Каква да бъде Европа: рядко цедило или непристъпна крепост по отношение на миграцията – това ще е една от основните теми за размисъл във връзка с изборите за Европарламент, но основните дебати са редки и трудни, а до вота остават броени дни.

Партиите от крайната десница са начело в предизборните дебати в редица страни, заклеймявайки "задушаващата имиграция" /според френския Национален фронт/, "погрома" според британската десница, и настоявайки за "контрол върху границите" от всяка страна, а не от "чудовището Брюксел" /според холандската Партия на свободата/. Кадрите със стотици мигранти, атакуващи испанския анклав Мелиля, или претъпканите плавателни съдове, пресичащи Средиземно море, подклаждат твърденията на десницата, че Европа се превръща в "рядка цедка".

Според други кандидати във вота тези плавателни съдове и хилядите жертви са символ точно на обратното – Европа е такава непревземаема крепост, че мигрантите са принудени да поемат неизчислими рискове, за да се опитат да влязат в нея. Тези две диаметрално противоположни становища често предизвикват гневни препирни. В понеделник лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен се скара с ръководителя на Социалистическата партия Жан-Кристоф Камбадели, който я посъветва да коригира данните си за имиграцията.

"Миграционната политика се превърна в абсолютно експлозивна тема и резултатите, които се очертават, се дължат именно на тази тема", подчерта същевременно бившата заместник-председателка на Европарламента Катрин Лалюмиер по време на дебат в Париж, протекъл по-умерено поради отсъствието на Националния фронт. Макар да звучи парадоксално, "миграционният проблем е мъртвият ъгъл на тази европейска кампания", подчерта организаторът на дебата Пиер Анри, генерален директор на сдружението "Франция, земя-убежище". Според него данните опровергават тезата за "нашествие" - през 2013 г. 507-милионна Европа е позволила на едва 1,7 милиона чужденци да се установят трайно на нейна земя. За сравнение САЩ с тяхното 330-милионно население са издали през 2011 г. 1,1 милиона дългосрочни визи.

Освен това Европа е приела близо 380 000 лица търсещи убежище, наистина голям брой, но нищожен в сравнение с 2,5-те милиона сирийски бежанци. Като изключим полемиката за имиграционния поток, кандидатите за Европарламента – без евроскептиците – постигат единодушие по една точка: Европа страда по-скоро от липса на солидарност между страните членки. "Ние сме единодушни поне по един въпрос – необходима е координация на европейско равнище", заяви в понеделник кандидатът на френската десница Жофруа Дидие след разгорещен спор със социалистическата му съперничка Перванш Берес.

По същия начин, както съюзът възприе обща валута, без да федерализира икономическата си политика, той наистина установи известни правила за миграцията, без да хармонизира своите национални политики. Още от 1985 г. Шенгенското споразумение въведе зона на свободно движение без вътрешни граници, но с обща външна граница. Поради липсата на обща политика по въпроса за визите и контрола на външните граници дълго време тази грижа беше оставена на самите страни членки.

Освен това, за да се избегне дублиране, конвенцията от Дъблин през 1990 г. въведе принципа молбите за убежище да се разглеждат само в страната, през която са влезли мигрантите, а това създава проблеми на страните членки от Южна Европа. Все по-честите корабокрушения в Средиземно море поставиха крайно остро този въпрос и Италия вече моли за помощ. През октомври 360 мигранти загинаха край о. Лампедуза и държавните и правителствени ръководители обещаха да засилят солидарността. Но конкретните решения бяха оставени за юни 2014 г., т.е. след изборите за Европарламент.