол. „Майя Попова и нейната майка Поля Попова са моите ангели, които в момент, когато ме бяха обзели колебания, свързани с пеенето, ми помогнаха да придобия увереност. От тях двете научих всичко за пеенето - при това го научих с лекота и с радост. Заедно сме ходили на опера в Италия... Работехме с тях над всяка моя роля - всъщност това продължава и досега. Винаги когато ходя в София, отивам при тях, разговаряме, заедно с тях готвя новите си роли, обсъждаме всичко. 
Тези невероятни жени са не само моите учителки, те всъщност са моето второ семейство
казва Петя Цонева. 
При завръщането си в Русе тя преминава прослушване, което провеждат тогавашният директор на операта Иван Кюркчиев и диригентът на оперния хор Христо Стоев - и е назначена за хористка. След няколко месеца обаче се създава русенската частна опера и Петя се включва в нея. Така започват и изявите й в чужбина. 
Времето в частната опера е време на нейните дебюти като Мадалена в „Риголето“, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Фенена в „Набуко“ - и това става на оперните сцени в Холандия, Белгия, Швейцария, Франция и Португалия. 
„Няма да забравя как изпях първата си Амнерис - без нито една репетиция. Кюркчиев ме прослуша и каза: „Ти ще пееш!“. Като разбрах, че няма време за репетиции, започнах да се готвя сама, заедно с корепетитора Стоил Цонев, бащата на оперния бас Мартин Цонев. Имах една касета с „Аида“ с Долора Зайчик в ролята на Амнерис - гледах я безброй пъти, попивах всяко нейно движение... И бях много притеснена“, спомня си мецосопраното. Но тя се справя - и след първото си излизане като Амнерис в австрийския град Валс пее в пет спектакъла там тази роля, която днес е сред любимите й. 
По-късно прибавя към репертоара си централни роли като Азучена, принцеса Еболи, Сантуца, Адалжиза - и те й носят аплодисменти в Австрия, Германия, Испания, Франция, Португалия и САЩ, където пък има привилегията да 
пее партията на Кармен и на сцената на световно известния „Fox Тheater“ - Театъра на Карузо
в Атланта, столицата на щата Джорджия. 
От 2006 г. Петя Цонева е член на солистичния състав на Русенската опера. Тук тя поднася на ценителите своите превъплъщения в образите на Амнерис от „Аида“, Азучена от „Трубадур“, Сантуца от „Селска чест“, Улрика от „Бал с маски“, Керубино от „Сватбата на Фигаро“, Княз Орловски в „Прилепът“. И, разбира се, Кармен от едноименната опера на Бизе. 
Кармен е едно от големите предизвикателства за Петя Цонева. Като вокална партия тази роля няма тайни за мецосопраното. Но всеки път, когато трябва да изляза на сцената като Кармен, все още я мисля, издава солистката. Като характер гордата, страстна, самонадеяна и нетърпяща възражения циганка се разминава  с нагласите и натюрела на оперната артистка. Това наистина е до характер - на мен просто не ми идват отвътре жестовете й, движенията, поведението, признава Петя Цонева.
Ролята, която „й лежи“ особено органично, е Фенена - по-малката дъщеря на царя на Вавилон Навухудоносор
която в името на справедливостта, на любовта и на предаността е склонна да жертва всичко, дори и живота си. Фенена не е напориста и рязка, но е благородна и последователна и с това покорява всички, които се докосват по един или друг начин до този образ. 
Самата Петя е преживявала многократно различни колебания, свързани с ролите си. „Мислех например, че не мога да се справя с Керубино - оказа се, че не съм била права. Помня, че, като правех Орфей в „Орфей и Евридика“, режисьорът постоянно ми правеше забележки - поправяше ми стойката, за да изглежда по-мъжка, да не правя чупки в кръста и с ръцете - интересно е всяко навлизане в различна роля. Но - да, чувствам се добре в ролите на Амнерис, на Азучена. 
И ако може да се говори за моя мечта, това е Далила - красива, макар и неимоверно трудна роля
признава отново мецосопраното. 
Макар че за мечти в днешно време е много трудно да се говори, усмихва се тя. И продължава: „Наистина, този период, в който и двамата с мъжа ми си останахме у дома заради затворените сцени, ни показа много нюанси, за които не се бяхме замисляли. Едното е, разбира се, че човек може да оцелее и без много любими неща. Но другото е колко е жизнено важно да правиш това, което можеш най-добре. И което отеква в твоята публика и я кара също да се чувства просветлена“. 
Пандемията обаче направила и още нещо. Към уменията на Петя да готви - все пак, тя си е почти дипломиран професионалист по образование! - и към бързите рецепти, които обикновено са в менюто на семейството, тя прибавила и
кулинарни рецепти, които допреди година и половина й се стрували непостижими и отнемащи непростимо много време
С неподозирана лекота тя усвоила премъдростите на тиквеника и на баклавата. Дано пандемията скоро да приключи и да не си прави повече експерименти със затваряне на театрите, защото както е тръгнало, Петя Цонева може някой ден да поднесе на масата и торта „Павлова“! 
Засега такава опасност няма. А оперната прима в свободното си време плеви и полива теменужките, които е насадила пред блока, в който живее. Преди време купила луковици зюмбюли и ги набола в градинката. През нощта обаче някой ги изскубал. Това не го разбирам - да посегнеш на нещо, което някой е направил, за да не пустее пространството, казва русенката. Но веднага загърбва огорчението: „А всъщност е толкова приятно, като погледнеш пред блока, да видиш леха с нацъфтели  пъстри цветя. Природата ни преподава толкова много уроци...“