"Моля се на Бога още дълго време да бъда в състояние да свиря - но да свиря хубаво. Не мога без работата си, имам чувството, че ако остана по-дълго вкъщи, без да свиря, ще полудея...". Това са думи на виолончелистката Богдана Пенева.
Русенци, които се стараят да не пропускат концертите на симфоничния оркестър, не си представят ниския щрайх без една емблематична фигура - на виолончелистката Богдана Пенева, без нейната емоционална съпричастност и артистична виртуозност, които често пъти са една удивителна визуална проекция на драматичните музикални послания, мечтателните елегични адажиа, оптимистичните или обратно - тревожни алегри. И когато нея я няма на първи пулт по време на концерт, за мнозина това изглежда странно.
А този първи пулт Богдана Пенева заема още когато е едва на 12 години! По това време момиченцето свири в първия випуск на Детската музикална школа, създадена през 1953 година към тогавашния русенски Окръжен народен съвет. Явиха се 200 кандидати, а бяхме приети само 60 деца, припомня си челистката. Всъщност, тя искала да свири на пиано, но в онези далечни години нещата с избора на инструмент стояли малко по-различно, отколкото са днес. Когато след изпита 60-те деца били одобрени, преподавателите ги огледали внимателно и за Богдана отсекли:
Тя е по-височка, ще й дадем едно виолончело!
Години по-късно, когато в Музикалното училище вече учех облигатно пиано, самата аз установих, че то не е моят инструмент, още повече, че съм левичарка, а лявата ръка за виолончелиста е по-важната, казва русенката. За мое щастие се оказа, че съм си попаднала на инструмента - на този, за който очевидно Господ е имал план за мен, усмихва се Богдана Пенева.
В Детската музикална школа тя е ученичка на друг именит русенец - Михаил Николов, който пък е баща на челиста Венцеслав Николов. Учителят бил много строг, както и всички преподаватели, впрочем, никаква излишна "жалост" не проявявали към децата, но уроците - и професионални, и чисто човешки, някогашните момичета и момчета помнят за цял живот. Както Богдана Пенева помни как веднъж Михаил Николов я пратил у дома да си изреже ноктите /"до дъно", както е задължително за  музикантите, най-вече за свирещите на струнни инструменти/, независимо че навън валял проливен дъжд. Смилила се над нея жената, която поддържала Симеоновата къща, където се помещавала тогава Музикалната школа. Когато Богдана се върнала в залата, Николов я изгледал подозрително и строго запитал: "А защо не си мокра?!"...
След първия випуск на Детската школа момичето кандидатства във варненското Музикално училище - прието е първо в списъка. За късмет на нея и на родителите й, няколко месеца след изпитите във Варна се открива и Музикалното училище в Русе, така че Богдана се прехвърля в него без изпит и така започва да учи в първия випуск на русенското СМУ. Впрочем, когато става дума за родителите на Богдана Пенева, не бива да се пропуска фактът, че те са тези, които подкрепят нейните занимания с музика и амбициите й. И го правят с радост и нескрита гордост.
Бащата Пеньо Пенев - един от обичаните русенски преподаватели по математика
/чиято аристократична осанка, изключителен финес и страхотно чувство за хумор и тънка ирония помнят до днес негови ученици в бившата Руска гимназия!/, майката и лелята на Богдана Пенева са "родинари" - пеят в прочутия русенски хор "Родина". И когато още 12-годишна Богдана започва своята концертна дейност, едва ли е имало по-горди родители в града! 
В Музикалното училище неин учител е Руси Драгнев. Той ме направи истински виолончелист, признава тя. Успоредно с ученето върви и концертната й дейност - рецитали, със симфоничния оркестър на града, с Младежкия симфоничен оркестър на Музикалното, който основават двамата русенци Георги и Стефан Вачеви - с този оркестър Богдана Пенева е солист за първи път и на "Мартенски музикални дни".
След като през 1964 г. завършва като пълен отличник училището, Богдана Пенева е приета в Българската държавна консерватория в класа по виолончело на проф.Константин Попов /също русенец/. Като второкурсничка тя е солист на Софийска филхармония с диригент маестро Васил Казанджиев и участва в записи за радиото, изнася рецитали, а през същата 1966 година заминава на курс по оркестрово усъвършенстване в международния младежки оркестър във Венеция. "16 българи бяхме - в групата бяха и Иван Дренников, Виктор Чучков, Валери Попова, там беше и Алипи Найденов, който вече специализираше в Италия. Курса водеше маестро Франко Ферара, с когото по-късно ме свърза прекрасна дружба", казва Богдана Пенева. Впечатлен от нейните майсторски виолончелови сола,
Ферара й посвещава своя соната за виолончело и пиано
която тя по-късно включва в своите рецитали като концертиращ артист.
Венеция и изобщо Италия за нас, които идвахме от нашата държава, потънала в соца, беше друг свят, казва виолончелистката. По-късно тя има още две специализации в Италия - и двата пъти в Сиена, при великия френски челист проф.Андре Навара и при проф.Рикардо Бренгола от академията "Санта Чечилия" в Рим. Маестро Бренгола я кани да свири камерна музика с най-големите музиканти на Италия - цигуларя Салваторе Акардо и най-големия кларинетист Джузепе Гарбарино. Междувременно, когато се дипломира в Консерваторията, проф.Попов й предлага да стане негов асистент. Даде цял пакет негови ръкописи, за да се подготвя за изпита, пазя ги още, казва Богдана Пенева. Но тогава отказва да остане на преподавателско място във висшето училище. Много исках да свиря, не ми се щеше да се затварям в преподаването, а и
исках да се върна в Русе
- София не ми допадаше, а в Русе имаше атмосфера, така че дойдох и без изпит бях приета в симфоничния оркестър, главен диригент на който беше Илия Темков, обяснява музикантката. В едно е убедена - че камъкът си тежи на мястото. Освен това в онези времена в града на Дунава няма и помен от провинциални настроения, особено по отношение на музиката, а и възможностите да концертира са предостатъчно, дори за такава неистова артистична натура като нейната.
Завръщайки се в Русе на "своето" място - първия пулт, за който стана дума в началото, Богдана Пенева все пак не може да избяга от преподаването. "Тогавашната прекрасна виолончелова педагожка Елка Ефремова ми предложи да споделя с нея учениците и в музикалното училище в Русе, тъй като бяха твърде много, а тя самата имаше проблеми със здравето. Така влязох в клас - и преподавах повече от 40 години", разказва тя.
През 1972 година получава категорията "концертмайстор" - дотогава в русенския оркестър съществува само категория "водач" на виолончеловата група. Тази категория е издействана специално за Пенева и тя и до днес остава на тази позиция в оркестъра. Скоро след това получава и назначение в дирекция "Българска музика" като "държавен концертиращ артист". Извън столицата по онова време това назначение имат само тя и пловдивската виолончелистка Сета Балтаян. И така, още ненавършила 30 години, тя вече е и концертмайстор, и солист на филхармонията, и държавен артист. Последното я задължава да изнася годишно по 6 концерта като солист на оркестъра, по 12 рецитала и по 25 образователни концерта. Но тези ангажименти за Богдана Пенева са само
възможност да разгърне цялата си артистична стихия
Тя изнася рецитали и концерти с оркестър в цяла България, Европа и в тогавашния Съветски съюз. Прави първи изпълнения на български композитори за виолончело, свири на живо пред публика по телевизията в Прага, солира в концерти в Италия, Швейцария, Румъния, Германия, също на живо свири за телевизията в руския Новосибирск. Мисля, че не остана съветска република, където да не съм била, освен това съм излизала пред публика от северния Иркутск до южната Ялта, казва Богдана Пенева. И разказва как в Иркутск свирили с пианистката Ина Стойкова при свирепи минусови температури. "През нощта в хотелската стая чух някакво зловещо изпукване - ужасих се, като видях, че от температурните разлики виолончелото ми се е спукало отстрани! Там зееше близо 30-сантиметрова пукнатина! Нищо друго не можах да измисля, освен да взема широка лента лейкопласт и да се опитам да спася инструмента, а и концерта. После се оказа, че съм взела правилното решение, за да не се разрасне цепнатината и да съсипе челото", казва Пенева.
Постоянни записи за радиото и телевизията, многобройни концерти в страната и чужбина, стотици участия във фестивали и престижни международни изяви -   и заедно с това десетки излизания пред не съвсем типична публика. Успоредно с бляскавите професионални подиуми Богдана Пенева не пренебрегва концерти в русенски фабрики и заводи - в цеховете, сред машините, пред хора, които се е случвало за първи път да са докоснати от магията на музиката. Дава воля на страстта си към камерната музика - отначало със състава "Пристис", след това с квартета "Черкин". В биографията й са записани безброй музикално-образователни концерти за ученици, на които тя е и съставител на програмата, и лектор, и изпълнител.
Правили сме джаз за най-малките
връща лентата назад Богдана Пенева и припомня как е подбирала произведения за импровизации по приказката "Бременските градски музиканти" - при това така, че хлапетата в детската градина, където квартетът свири, да разпознаят безпогрешно Петела в първата цигулка, Котарака - във втората цигулка, Кучето - в тембъра на виолата и Магарето - в звука на виолончелото... Богдана сама рисувала и забавни картинки, които да направят за децата по-разбираема музикалната приказка.
Всичко това прави живота й пълен и смислен. Вероятно затова когато на два пъти получава примамливи предложения да замине да работи в Италия - още през 1972-ра я канят в Бари, следва предложение за оперния театър "Ла Фениче" във Венеция - тя отказва.
Луда съм по Италия и по Франция, говоря и италиански, и френски, и в двете държави се чувствам добре - но не мога да остана там повече от три месеца, признава тя. Където и да отидеш в чужбина, си оставаш чужденец, а аз съм установила, че не мога да живея далеко от България, обяснява простичко тя. Колкото и да не й е приятно да сравнява грижата на държавата за хората на изкуството преди и сега, тъй като сравнението не е в полза на днешните обстоятелства. Очевидно това усещане за собствено достойнство и всеотдайност към високата кауза е предала и на дъщеря си - пианистката Божена Петрова, лауреат на престижни конкурси, която също не мисли да замени родния си град с друго по-читаво за реализация място, а остава в града, в който родителите й, виолончелистката Богдана Пенева и балетистът от Русенската опера Петър Петров, са влели своя артистизъм и са впечатали душите си.
Снощи Богдана Пенева получи още едно признание: за таланта и за русенската си съпричастност: в навечерието на 24 май тя получи награда "Русе" за изключителен творчески принос и ярки творчески постижения, за висок професионализъм като дългогодишен солист и концертмайстор на Русенска филхармония.
Колекцията на виолончелистката от призове и отличия е твърде богата: юбилейни медали, сребърна и златна лира на Съюза на музикалните дейци, Плакет на град Русе, златен орден "Кирил и Методий" първа степен. Но наградата "Русе" може би ще е най-свидното признание за Богдана Пенева - защото това е признанието на Русе към нея за взаимност.