„За секунда невнимание - цял живот страдание!“. „Чистотата е здраве и красота. Граждани, помагайте за опазване чистотата!“. „На борба за уплътняване на работната минута и секунда!“. „Градините са наши - пазете ги!“. „Граждани, привиквайте децата си с навиците да пазят чистота!“. „Не плюйте и не хвърляйте угарки и отпадъци по улиците!“.
Такива паметни и изпълнени с многопластово съдържание табели само допреди две десетилетия бяха част от нашия бит и неотменим елемент от обществено-социалния модел на живота на българина. В недалечното минало по улици и площади те даваха ценни указания как човек да се държи, а заедно с това и напираха да набият в главите на социалистическите граждани основни правила и неотменими ценности, присъщи за напълно реалния соцреализъм, който една голяма част от българите живяхме кой по-добре, кой по-зле.
Призиви, нареждания, настоятелни покани, предупреждения, заповеди в безапелационен императив или намеци по тертипа „Казвам ти дъще, сещай се, снахо“ - за някои те предизвикват носталгични спомени, за други - откровена неприязън и презрително свиване на устни. Но при всички случаи тези
свидетелства на една щастливо отминала епоха
вече са се превърнали в прелюбопитни артефакти. 
Колекция от такива уникати посреща посетителите в русенския бар-клуб „Джони Уокър“, кацнал на кея на самия бряг на Дунава. Мястото и неговият собственик са известни с изложбите на творби на русенски художници, които периодично гостуват и придават още една идея артистичност на атмосферата. В момента там е подредил своите нови цветни шаржове на почти целия спектър от именити персони от българския политически мир художникът на „Утро“ Огнян Балканджиев.
По-честите посетители и приятели на собственика на „Джони Уокър“ Красимир Атанасов знаят за другото му пристрастие - емайлираните табели. Няколко от тях са разположени в самия бар, но основната част от колекцията се намира... в задния двор, т.е. в преддверието на тоалетната на „Джони Уокър“. Нали обикновено именно в задния двор хората изхвърлят непотребните вещи - този обичай е залегнал в концептуалния план на колекционера за подредбата на необичайната експозиция. Което пък води до това, че уж човек отива във WC заради своята бърза, направо неотложна нужда, а след това се бави сума време. Защото неминуемо се зачита в емайлираните текстове, като отначало е озадачен, след това започва да се усмихва, докато накрая се смее неудържимо.
Още на вратата към преддверието е монтирана една от табелите -
„ЧАКАЛНЯ“ с изтрита първа буква в надписа
Вътре могат да се видят послания, свързани с най-различни сфери на дейност - от чисто производствени от типа на „Комсомолско работно място“ през прагматичните „Открийте си работнически влог в ДСК“ до строго-предупредителните „Внимание! Високо напрежение!“ и „С цигарата - дотук!“ и общочовешките „Да претворим мислите си в дела!“ и „Сервитьорството е трудна професия, изисква такт, умения, знания, висок морал и култура“.
Особено забавни са някои от образците с вопиющи правописни грешки - на тях Краси Атанасов много им се радва. Като например „Пази се от падащи предмети, Обождания на гвоздеЙ, порязвания и др.“ Или абсурдните от рода на „Строго се забранява излизането на болните вън от района на болницата, нарушителите се изписват дисциплинарно от болницата“.
Тази ми е от Девин, от старата болница, не от тази, за която сега се говори по телевизиите, обяснява колекционерът.
Днес сбирката му наброява повече от 200 екземпляра. А започнал да я събира преди двайсетина години.
„Когато обикалях България и виждах попиляните вече никому ненужни предприятия, на много места намирах такива табели - захвърлени, забравени. Тогава ми хрумна да започна да ги прибирам - отначало от любопитство, после интересът ми стана съвсем целенасочен. Всъщност в онези години голямата част от тези надписи бяха и много полезни, и навременни, а някъде, по селата, те наистина имаха възпитателна роля“, разказва колекционерът. Е, от друга страна е забавно да прочетеш нещо от рода на
„Граждани, пазете селото си чисто“
- само и само да не се докачат жителите му на „селяни“, засмива се мъжът.
Първата табела, която си донесъл, е с широко разпространения текст „Не късайте цветята“. Една от най-симпатичните в колекцията му е цветна табелка със зайчето и вълка от анимационното филмче „Ну, погоди“, която възрастен майстор изработил преди години за своето внуче.
Постепенно негови приятели научили за тази негова страст и започнали да му носят табели. Така сбирката се увеличавала, като в нея попаднали дори екземпляри от Съединените щати /надписът гласи „Усмихвай се!“/, от Чехия, от Швеция и откъде ли още не. В Русе знам, че има още няколко души, които колекционират подобни табели, казва Атанасов. В национален мащаб се знае, че
култовият музикант Васко Кръпката е голям почитател на това изкуство
и също има доста богата сбирка от емайлирани табели от соца.
Емайлираните табели всъщност са вечни, обяснява Красимир. Технологията им на изработване - полагане на слой стъкло върху метал, след което върху тази повърхност се рисува текст или картинка и изделието се изпича, ги прави устойчиви на каквито и да било влияния и ако не се наранят механично, остават непокътнати завинаги, казва русенецът. В много държави в Европа, където съм ходил, съм виждал и до днес да си стоят названията на улиците, на площадите точно върху такива емайлирани табели, добавя той.
В България е имало няколко фабрики, където са се изработвали емайлираните надписи - в Тутракан, в Пловдив и на още няколко места.
Лозунгите пък били подредени в специална книжка
- един вид каталог с „правилни“ послания, откъдето заявителят - градска или селска управа, предприятие или служба, можели да си подберат нужните и да си поръчат. Отделна книжка имало за предупрежденията, свързани с охраната на труда и правилата за работа с опасни машини и съоръжения. Е, надписи от рода на „Граждани, не мажете г...а по стените!“, каквато Красимир открил в един селски нужник, най-вероятно не са фигурирали в държавните каталози за табели.
Клиентите на „Джони Уокър“ много се забавляват с колекцията на Красимир. Те пораждат толкова асоциации - и с положителен, и с отрицателен знак, но никого не оставят равнодушен, смята той. Явно са въздействащи до такава степен, че някои от посетителите не се свенят дори да си задигнат някоя, която особено много им е харесала. За това свидетелстват дупчиците по вратите и стените, които са останали след егоистичното вандалство. Особено през зимата, когато хората са навлечени с много дрехи, мине не мине и установявам, че някой от надписите липсва, признава русенецът.
Миналата година екземпляри от неговата колекция са участвали в изложбата, подредена в Историческия музей по повод социалистическите реликви. Сега мисли и за нова изложба - само с негови табели. Но преди това ще покаже в Художествената галерия друга експозиция - стари киноафиши от 50-60-те години на миналия век. Имам около сто такива афиша, прекрасни литографии, рисувани от художници, казва Красимир. В сбирката му има плакати на български, немски, френски филми, притежава дори афиш на старата българска лента „Калин Орела“ от 1950 година. При откриването на изложбата ще прожектираме и част от един стар филм, обяснява Красимир Атанасов. На хората със сигурност ще им бъде интересно, убеден е той, готов да сподели интригуващите си колекции с повече ценители.