Служители на ”Икономедия” са сезирали прокуратурата в петък заради скандала с разбитите електронни пощи, от които изтече работната кореспонденция на издателя на ”Дневник” и ”Капитал” Иво Прокопиев, съобщи в събота сайтът ”Дневник”.

Преди два дни в сайта ”Блитц” бе публикувано писмо от личната поща на Прокопиев към журналисти от изданията с информация за намерението на държавата да отнеме лицензите на ЕРП-та. В писмо му се посочва как би се развила ситуацията след евентуално отнемане на лицензите на елестроснабдителните дружества на ЕРП-тата.

”Блиц” обяви, че това са "опорни точки", по които действат изданията на "Икономедия", ГЕРБ и Реформаторският блок. Няколко часа по-късно представители на управляващите, начело с лидер на БСП Сергей Станишев, повториха публично тези на ”Блиц”. Станишев обясни, че това, което вижда в кореспонденцията е "политико-икономически медиен сценарий".

Служителите на ”Икономедия” пишат до прокуратура, че в случая има достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 171 от Наказателния кодекс -нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията. Извън това се иска и разследване за хакерство.

В сигнала се уточнява, че нито подателят на мейла, нито адресатите му са дали съгласие той да бъде разпространяван, нито го е разпространявал до трети лица.

Подателите искат разследването да бъде извършено от орган различен от ДАНС и МВР, защото те са на пряко подчинение на вицепремиера Цветлин Йовчев, а Станишев е лидер на политическа партия, с чийто мандат беше съставено правителството. Единствената така възможност е разследването да се води от следователи.

В събота Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) излезе с позиция, с която остро разкритикува заетата от лидера на БСП позиция по скандала с изтеклия имейл.

”Позоваването на незаконно прихваната медийна кореспонденция от страна на участници в изборната надпревара и изпълнителната власт (Сергей Станишев, Драгомир Стойнев), никак не е безобидно. То нанася тежък удар срещу свободата на словото и демокрацията в България. Възниква въпросът за участие на представители на институциите в този престъпен план”, се казва в позицията на АЕЖ.

Според организацията скандалът има две обяснения – представители на държавата да са поръчители на следенето, или се възползват от престъпление, извършено от други лица, на основата на съвпадащи интереси.

”Следенето на журналисти и собственици на критични към властите медии е характерна черта на страните с изключително лоша медийна среда. В последните години станахме свидетели на системно изтичане в публичното пространство на лична кореспонденция на различни редакторски екипи. И ако до момента това се използваше за саморазправа между издателските съюзи, днес влиза в употреба на политическата реторика”, се казва в позицията на АЕЖ.