Адвокат Тошко Тенев, който 11 години - от 1981-ва до средата на 1992-ра работи като следовател на „Развигор”, се прочува покрай историческите дела срещу Тодор Живков, срещу виновниците за икономическата катастрофа, за лагерите в Ловеч и Скравена и др. След като напуска Главно следствено управление и става адвокат, негови клиенти са Поли Пантев, Васил и Георги Илиеви, Димитър Димитров-Маймуняка и други известни лица от ъндърграунда, които вече не са между живите
За изключително скандалните си и шокиращи срещи от двете страни на барикадата, адвокат Тенев разказва пред вестник "Шоу".

- Адвокат Тенев, били сте 11 години висш следовател, след това ставате адвокат на доста известни фигури от ъндърграунда!
- Първия ден като адвокат изкарах 10 000 лв., а като висш следовател в Главно следствено управление получавах 420 лв. месечна заплата!...

- За какво получихте тези пари за един ден?
- Дойде една барманка, на която синът й беше задържан за кражба на кола и беше седял 3 месеца в ареста. Сутринта жената ми донесе един плик с петдесетолевки – 5000 лв. Тогава прокурори задържаха и прокурори пускаха! Видях, че прокурорката е от моя курс. Отидох и разговарях с нея. Казах й: “Първо дело ми е!”. Тя вика: “Тоя е неосъждан, за какво е вътре и аз не знам!...”. Момчето беше непълнолетно, на 17 години! “Ще ти го пусна, каза, нямаш никакъв проблем!”. В 4 часа следобед го взех, майка му в 5 ми донесе още 5000 лв. След една седмица си купих фиат, дотогава карах една стара шкода. Малко по-късно само

с едно дело си платих апартамента!

- Какво стана по-нататък?
- Имах шанса да бъда пряк свидетел на създаването на групировките. На това как се направи ВИС-2, защо се направи, как се направи СИК, защо се направи, кога беше лапаницата и кога беше най-голямата лапаница!

Нашата държава имаше много силно развит спорт. Като дойде демокрацията, се оказа, че държавата няма как да ги храни тези младежи! Бяха захвърлени на улицата, а те знаеха само едно нещо – да тренират, да се борят, да скачат… Държавата каза: “Сега ние имаме по-важна работа, ще създаваме пазарна икономика!”. И още: “Първо ще направим демокрацията, а после ще мислим за такива като тези!”. И тези момчета започнаха да се чудят какво да правят! Те и не бяха работили нищо, половината бяха офицери от милицията, от не знам си къде...

През есента на 1991 г. Пепи Арабчето, който беше съдържател на казиното на хотел “Родина”, се оплака на борците от “Славия” и ги помоли да изчистят сутеньорите и проститутките от хотела. Там имаше едни цигани сутеньори, които ходеха по стаите и правиха грабежи на клиентите, които са спечелили в казиното. Това са ми го разказвали хора, които са били там, аз още бях следовател: “Имаше над 100 яки цигани с тръби, с ножове! Появиха се 20 квадратни мъже, такива хора не бяхме виждали - колкото широки, толкова високи! Вървяха като роботи и ги премазваха! За една седмица ги мляха всяка вечер, докато ги изчистят! Пепи Арабчето им платил, въобще не търсил полицията, макар че беше близък с тях.

И тези момчета разбраха, че имат сила! Това беше първата акция на борците!

Вече през 1993 г. под ръководството на Васил Илиев беше създадена ВИС-1. Васил беше обаятелно момче. Той не беше бияч, не беше пияница… Борчетата много го обичаха - мъжкар, много му тежеше думата! Виждал съм как му носят чували с пари! Питах го: “Защо ти ги носят?!”. А той: “Да ги охранявам!”. “Кои са те? Записваш ли си ги?”. “Не, на доверие...”. Такива времена бяха! Къде с бой, къде с умения, ВИС-1 изтикаха другите фирми… Силовото застраховане беше много голяма лапаница! Ако го направиш така, както го направиха нашите момчета, при него имаше само знакът “събиране” - не съществуваше знакът “изваждане”!

- Как станахте адвокат на Поли Пантев, кой ви свърза?
- Поли Пантев си беше дошъл от Германия. Беше отвлякъл зет си, отец Тотьо, който беше женен за сестра му! Нещо беше злепоставял сестра му, беше я товарил с пари, а нашият не беше свикнал на такива работи. Праща Женята, той му кара отец Тотьо и Поли го “глобява” 50 000 марки!

От много години сме близки приятели с Чавдар Писарски. Той ми се обади и каза: “Тошко, моля ти се поеми Поли Пантев, има проблем!”. Това дело го приключих в рамките за 10 дни, а това беше грабеж, за който можеше да се отиде за 10 години в затвора!
Като видя, че работя добре, той ме свърза с Митьо Маймуняка. Неговите хора непрекъснато правеха зулуми и имаха нужда от сериозна защита.

Маймуняка плащаше много

и бранеше своите хора, но казваше: “Ако някой в полицията издаде какво е ставало, не само че няма да го спася, но и ще платя, за да ходи в затвора!”. Маймуняка беше силов играч, много беше близък с Васил, но трудно проби при Жоро. Той ме запозна и с двамата.
Моят приятел Чавдар Писарски беше съвсем “друга бира”! Той беше зет на Венелин Коцев /секретар на ЦК на БКП, дипломат – б. а./ Изключително интелигентно момче, с изключителни качества, от много добро семейство! На 4 август 1994 година направиха застрахователната фирма ВИС-2 и регистрираха ВАИ холдинг. Чавдар Писарски стана шеф на ВИС-2. Него го взеха за официалния бизнес, той не се занимаваше с бандитизъм, а с професионално застраховане.

- Как Васил Илиев направи ВИС-2?
- В началото на юни 1994 г. Поли Пантев беше натоварен от Васил Илиев да направи информационния масив на фирмата. Ако сега има 2000 крадци, тогава имаше 1000! Поли и момчето, което му помагаше, знаеха всички крадци на коли и това им помогна да направят картотеката! Бригадите на Поли Пантев и Митьо Маймуняка хванаха лидерите на всички крадци на коли и ги счупиха от бой! Обаждали са ми се клиенти от “Пирогов” с начупени по два крака, счупени черепи – жесток побой! Казват им: “Внимавайте, правим застрахователна компания! Ако пипнете някои от нашите коли, смятайте какво ви чака!...”. От 4 август 1994 г., когато беше регистрирана ВИС-2, до края на октомври, те имаха 6 млн. марки чиста печалба от застраховане на коли! Бяха им откраднати само 3 автомобила – два бяха намерени, а третият - един голф, бил изкаран през Силистра. Когато разбират това, те

хващат митничарската смяна и я “глобяват” със стойността на колата, умножена по 3!

- Вие сте пряк свидетел и на създаването на СИК…?
- Спортният комплекс “Дескрим” се държеше от Слави Бинев и т. нар. каратисти. Борците нахлуват там, предвождани от Димитър Джамов, Големия Маргин, Димата Руснака... Пребиват ги от бой и отвличат Бинев. Хората му се оплакват. Маджо тогава дойде при мен да ме ангажира да оправим нещата. Помогнаха и други хора. По това време всички борци бяха към ВИС.

Момчетата бяха избягали в Солун! Седяха там и правеха някакви зулуми за по 100-200 марки, рекетираха нашите туристи по автобусите! А през това време чуват какво става тука: Васил Илиев и неговите хора правят по 2-3 милиона на месец! Казват си: “Къде сме ние?! Ние сме големи глупаци!”. Разбират, че в застраховането има голяма далавера!...

Тогава със задружни усилия успяхме да убедим прокуратурата, че това са вътрешни работи между каратисти и борци, дадоха се и пари. Момчетата си дойдоха от Солун, лежаха 10 дни в ареста, направиха се очни ставки, хората на Слави Бинев си оттеглиха показанията. Омекотихме нещата, никой нямаше полза от войни. Аз пари не съм оставял тогава, но съм водил разговори с висши прокурори, с висши следователи, имаше тогава повече политика в решаването на нещата...

През 1995 година тези момчета направиха СИК. Трайо Манекена ми вика: “Тошко, да ти дам визитната картичка на новата ни фирма!”. “Коя е тя, бе?”. “Ами, СИК, занимава са със застраховки, няма да лапат само висаджиите!”…
На 25 април 1995 г. убиха Васил! Той отиваше на среща със Слави Трифонов.

Убиха го сърби, професионалисти

не знам от кого е поръчката!

- Пак се тиражират някакви версии, че Васил Илиев е бил убит от брат си Жоро - какво мислите вие?
- Не, това не е така! Жоро скоро беше излязъл от затвора и още не се беше ориентирал в обстановката.
По-важното е, че СИК се включиха бясно в бизнеса и... привлякоха Поли Пантев! Всичко, което беше направил за ВИС, започна да го прави за СИК!

Направиха му специални офиси, със специални хора работеше! Само можеха да му целуват ръцете на Поли Пантев, защото той ги направи много силни, като прехвърли схемата си от ВИС-2 при тях, само че модифицирана и усъвършенствана. Сикаджиите не бяха толкова силови играчи! Стоил Славов беше изключително умен мъж, Румен Пашата също е такъв! Там няма глупави хора! Младен Михалев - Маджо също е много умен, много принципен. Той е кум на Бранимир Григоров – Бранко. Бранко е племенник на Боян Радев. Изключително тежък характер. Мая Илиева е била негово гадже като ученичка и той жестоко я пребива преди абитуриентския й бал!

Именно след побоя от Бранко тя не може да има деца!

На Бранко му имаха страха голяма част от големите. Но в един момент му направиха едно дело за сводничество и за побоища. Когато го арестуват и е в Софийския затвор, той ми се обади, преди години му бях оправил едно дело, и ми каза: “Много те моля, иди при Младен, искам да ме изкарате оттука!”. Отидох при Младен и той ми вика: “Той пак ще направи някоя поразия, бих помогнал да стои в затвора, а не да го изкарвам!”.

Маджо беше старши лейтенант от армията. В момента него никой не може да го пипне... Висаджиите бяха по-първични... Жоро първоначално беше много уплашен, брат му го бяха убили и не знаеше какво да прави срещу гвардията на Поли!

После дойде най-голямата лапаница през 1996 г. Фалираха банките. Знаеше се коя е висаджийска, коя - сикаджийска, коя - на Иво Карамански, на Илия Павлов... Вземаха се заеми и не се връщаха! Около 6 млрд. долара, спестявания на хората, бяха източени! По време на югоембаргото - 4 млрд. долара отидоха в ръцете на някои хора! Плащаше се на митничари, плащаше се на групировки, на всички нива се плащаше! Тези 10 млрд. долара “тъмни” пари дойде време да се похарчат. Тогава започна приватизацията…

- Били сте адвокат и на Иво Карамански. Как се пресякоха пътищата ви?
- Иво Карамански го познавам от 1983 г., когато го пратих на съд за измама. Следващия път се видяхме през един от последните ми работни дни като следовател. Точно този ден бях на работа на “Майор Векилски”. Обадиха ми се и викат: “Имаме нужда от следователи, качете се на “Развигор”!”. Вече е 5 часа следобед – 30 април срещу 1 май 1992 г. Събраха ни и ни казаха: “Докарали са една група от Чехия. Извършвали са там престъпления, някои са лежали там по затворите и са ги изгонили. Трябва да им се вземе мярка за неотклонение тази вечер и да се види какво ще правим с тях”… Гледам ги наредени по стените на коридора, може би бяха към 25-30 човека. Някои бяха двама по двама вързани с белезници гръб срещу гръб. Един от тях ми викна: “Другарю Тенев, не ме ли познахте?”. Гледам го - с бейзболна шапка, обърната напред с козирката. “Кой си ти, бе?”. А той: “Е-е-е, аз съм Иво Карамански, не ме ли позна?”. Взех го него и този, с когото бяха вързани заедно. Спомням си, за някакъв пистолет го търсеха. След 20 дни един колега му взе делото за пистолета, мисля, че беше прекратено.

Иво Карамански се върна с много познанства в криминалния свят не само в Чехия и Унгария, ами и в Боливия, въпреки че той с наркотици не се занимаваше.

Беше агент на милицията

и полицията и имаше своеобразно уважение към МВР.

Иво беше единак. Неговите хора бяха силови. По едно време Велико Търново беше обявен за „ничий град” и там групировките си правеха срещите. Мутрите в града ги държеше Насо Комшев, олимпийският шампион по борба. Повечето от парите, които се печелеха там, той ги проиграваше на комар!

Веднъж стана сериозна кражба - на 200 хиляди марки, от дома на един сикаджия в Горна Оряховица. Големите фигури от СИК и ВИС реагираха остро: “Нали се разбрахме, че в този район няма да си правим проблеми!?”.

По-късно се разбра, че са били хората на Иво Карамански! Те бяха безскрупулни!

Но ако бяха го оставили да живее още малко, той щеше да направи сериозен бизнес! Иво работеше много добре с циганите, реално той държеше циганите в България, а те са най-добрите крадци! На път беше да създаде цели армии от цигани крадци! Също като цар Киро едно време!

- Като следовател също живеете “интересен” живот. Доколкото знам, се занимавате с любопитен аспект от делото срещу Тодор Живков...
- По дело №1 срещу Тодор Живков заедно с още един колега разследвахме личния му живот. Разпитвахме го на 13-ия етаж на ВМА, където беше настанен поради влошеното му здравословно състояние, по-рядко на “Развигор”. Ние се интересувахме още от ранните му младежки години.

Много беше интересен въпросът дали е бил агент на Гешев! В началото на 30-те години комунистите в София са били ограничен брой хора. Гешев, който е бил много голям полицай, ги е знаел всичките по име! Контактите им е знаел и е поддържал връзка с всички изявени комунисти. Тогава бащата на журналиста Димитър Езекиев, който е стар комунист, свидетелства, че е бил на разпит при Гешев и в един момент го послъгал нещо. Гешев се навел под бюрото си и попитал: “Я, кажи ти, вярно ли е?”.

Тодор Живков бил скрит там!

- В крайна сметка какво разкрихте - бил ли е “черно на бяло” Тодор Живков агент на Гешев?
- Тодор Живков не е бил протоколиран агент на Гешев, но са били в добри отношения. Той е бил “Господин Никой” по това време! През 1935 г. Живков отива да живее с жена си Мара Малеева в село Дъскот, където тя е разпределена като участъков лекар. Там Тато не работи нищо, подвизава се като артист в читалището. Отнасяли с малко подигравателно с него, защото се правел на много голям, а той си е бил едно селянче от Правец! Играл в постановка и трябвало да каже „Къде ми е торбата?”. Той обаче казал: „Кам ми торбата?” - по шопски. Това му останало и като прякор.

През 60-те години посетил постановка в Народния театър. Вече като пръв ръководител. Загасили осветлението и миг преди да започне представлението някой се провикнал: „Кам ми торбата?”. Никой, освен Живков, не разбрал подигравката, но ситуацията била много тъпа. Това ни го разказа по време на следствието един стар комунист, който е бил свидетел.

Тодор Живков е бил голям коцкар! На млади години се е занимавал със съпругата на един партиен деец на средно ниво. Има съмнения, че жената на Пеко Таков –

Вълка Горанова, също му е била любовница

защото по нейно настояване го възстановяват в партията!

В по-ново време той пак си е падал по жените. Канел ги е в стаята си за почивка до кабинета си. Последните поне 15 години от живота му, след операция на простатата, той е употребявал всякаква народна медицина и световните постижения за висока потентност!

По време на прословутите танци с актриси са му пускали листчета в джобовете, молили са за аудиенция. До такава степен на него са му втръснали тези неща, че директно ги е питал: “Имаш ли нужда от нещо?”.

- Разпитвали сте почти всички висши партийни номенклатурчици - как се държаха те?
- Поведението на старите бивши висши комунистически дейци по време на разпитите беше много интересно! Цола Драгойчева беше вече полутруп, разпитвахме я в един инвалиден стол в Драгалевци, повече Чавдар, синът й, говореше. Вълка Горанова - жената на Пеко Таков, и тя беше вече “кукуригу петльо”. Пеко Таков през цялото време й се караше, че говори глупости. Тя беше излязла с една тишъртка, смешна история беше!

Георги Джагаров имаше ужасно, отвратително поведение! Викаме го на “Развигор”. Там, в стаята за разпити, от дясната страна имаше нещо като чин - така поставен, че който влезе, да не види кого разпитват. Преди разпитите се правеха в пълна секретност, водеха се наистина секретни дела! В коридорите имаше червени лампи, та когато извеждат някого - никой, включително и шефът на Главно следствено управление, да не може да види кой е! Тези неща бяха останали още от времето на Държавна сигурност. Преди 10 ноември и стари пандизчии като ги викаха на “Развигор”, трепереха и пълнеха гащите! Джагаров обаче влезе и се насочи към другите столове. Казвам му: “Не, там седнете!”. И му посочвам въпросния чин. Питам го: “Как да се обръщам към вас - с “господине” или с “другарю”?”.

Джагаров ме гледа и сякаш го чувам какво си мисли, просто професионална деформация: “Това копеленце, за да му дават да работи по делото на Тодор Живков, не е случайно! При всички положения е следовател от Държавна сигурност! Никакъв друг не може да бъде, освен комунист!”. И ми отговаря: “Ами, аз съм комунист по душа!”. Викам му: “Ами, като си комунист по душа, защо си хвърли партийния билет на първия митинг на СДС?”. Хвърли го и го стъпка. А той: “Ами, имаше грешки, какво да правя, но аз съм си комунист по душа!...”.

След като свърши разпитът, след два часа, ме попита: “Може ли да ми дадете една кола да ме закара до вкъщи, живея в кооперация срещу Руската църква?”. Казвам му: “Не сме таксиметрова служба, съжалявам, нямам кола!”. Той продължи: “Добре, а може ли да обядвам тук, във вашия стол?”. Мисля си: „Ти, ако отидеш в нашия стол самите милиционери ще те пребият…”, но казвам: “Не може, това е служебен стол!”.

В това време ми се обаждат, че трябва да отида до Дирекция на милицията на Лъвов мост. Казвам му: “Хайде, ще те закарам!”. Тръгваме. Стигам до “Раковски” и “Руски”, до Военния клуб. Беше забранено влизането. Но, така или иначе, до тях имаше не повече от 20 м. Но той не искаше да слезе! Вика: “Влезте в забраненото до входа, мен тук ме познават всички!”. Тогава разбрах, че него го беше страх да измине тези метри до входа, за да не го бият! Хората бяха полудели тогава срещу комунистите!

А Гриша Филипов, бившият министър-председател, се притесни човекът, и се напика по време на разпита на “Развигор”! Влезе с един кафяв шлифер и по едно време видях петно на него - беше се подмокрил! Беше ми неудобно да го гледам, все пак беше възрастен човек!... Това са хора, които с едно кимване и едно притваряне на очите, решаваха съдбите на стотици и хиляди хора! А се оказа, че са най-обикновени страхливци!