Само четири от общо 23 читалища в община Русе отчитат за миналата година приходи от проекти. Това се посочва в обобщения отчет за работата на читалищата в общината, който ще бъде обсъден на предстоящото заседание на Общинския съвет.
10 читалища развиват дейност в Русе, а други 13 са в прилежащите към града квартали и селата в общината. За миналата година всички те отчитат активна работа, най-вече свързана с отбелязването на местни и национални празници и важни дати в календара, годишнини от исторически факти, културни събития. Празници, надпявания, срещи с интересни личности и включвания в регионални, републикански и международни фестивали и събори - това е едно от основните направления на работа в читалищата. 447 е бройката на всички такива прояви, които са реализирали екипите на читалищата през 2013 година, се посочва в отчета. И в докладната записка, предоставена за разглеждане в постоянните комисии на Общинския съвет, се отбелязва, че най-активни в тази посока са били читалищата в селата Тетово, Хотанца, Просена, Бъзън, Николово, Семерджиево и русенските читалища „Христо Ботев“, „Ангел Кънчев“, „Зора“, „Васил Левски“ и „Георги Бенковски“.
Другото важно направление, което е приоритет на дейността в тези малки, но значими за местните общности културни институти, са читалищните библиотеки. Общият брой на новите книги, с които читалищата са се сдобили през 2013 г., представлява внушителното число 4844. От тях 2860 са постъпили във вид на дарение от хора и институции, а закупените са 1984. В обогатяването на библиотечните фондове най-енергични са читалищата в квартал Средна кула, в селата Басарбово, Червена вода, Ново село, Бъзън, Тетово, Николово, Просена, както и русенските „Зора“, „А.Кънчев“, „Г.Бенковски“, „А.Чакърян“, „Христо Ботев“. За интереса на хората към книжнината в тези библиотеки красноречиво говорят
читателските посещения, които са били 95 629
през миналата година. Продължава развитието на дейностите, свързани с утвърждаването на читалищата като съвременни информационни и интернет центрове. Осем от читалищата в общината работят по програма „Глобални библиотеки“, благодарение на която те вече разполагат с компютри, софтуер и периферни устройства, които помагат на хората в кварталите и селата да се чувстват пълноценни обитатели на необятното интернет пространство. Безплатни курсове за възрастни и деца вече са обучили на компютърни умения десетки посетители в читалищата в Николово, Мартен, Тетово, Ново село, Червена вода, Семерджиево и русенските „Захари Стоянов“ и „Георги Бенковски“.
За никого не е тайна, че именно читалищата са онези средища, които
най-ревностно и всеотдайно пазят народната памет
в нейните художествени изражения - богатството на автентичния фолклор, красотата на обичаите, напевите, танците, като приобщават към това и младите хора. Само за миналата година читалищните самодейни състави в Русенска община са участвали в 221 регионални, национални и международни фестивали и събори, като бройката е с 43 повече, отколкото през 2012 г. 77 награди са донесли тези формации от своите изяви, 18 от призовете са получени на международни фестивални форуми за изявите на самодейци от читалищата „Христо Ботев“ и „Зора“ в Русе и „Просвета“ в Семерджиево. Активно се развиват и клубните дейности и извънкласни форми на обучение - през 2013 г. в читалищата в общината действат 91 клубове и кръжоци, творчески школи, алтернативни и съвременни форми на работа, които приобщават към различни творчески дейности най-вече младите хора и децата.
На фона на тези активности остава малко необясним фактът, посочен в началото на този текст: че само 4 от 23-те читалища имат приходи от проектна дейност. За цялата минала година приходната част на бюджета на читалищата възлиза на 548 435 лв. От тях 407 818 лева са държавна субсидия, Община Русе дофинансира с 20 хиляди лева, приходите от собствена дейност - членски внос, рента, наеми, дарения - са 75 338 лв. И парите, получени по проекти, са 44 568 лв. или 8 на сто от цялата сума за всички читалища.
Единствените читалища, работещи по проекти,
които им носят и финансово изражение, са тетовското „Пробуда“ - 14 999 лева, сандровското „Васил Левски“ - 775 лева, и две русенски: „Ангел Кънчев“ с 3447 лева и безспорният лидер в това отношение „Захари Стоянов“, спечелило цели 25 347 лева! Впрочем, „Захари Стоянов“ е и с най-висок показател в собствените приходи - в отчета се посочва, че сумата в тази графа е 11 747 лева, пак то лидира и при получаването на част от общинското дофинансиране - 2015 лева, следвано от читалищата в Николово /1605 лв./, Тетово /1492 лв./, „Ангел Кънчев“ /1480 лв./ и т.н.
Препоръката на кмета Пламен Стоилов, чийто подпис стои под докладната записка с годишния отчет на читалищата, е насочена към активизиране на проектната дейност. Несъмнено, това е важен момент в съвременните възможности не само за финансиране на работата на тези малки културни институти, но и за тяхното вписване в разнообразната палитра от модерно мислещи и подхождащи делово и предприемчиво ръководители на тези институции. Всъщност, когато са били създавани преди близо век, те са били точно такива за онези далечни времена: иновативни, модерни, енергични и пълни с идеи. И затова са оцелели през толкова превратности.